Проведеният в Пекин на 14-15 май форум «Един пояс - един път» с над 1500 участници, представящи 130 държави (в това число, 30 държавни глави), се превърна в най-важното международно събитие за последната половин година, от срещата на АТЕС в Лима през ноември 2016г. досега. И на двата форума главните герои бяха едни и същи: руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си-Цзин-Пин. Съответно, централните събития и в двата форума бяха личните срещи между тях. В очакване на втората, Путин даже посвири на пиано и доказа, че владее в съвършенство не само джудото.

При откриването на форума Си-Цзин-Пин заяви: «Ние се стремим да създадем голямо, хармонично семейство с надеждата да поставим основите на ново, взаимоизгодно сътрудничество.» Той подчерта, че «Китай няма да прибягва до остаряло геополитическо маневриране». Според него, подетата още през 2013г. инициатива има две съставни части: «Копринен икономически пояс» и «Морски копринен път на 21 век». «Главна задача е създаването на инфраструктурна мрежа, свързваща Азия, Европа и Африка, в пределите на «Пътя на коприната» и зад него». Той подчерта, че над 100 страни поддържат проекта.

Според професор, доктор на политическите науки Чжан Цзян от Китайския институт по международни отношения в Пекин и Институтите «Джон Хопкинс» и «Пол Нитце» в САЩ, също изследващи международните отношения «форумът беше много важен за изясняване на отношението на политиците, политолозите, историците, бизнесмените към Китай (също както и към Русия)». Той вижда в «Един пояс - един път» стратегия за развитие, план, който да обедини бъдещето на Китай и Русия, да разшири икономическия кръгозор на евразийските държави, без да създава нови конфликти. А ако все пак такива се случват, да се решават с обсъждане, с преговори, без войни». Мнението му, че «войните, поради развитието на техниката, стават все по-опасни и кръвопролитни», се споделя от всички участници във форума в Ялта. Според Чжан Цзян, «войните не решават никакви спорове, единствено пораждат нови». Това е мнението му и за санкциите, наложени от Запада на Русия, Беларус и други участници в «Един пояс - един път». Той призовава към сътрудничество.

С него не е напълно съгласна индийската колежка Дас Прити, доктор по философия, доцент в Института за международни отношения в университета «Джавахарлал Неру» в Ню Делхи и също така участник във форума в Ялта. Тя сравни социалните и религиозните различия и степента на интеграция в руското и индийското общества, обосновавайки отказа на Индия да участва във форума «Един пояс - един път» поради строителството на стратегическото за Китай и Пакистан Каракорумско шосе, минаващото през спорни между Индия и Пакистан територии: Гилгит-Балтистан, откъдето се предвижда да мине шосето, се намира в оспорвания и размирен Кашмир. Освен това поредният демарш на Делхи срещу Пекин (изразил се в бойкота на Пекинския форум), на фона на напрежението в Южна Африка и съдебните следствия и процеси срещу висшите политици и държавници в Бразилия, доунищожава БРИКС.

Пекин и Делхи обаче няма да се откажат от Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), който е съставна част от новия «Път на коприната». Китай вече е вложил в него 46 милиарда долара и е готов да вложи още 62 милиарда. Крайният пункт ще бъдат китайските пристанища на Индийския океан - Гвадар и Касим, които ще са свързващо звено.

Си-Цзин-Пин подчерта, че «Русия и Китай играят главна роля в проекта, тъй като играят най-важна и непосредствена роля за защита на регионалната сигурност и глобалния мир». Той припомни, че «преди 2000 години нашите предци са открили сухопътните и морски търговски пътища, които са нарекли «Велик път на коприната», довел до междуцивилизационното общуване». Той потвърди, че е готов да създава инфраструктура дори и в Афганистан и се пошегува: «Ако имаме нужда от инфраструктура на Марс, ще строим и на Марс!» Според него, китайските фирми трябва да печелят навън, а да харчат печалбите за нови проекти в Китай.

Си-Цзин-Пин определи и общите разходи за проекта: през периода 2014г.-2016г. са похарчени почти 305 000 000 000 долара. За следващите 5 години са предвидени 500 милиарда долара. Те ще бъдат вложени общо в 65 държави, като приоритет ще бъдат бедните китайски съседи.

Владимир Путин му отговори, че «инициативата е пример за сътрудничество в сферите на инфраструктурата, транспорта и промишлеността. Проектът е крайно актуален за целия 21 век, с неговите много сериозни предизвикателства. Нужна е по-голяма сплотеност пред неравномерностите на развитието, пред глобализацията, бедността, регионалните конфликти».

Според руския президент, «в реализацията на проекта «Един пояс - един път» все повече ще нараства ролята на регионалните международни организации: Евразия, ШОС, АСЕАН и други».

Путин се обяви за единно икономическо пространство от Атлантическия до Тихия океан. Той подчерта наличието в Русия на излишни енергетични мощности, довели го до идеята за Евразийско енергийно обединение. Спомена и за създаването на двигател с гигантска мощност, който позволява завършването на проекта за строителство на голям самолет. Путин изрично даде да се разбере, че това ще стане «съвместно с китайските партньори». Според него към общата цел приближава и строителството на газопровода «Силата на Сибир», на фона на данните за открити допълнителни огромни залежи от газ на полуостров Ямал.

Затова двамата президенти: руският Владимир Путин и чешкият Милош Земан бяха главните действащи лица на пекинския форум, заедно с домакина Си Цзин Пин. Милош Земан впечатли най-вече с разчупването на протокола, като освободи преводача по време на срещата си с Владимир Путин. Той изтъкна две причини за стореното: първо, че говорят практически на един език; второ, че се виждат рядко, а общите теми за разговор бързо се увеличават. И не трябва да се губи време, след като двамата отлично се разбират. Въпреки разклатеното си здраве, Милош Земан е фаворит за президентските избори след една година. И ако ги спечели, Чехия ще остане мост между ЕС и славянския свят.

Сравнително успешен опит да заеме същата позиция направи и белоруският президент Александър Лукашенко. Той изрази увереност, че «Един пояс - един път» ще прекрои икономическата карта на света и ще сформира нови международни отношения. Наистина Беларус под негово ръководство беше първата европейска страна, подкрепила китайската стратегия за развитие. И първата, установила всестранно икономическо сътрудничество с нея в момент, когато даже и Русия, по времето на президента Борис Елцин и външния министър Андрей Козирев, беше обърнала поглед към Западна Европа и най-вече зад Атлантическия океан.

В момента край Минск се строи индустриалният парк «Велик камък», който, както каза в Пекин Александър Лукашенко, е «пример за съвместно мирно и взаимно изгодно развитие и сътрудничество». На терен от 91,5км2 се строят не само производствени мощности, но и бизнес-центрове и жилищни квартали. Белоруският президент се надява там да се появи «истински град на бъдещето». Той подчерта, че «двете страни създават съвместно не само инфраструктура, но и закони, по които да се развива тази ключова площадка на икономическия пояс на «Пътя на коприната». Жизненият принцип на белорусите е добросъседството. Беларус е готова да взаимодейства за международното развитие». Според него, «главната особеност на китайския проект е в това, че не налага със сила чуждите интереси и търговската експанзия».

Според Лукашенко партньорите на Минск трябва «сериозно да помислят за обединение на научните потенциали. В това дело трябва да им помогнат международните изследователски центрове и програми за обмен. Беларус например е готова да сподели с партньорите си разработки в сферата на точните науки и цифровите технологии, тъй като белоруските програмисти са търсени от водещите IT-компании по света».

Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев подкрепи Путин и Лукашенко с твърденията си за всестранна кооперация и сътрудничество между ЕвраЗЕС, ШОС, АСЕАН и ЕС (споменаването на последния партньор беше малка сензация от негова страна), които «да бъдат свързани от икономическия пояс «Път на коприната» в единна регионална територия на процъфтяване».

Всички лидери на бившите съветски централноазиатски републики (намиращи се в перманентно изключително тежка икономическа ситуация) се надяват да решат редица локални проблеми, с помощта на новия «Път на коприната». И всички те не пропуснаха да засвидетелстват почит и уважение на домакина Си-Цзин-Пин. Според експерта в Търговско-промишлената палата на Киргизия Кубат Рахимов, проектът няма алтернатива за Централна Азия. Подкрепят го новият киргизки министър-председател (социал-демократ) Сооронбай Жеенбеков и президентът на Узбекистан Шавкат Мирзияев. Последният обяви сумата от 23 000 000 долара, нужна за прокарване на нова ж.п. линия между двете бедни републики. Парите се очаква да дойдат, освен от Китай, и от бързо развиващите се държави от АСЕАН.

Именно АСЕАН се превърна в причината да лъсне пред цял свят двойнствената политика на Реджеп Тайип Ердоган за вътрешно и външно ползване. Той неотдавна заяви, че не оттегля молбата на страната си за членство в ЕС и се опитва да се пристрои в ШОС и Евразия. Обаче според филипинския президент Родриго Дутерте, турският му колега, заедно с индонезийския, са го помолили да съдейства за по-бързото приемане на Анкара и Джакарта точно в АСЕАН.

Този разговор, проведен на форума, досега оставаше скрит от журналистите. Това не беше пречка да бъде взривено турското обществено мнение от новината за желанието на Ердоган.

На форума Ердоган декларира, че «Турция, благодарение на географското си положение, има уникални възможности да свързва трите континента. Тя иска да ги използва и затова започна строителството на серия от инфраструктурни проекти. Анкара по-конкретно поддържа проекта «Срединен коридор», в който ключови са две от най-големите и силни мюсюлмански държави: Казахстан и Индонезия». Как обаче ще реализира този проект, на фона на явното напрежение с ЕС, полускритото със САЩ и засега скритото с Русия, Ердоган не каза. Не спомена и за някои пречки като затворената граница с Армения, войната в Арцах, кюрдската партизанска война на границите с Иран, Ирак и Сирия и вътре в страната и накрая - недобитата «Ислямска Държава». Ердоган явно осъзнава реалната ситуация. Затова преклони глава и пред Доналд Тръмп, по време на срещата им в САЩ, както по-рано направи и пред Владимир Путин. Въпреки факта на едновременното признаване от страна на щата Тексас на геноцида над арменците в Османската империя и новината, че САЩ ще дадат леки и тежки оръжия на сирийските кюрди.

Оптимистично прозвучаха и думите на Генералния Секретар на Интерпол Юрген Сток: «Интерпол ще осигурява безопасността на новия «Път на коприната» от екстремизма и тероризма в Средна Азия». Намекът се съдържаше в увереността му, че с помощта на ООН, ЕС, НАТО, ОДКБ, ШОС ще обуздае терорристичните режими в района като този на Илхам Алиев.

Присъствието на Юрген Сток и преди всичко на Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш официализира Пекинския форум като най-значително международно събитие за 2017г. досега.

От САЩ на форума присъстваше директорът по източноевропейските програми в Съвета за национална сигурност Метю Потингър - същият, който заедно с Майкъл Флин - бившия съветник на Доналд Тръмп по националната сигурност, изготви през 2010г. доклада на американското разузнаване за Афганистан, изиграл определяща роля за изработването на азиатската стратегия на Вашингтон. Той изтъкна, че американците са готови да предложат на новия «Път на коприната» «най-добрите цени и стоки» и да изместят «първата цигулка - Великобритания». Според повечето експерти обаче, това сега ще бъде още по-трудно, след като Великобритания вече ще работи предимно за себе си, а не за бедните членове на ЕС.

Според генералния директор на московския Институт за регионални проблеми Дмитрий Журавлев за САЩ ще бъде истинска катастрофа, ако китайските стоки тръгнат през Русия за Европа, включително и по Великия Северен морски път. Той посочва бъдещата важна роля на новия ледоразбивач в проекта и напомня, че са нужни още няколко. Първият вицепрезидент на Руския съюз на инженерите Иван Андриевский вижда «обща заинтересованост във всички проекти, но включените в тях държави трябва твърдо да следват общия вектор на развитие».

Никак не е случайно, че в последния момент първата задгранична обиколка на американския президент Доналд Тръмп включи точно тези арабски и европейски държави (плюс Израел), които остават, в най-добрия случай, на втори план в проекта «Един пояс - един път». Позицията встрани от новия «Път на коприната» рано или късно ще доведе до забавяне на социално-икономическото развитие. Според старшия аналитик на «Цюрих Капитал мениджмънт» в Москва Виктор Марков, за вбъдеще курсът на руската рубла ще зависи от ценовата политика на страните от ОПЕК и развитието на китайската икономика. Поради което, въпреки различията и твърденията в американските СМИ, че визитата на Тръмп в Рияд «предизвиква гадене», той няма алтернатива на развитието на отношенията с опонентите на «Един пояс - един път».

Според експерта на съюзната държава Русия - Беларус Олег Шевцов «е ясно, че Китай изхожда преди всичко от собствените си интереси и търси отговор на своето безпокойство по отношение на монополярните решения, вземани от САЩ и другите западни държави. Макар че Пекин играе на няколко шахматни дъски едновременно, той предлага на своите съюзници неоспорими премущества под формата на преки инвестиции в националните инфраструктури с гарантиран транзит и твърдо обещание за ненамеса във вътрешните работи». Той цитира думите на Владимир Путин: «Създаването на пояса на икономическо развитие и взаимно изгодна търговия между Азия и Европа е актуална инициатива, отчитаща реалностите на съвременната икономика. За Евразия например китайската инициатива е още един импулс».

Струва си да добавим думите на Путин, че «страните от Евразия още от 2015г. са се договорили да координират интеграционните процеси с икономическия пояс на новия «Път на коприната».

Това и другите изказвания на руския президент са подкрепени от министъра на интеграцията и макроикономиката в Евразийската икономическа комисия (ЕИК) Татяна Валовая: «Изцяло подкрепям думите на руския президент Владимир Путин, изказани на форума в Пекин, за нуждата от изграждане на голямо евразийско пратньорство, без да обръщаме гръб на Европа».

Като обобщение звучат думите на Владимир Путин, изказани в Москва: «Изминалият форум е крайно своевременна инициатива на китайското ръководство. В условията на нарастваща неопределеност в най-големите водещи центрове - политически и икономически (например в САЩ виждаме, че продължава острата вътрешнополитическа борба, която създава определена нервност не само в политиката, но и в икономиката; в ЕС всички с тревога наблюдават какво ще стане с Брекзит, как ще мине, какви ще са резултатите; вътре в ЕС има много проблеми в някои страни) разбира се, са много необходими сигнали, даващи надежда за някаква стабилност».