Първостепенна задача на Румъния е обединението с Молдова (?!). Искаме да създадем единна държава, заяви румънският президент Траян Бъсеску.

Ключовият проект на Румъния беше да се присъедини към НАТО. Вторият беше - присъединяването към ЕС. Смятам, че третият ключов проект е обединение с Молдова, „аргументира" се десноцентристкият румънски президент.

Траян Бъсеску е убеден, че ако в Молдова са настроени за обединение, то Румъния ще бъде готова. По думите му нищо не може да стане по въпроса, ако румънските политици не са обединени. „Ние искаме да създадем единна държава", заяви държавният глава. "Това е един реалистичен проект и Букурещ е достатъчно силен, за да го приложим на практика", каза Бъсеску.

По думите на румънския президент, през следващите 25 години Молдова може да се върне „в рамките на Румъния", а границата на ЕС ще преминава по река Днестър. Според него демократичното развитие на страната ще послужи като стимул за други страни в региона, като Украйна, например.

По-рано президентът беше заявил, че никога няма да подпише договора за границата с Молдова. „Кой може да си представи, че главата на румънската държава ще подпише договор, който узаконява пакта „Рибентроп-Молотов", запита риторично в традиционния си агресивен стил Бъсеску.

Молдова остава единствената страна съседка, с която Букурещ отказва да подпише базов договор. Румънско-молдовската граница е дълга 681,3 км, но според Пограничната служба на Молдова е 3 км по-дълга.

Бъсеску направи изявлението си по време на срещата „Източно партньорство" във Вилнюс на 28-29 ноември 2013 г. На форума беше парафирано съглашението за асоциирането на Молдова към ЕС. Ключов елемент в него е създаването на свободна търговска зона Молдова - Европейски съюз (ЕС).

„Подписването на съглашението се явява първата крачка на Молдова по дългия път към европейската интеграция. Това може да бъде предпоставка за възможно обединяване с Румъния. Създаването на единна държава е наша първостепенна задача, откакто станахме членове на НАТО и ЕС", коментира Бъсеску, цитиран от БГНЕС.

„Всички мои действия, свързани с Молдова, целят обединение. Зная, че това ще се случи, защото кръвта вода не става", заяви още румънският президент. Той не очаква разбиране от страна на молдовските политици. Управляващата коалиция в Молодова обаче опроверга само ден след изказването му скептицизмът му и потвърди предстоящото присъединяване на Молдова към Румъния.

В коалицията „За проевропейско управление" като цяло реагираха положително на изявлението на румънския президент Траян Бъсеску, че „фундаментален проект" на неговата страна е обединение с Молдова, като отбелязаха, че декларацията е нещо отделно от срещата на върха във Вилнюс.

Както каза за Deschide.md зам.-спикерката на молдовския парламент Лиляна Палихович, „ако президентът прави такава декларация, това означава, че той знае какво казва и разполага с необходимите аргументи за това".

Още по време на посещението си в столицата на Молдова, Кишинев, през юли т.г., румънският президент заяви: „Бих искал всички румънци да живеят в една страна, така че те да имат една и съща националност. Ако ми бъде дадено молдовско гражданство, след края на президентския мандат бих искал да стана неин гражданин.

Ако е невъзможно едно гражданство за румънците на двата бряга на река Прут, то аз ще искам да имам двойно гражданство", казва Бъсеску в интервю за вестник Romania Libera. Въпреки това самият той признава, че времето за обединение не е настъпило. Президентът смята, че подобен процес трябва да се прави с ум, а не със сила. Сега било особено важно Румъния да се превърне в "адвокат" на Молдова по пътя на евроинтеграцията й.

Бъсеску повтори, че срещата във Вилнюс не дава гаранции за присъединяване на Кишинев към ЕС. Независимо от всичко президентът заяви: "Уверен съм, че ако в Молдова задуха обединителен вятър, Румъния винаги ще е готова. Нямам предвид политиците. Народ, който иска да бъде заедно, никога не се предава. Това (обединение) ще стане".

На въпрос дали се е консултирал по проблема с румънската дипломация, която в момента е в ръцете на лявоцентристко правителство, президентът каза, че тон в националната политика трябва да задава държавният глава.

Но, както предаде БГНЕС, външният министър на Румъния Титус Корлецян определи като вредно и неуместно изказването на президента на страната Траян Бъсеску, че Румъния трябва да се стреми към обединение с Молдова.

"Подобни изявления не помагат, а обратно създават препятствия и трудности по пътя на интеграцията на Молдова в Европейския съюз", цитира ИТАР-ТАСС коментара на Корлецян. Министърът добави още, че в тази насока се води упорита работа и подобни декларации само й пречат.

„Аз дори не вземам предвид политиците, техните мнения и желания, заяви в блиц-отговор президентът. Хората, които искат да са заедно, няма да се откажат. Всички мои действия, свързани с Молдова, са били свързани с идеята за евентуално сливане. Знам, че сега не му е времето. Но това ще се случи...", каза Бъсеску.

Конфликтите обаче около сливането на Румъния и Молдова не са от вчера.

Преди пет години Румъния задейства специална програма за молдовците и украинците, които през първата половина на миналия век са живеели на територии, влизащи тогава в Румъния. Те и потомците им могат да възстановят румънското си гражданство, загубено след присъединяването на тези територии към бившия вече Съветски съюз.

Решението усложни отношенията между Кишинев и Букурещ, а тогавашният президент на Молдова - Владимир Воронин - обвини Бъсеску в провеждането на „агресивна политика". Въпреки това, през 2010 г. Румъния създаде Национална агенция по въпросите на гражданството, чиято цел беше да ускори раздаването на румънски паспорти.

Но идеите за „аншлус" традиционно се посрещат със скептицизъм в Румъния.

Въпреки изявлението на президента за сливането с Молдова,  проучване, проведено от румънската служба INSCOP Research, показва, че в това вярват едва около 25 на сто от румънците, а още 25% вярват, че страната ще се присъедини към ЕС.

Порасналите „апетити" на Бъсеску обаче не свършват с Молдова!

В рамките на ЕС, Румъния ще предяви териториални претенции към Сърбия, Молдова и Украйна. Такива планове с младежи е споделил на 14 август 2013 г. румънският президент, който е посетил летния лагер в Извор Mорешулу в област Харгита.

„Надявам се, че много скоро след срещата на върха във Вилнюс ще дойде реда и на споразумението за свободно движение на молдовските граждани на територията на ЕС, така че да могат да пътуват без визи. Искаме и Украйна възможно по-бързо да направи стъпки към Европейския съюз - те ще направят това във Вилнюс - защото ние имаме голяма румънска общност там", е казал той.

(Е, „малко" не позна за Украйна, на това се случва и на най-големите „стратези"...)

Бъсеску е отбелязал, също така, че „засега точно знаем и подкрепяме, без да се налага да дразним никого, че в ЕС ние ще се срещнем - и румънци от Сърбия, и румънци от Молдова и румънци от Украйна."

„С румънците от Унгария ние вече се срещнахме в Европейския съюз - и ние, и те сме граждани на ЕС, но що се отнася до Молдова и Украйна, то нас, безспорно ни дразни този факт, че Украйна дели румънците на молдовци и румънци", подчертал той.

Държавният глава е добавил, че отправя призив към всички молдовци да наричат (?!) себе си изключително румънци, но е и признал, че в Молдова не искат обединение с Румъния и в подкрепа на тази идея не се е формирала „критична маса" в обществото.

„Критична маса" не се е формирала и в румънското общество. Цитираната анкета на INSCOP Research показа, че около 28 на сто смятат, че в региона няма да се стигне до геополитически промени. А над половината анкетирани от агенцията (52%) казват, че основната пречка за обединението на Румъния и Молдова е геополитическото влияние на Русия. И, както показва геополитиката, са абсолютно в час със ситуацията!

Както писа „Gazeta.ru", като се позовава на министъра на енергетиката Александър Новак, година преди крайните иредентистки призиви на румънския президент, Русия определи условията, при които е готова да предостави отстъпка от цената на газа за Молдова - за това Кишинев  ще трябва да се откаже от енергийното сътрудничество с ЕС.

„Русия предлага молдовската страна като първо да денонсира протокола по споразумението за сътрудничество с ЕС за енергетиката. Това е условието, при което можем да разгледаме въпроса за снижаване цената на газа, предоставян на Молдова", заяви той. Идентичният сценарий го видяхме в действие и във врящ Киев!

Молдова, не без натиска на Букурещ, направи своя „стратегически" избор. Сега следва да видим как „Империята (Русия) отвръща на удара". А база за това определено има.

Защото независимо от официалната позиция на Кишинев, скепсисът в Молдова към обединение с Румъния е още голям. Молдованите и румънците са мнозинство в Молдова - 2,7 от общо 4,5 млн. души. Близо 1 млн. обаче са славяни - руснаци, украинци, българи и пр., които са против обединението. И тях някой не ги е питал дали изобщо са съгласни!

А нали точно заради тези мераци на румъноговорящите молдовци възникна и проруската т. нар. Приднестровска молдавска република. Да не говорим, че и сега молдовските власти, под командата на Румъния, правят всичко възможно за обезличаването и румънизирането на българите в Молдова... И в административен, и в образователен план.

България не бива да ги забравя, както и фактът, че по подобен варварски начин румънците обезбългариха Северна Добруджа, а имат апетити и към цялата област. Погледнато право, ние нямаме по-шовинистично настроени съседи от Сърбия и Румъния!

Затова София може да подкрепи юнионизма на Букурещ, само в случай, че румънците ни върнат Северна Добруджа. Закономерно би било, тъй като Северна Добруджа им е дадена като компенсация за анексирането на Бесарабия, съответно нуждата от компенсация би отпаднала. Така или иначе, това е в сферата на ненаучната фантастика.

А ако трябва изобщо да се обединяваме с някого, това е Македония. Само, че сърбоманите там са хванали за гушата българското население и не му дават да гъкне...

Ето защо, ред е на президента Росен Плевнелиев да си поиска Вардарска Македония!!!