Преференциалният вот, перлата в Изборния кодекс, създаден с толкова много любов от Мая Манолова, се превърна в кошмар за лидерите на партиите и коалициите, участвали на евроизборите на 25 май.

По данни на ЦИК от преференциалния вот са се възползвали около 585 000 български граждани. ЦИК даде и информация относно това, кои кандидати са събрали най-много гласове от това гласуване.

По този показател в ГЕРБ първенец е Томислав Дончев с 15,91%. Тук изненада не само няма, но не се и очакваше. Последователите на Бойко Борисов не са свикнали да прекършват волята му.

В ББЦ най-висока преференция е събрал лидерът Николай Бареков с 10,95%. Опитът на втория в листата - Ангел Джамбазки, да го измести от първото място чрез системата на преференции се провали.

Впрочем, провалът на опита на Джамбазки красноречиво говори и за реалния „принос" на т. нар. ВМРО-БНД в общите коалиционни усилия за „победа" на изборите. И само нечуваната демагогска кампания помогна на недипломирания „юрист" да си запази място в самолета за ЕП.

За разлика обаче от явно безплодните напъни на електората на Красимир Каракачанов, мелачката за политици, сътворена от Иван Костов, показа по един безспорен начин, че и сега работи безотказно.

Нейна жертва стана водачката на листата на „Реформаторския блок" Меглена Кунева. Само по-малко от 24 часа трая радостта й, че е „получила доверието" на избирателите да ги „представлява" в ЕП.

Още не бе засъхнало мастилото по страниците на вестниците, които я обявиха за победител, когато стана ясно, че Кунева е станала жертва на формулата на Командира, макар и „в резерва": „Да на „Реформаторския блок", но със Светослав Малинов негов представител в Брюксел!"

Малинов е с най-висок преференциален вот при Реформаторския блок (събрал е 27,1%), с който взе мандата за ЕП.

Истинска преференциална драма се разигра и в „Коалиция за България". Доскоро неизвестният млад политолог Момчил Неков е събрал най-много преференции - 8,05%, а Станишев го следва с 6,61%.

Горният резултат, предвещаващ пренареждане на коалиционната листа и смъкване от водаческото място на лидера на БСП, нажежи в буквалния смисъл на думите страстите в столетницата до червено.

На „Позитано" 20 замириса на разтопен метал! Започна спешна акция за минимизиране на щетите от преференциалния фал.

От една страна, лидерът на БСП и сподвижниците му твърдяха, че иде реч за някаква техническа грешка (коалицията бе с номер 15 в бюлетината, а Неков бе 15-ти в листата). От друга, номинираният млад политик получи невероятно силна подкрепа за преференциите си в обществото.

Самият Неков, след неколкодневно мълчание, заяви в интервю, че: „... нееоднозначно вече ЦИК окончателно потвърди, че такава е конституционната воля на българския избирател. Що се касае до моята позиция да бъда евродепутат, считам, че аз съм я показал още със съгласието си да бъда номиниран и издиган от основните партийни организации в БСП."

След решението на Момчил Неков, едно нещо е сигурно - Станишев няма да е вече толкова горещ защитник на Изборния кодекс на Мая Манолова, колкото бе досега. Съзнателно или не, юристката от Кюстендил го унижи със своето творение така, както никой друг до днес не го е правил.

ДПС няма нито един кандидат, който да е събрал над 5% преференциален вот. Това обаче не бива да учудва никого, защото 30,1 % от избирателите на движението са дали отговор „Не съм сигурен" на въпроса „Възползвахте ли се от възможността да гласувате преференциално?"

С този свой отговор гласоподавателите на ДПС заемат първо място от общо 6,9 % от избирателите, които са признали, че не знаят дали са гласували преференциално. Това сочат официални данни на „Галъп".

Сред избирателите на ГЕРБ е втората голяма група неразбрали какво е това преференция. Там 19,7 % са казали, че не са сигурни дали са гласували така. Трети са избирателите на БСП с 14,1 %, а четвърти - привържениците на Николай Бареков и „България без цензура" (13 %).

Според „Галъп" най-информирани са избирателите на Зелените - сред тях само 0,4 % са изразили колебание при този въпрос. Ниски са също процентите на АБВ (2,9 %), „Атака" (3,4 %), „Реформаторския блок" (2,9 %) и „Глас народен" (2,5 %).

Освен объркването на избирателите на отделните партии и коалиции във връзка с преференциалния вот, токова имаше и сред изборната администрация на различни нива. Типичен е примера с членовете на Секционните избирателни комисии (СИК) от 24-ти многомандатен избирателен район (МИР), София, които бяха дошли в НДК да предадат изборната документация.

Едва ли някой от тях е подозирал, че след попълването на изборния протокол той или друг член на СИК ще бъде принуден от представителите на 24-та Районна избирателна комисия (РИК) да го... „допълва". Защото в повечето протоколи не бе изписано с думи и цифри „нула 0", там, където за кандидатите на отделните партии няма отбелязани, каквито и да е било преференции!

Въпросното действие е грубо нарушение на Изборния кодекс, тъй като протоколът е подписан от всичките членове на СИК във вида, в който е занесен в НДК, и никой няма никакво право да го „допълва".

Какво са „допълнили" в следизборната нощ членовете на СИК от 24-ти МИР само те си знаят? Дали са изписвали нули или други цифри и числа, също. Така или иначе, макар и неполучило публичност досега, това си остава едно от най-грубите нарушения на закона веднага след края на изборния ден!

Общият извод, който очевадно се налага от всичко изложено, е, че преференциалният миш-маш вгорчи евровота!