Безразсъдната екзекуция на саудитския шиитски проповедник Нимр ед Нимр изправи на нокти шиитската част на ислямския свят и създаде на Рияд по-големи проблеми с Техеран, отколкото има, да кажем, с Йерусалим. И разбира се, с иранските шиитски съюзници: Багдад и Дамаск.

В случая, фактът, че в Сирия живеят повече сунити не е от значение – важното е кой държи властта в столицата. Иначе, в Бахрейн например живеят повече шиити, но този факт не пречи на Манама да се смята за привилегирован саудитски съюзник. Те са мнозинство и в Ирак, което не попречи на Саддам Хюсеин да води 8 години война срещу Иран и да му нанесе тежки военни поражения.

Едва през последните години персийската военна мощ се възражда, благодарение на смяната на 2 поколения. Макар че тогава загинаха и много малолетни момчета, хвърляни от селските „ахунди” в самоубийствени атаки срещу иракските позиции. Така или иначе, сега Иран е почти ядрена и космическа държава и единствено източният съсед Пакистан може да се мери по военна мощ с него. Затова, на саудитците лошо им се пише, ако успеят да изкарат от търпение аятоласите.

Всъщност, апокалиптичните сценарии с иранското нашествие на Арабския Полуостров са популярни там още от времето на шахиншаха Мохамад Реза Пахлави (голям приятел на България и лично на Тодор Живков – много тогавашни пионери си спомнят как му поднасяха цветя на летището). Ислямската революция на аятолах Рухола Хомейни, от една страна, принуди голяма част от офицерите да избягат на Запад. Обаче, от друга, мотивира мнозинството от народа за мъченическа смърта в името на шиитския ислям.

Това се видя по време на ирано-иракската война – несравнимо по-добре въоръжената и обучена армия на Саддам Хюсеин, въпреки че постигна първоначални успехи, така и не успя да спечели решителна победа и след 8 години мирът беше сключен на основата на довоенните граници между двете страни. Знаем обаче какво се случи след това със Саддам.

А наследникът на Хомейни – аятолах Али Хаменей, продължава да си седи в свещения град Кум и да дава мъдри напътствия на народа си. Така ще постъпва и неговият наследник, който скоро предстои да бъде определен. Това, което може да се каже предварително е, че независимо дали в момента го причисляват към лагера на консерваторите, или либералите, той ще бъде принуден да отвори по-широко вратите на страната си както към Запада, така и към евроазиатските гиганти Русия, Китай, Индия, Япония. Към това го подтикват местните бизнесмени.

В случая е уместно да припомним христоматийния пример с Алековия „Бай Ганю”: „Туй либерали, туй консерватори: бошлаф работа! Ти ми дай на мене за 2 години Солунската митница да и обирам каймака, пък после да си построя една вила на Охридското езеро и да си накривя калпака!” Примерът е много актуален на фона на структурните проблеми в иранската икономика и потребността от разширяване участието на страната в международния икономически обмен.

Освен това, самосъзнанието на иранския елит е именно арийско (неслучайно Иран означава „Страна на ариите”). И персите гледат на арабите отвисоко. И сегашното нагнетяване на напрежението със сунитския арабски свят консолидира този елит, както и връзките му с иранската диаспора в САЩ и Европа (които, на практика, никога не са били прекратявани).

Тоест, кризата между Рияд и Техеран може допълнително да стимулира помирението на Иран с християнския свят. И донякъде да смегчи противопоставянето с Израел. Друг е въпросът, че в Йерусалим имат интерес именно от нагнетяването на напрежението между шиити и сунити: „Двама се карат,трети печели!”

Конкретното последствие на това нагнетяване най-вероятно ще бъде отслабването на натиска от страна на „Хезболлах” по отношение на граничещите с Ливан израелски градове, тъй като все повече бойци на организацията ще бъдат прехвърлени в Сирия (а може би и в Ирак) за борба с „ДАЕШ” (Ислямска държава). И на този етап Техеран заедно с Багдад и Дамаск ще останат до голяма степен в геополитическата орбита на Москва и Пекин: въпреки прозападните настроения в елитите там.

От друга страна, с цялата си вътрешна и външна политика, Риад и неговите сателити се изолират от Запада и стават все по-неприемливи партньори за Вашингтон и Брюксел. Изказванията на водещия републикански кандидат в кандидат-президентската кампания в САЩ Доналд Тръмп срещу мюсюлманите като цяло, са пряко насочени срещу коалицията, предвождана от Риад. А имайки предвид американската политическа традиция, е трудно да се повярва, че Хилари Клинтън ще може да победи него, Марко Рубио, или Тед Круз и за трети пореден път да спечели президентския пост за Демократическата Партия.

С идването на републиканците може да се очаква Вашингтон да втвърди тона, не само по отношение на държавите от Латинска Америка, включени в „левия завой” (броят на които напоследък бързо намалява), но и по отношение на анти-американските ислямистки режими. И тук вече ще имаме сближаване на позициите между САЩ и Руската Федерация. А вече има достатъчно прецеденти какво се случва, когато в някой международен конфликт САЩ и Русия са (по една или друга причина) от едната страна на барикадата: най-яркият пример е арменско-азербайджанската война за Нагорни Карабах от 1990 – 1994г. Тогава карабахските опълченци постигнаха първите си успехи със самоделни оръжия срещу въоръжената от съветските генерали (не безплатно, разбира се) азербайджанска армия.

Баку, също както и Рияд, продължава да дразни едновременно и Москва, и Вашингтон. Това е единствената шиитска държава, която в момента заема антиирански позиции. И ще съжалява!

С разгарянето на сирийския конфликт в това положение се оказа и Турция. И ако неоосманистите в Анкара си мислят, че са нужни на САЩ за нещо друго, освен „да вадят кестените от огъня”, много дълбоко се заблуждават. Естествено, че във Вашингтон си правят точната сметка чрез тях да продължат да отслабват Руската Федерация. И така ще бъде до края на мандата на Барак Хюсеин Обама.

Той обаче ще свърши много скоро. И тогава вече ще видим новото потвърждение на теорията на Сеймюъл Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите. В който шиитите ще изиграят ролята на таран на христянството срещу сунитския свят. И резултатът ще е предопределен.