Американският конгресмен - републиканец Дейна Рорабейкър даде интервю за албанската телевизия «Визион+», в което каза някои истини, които беше прието да бъдат премълчавани до избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Той отдавна е известен с това, че никак не се притеснява да казва неудобни истини, въпреки проалбанските му симпатии, дразнещи ухото на южните славяни. Този факт обаче не отменя вероятността всичко това да се случи в бъдещето.

Председателят на авторитетната Комисия по външна политика на Камарата на представителите и подпредседател на такава комисия в Конгреса на САЩ е опитен международник, който не може да си позволи да говори само от свое име. Особено по отношение на традиционното европейско «буре с барут» - Балканският полуостров, по който е безспорен специалист.

Има или не бизнес-интереси в Албания и Косово, зависим е или не от «Отворено общество» както се надпреварват да пишат в македонските медии, не може да се отрече, че знае какво говори и от години прави прогнози, които изглеждат като единствен изход от безизходицата на Запад от България. И колкото и да не ни харесва, че той обикновено защитава албанската кауза, не може да се отрече фактът, че албанската нация е най-способната за възпроизводство на Балканите и, въпреки бързото обезлюдяване на Албания и Косово, вследствие на емиграцията, демографският потенциал на албанците все още е напълно достатъчен да запълни празнините. Младите албанци, каквато и кариера да правят, не пропускат да създадат семейство и да раждат деца, едно след друго.
Докато младите македонци си живеят безгрижно, пътешестват и не мислят много за по-далечното бъдеще. Поне с племенниците и младите приятели на автора, нещата стоят точно така и няма никакви изгледи да се променят. Албанските малцинства в съседните славяно-православни държави предстои да увеличават относителната си тежест в обществото и властта.

Какво толкова каза Дейна Рорабейкър? И нека да видим кое точно от казаното не е вярно:

1. Македония не е държава.
Съжалявам, но тя не е държава. Те са толкова разделени, че никога няма да вървят добре заедно - от парламентарните избори досега минаха вече два месеца, но ако тези дни Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) състави правителство, ще бъде голяма изненада. Вътрешната македонска революционна организация - Демократичната партия за Македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) в законния 20-дневен срок не успя да го направи. А това вече е нарушение на Охридския договор и на Протокола от Пържино - победителката сред македонските партии трябва да състави правителство с победителката сред албанските. Обаче Демократичният съюз за интеграция (ДСИ - в Скопие пишат Демократична уния за интеграция, или ДУИ) на Али Ахмети постави такива неизпълними условия, които Никола Груевски и компания априори не биха могли да приемат. Иначе бързо биха загубили обществената подкрепа сред наслението от български произход. Това би се случило и със СДСМ, ако тръгне на неприемлив компромис с ДСИ. И какво следва после: нови парламентарни избори (вече им загубих бройката), поредна криза и изолация едни от други.

2. Създаването на македонската държава се провали и в момента съществуват всички условия тя да бъде поделена от нейните съседи, включително Косово и България. Така че косоварите и албанците трябва да са част от Косово, докато останалата част от страната трябва да стане част от територията на България, или която и да е друга страна, с която те твърдят, че са свързан.
Да започнем оттам, че Сърбия и най-вече Гърция нямат повече никакви основания отново да претендират за територии в географската област Македония. И така навремето преглътнаха повече, отколкото могат да смелят. Сърбия, в крайна сметка, беше принудена да се раздели с югославското наследство, а Гърция, след двете световни войни и събитията в Драма по време на втората, преживя и кървава гражданска война, довела до Геноцид и Екзодус на българското население.

Наследниците на българите от сегашните гръцки територии не получаваха визи до падането им, сега не могат да получат удостоверения за наследство. Гръцките комунисти - имигранти в България, попаднали в органите на МНО и МВР, неслучайно участваха в заговорите срещу Тодор Живков през 60-те години на ХХ век - директивата им от ръководството на Гръцката комунистическа партия (ГКП) беше да помогнат за свалянето на лидера на НРБ, готов в рамките на възможното да защитава българските национални интереси и териториална цялост. За това как Тато е бил силно загрижен за българския характер на Македония и за неделимостта на Пиринския край, може да се прочете в монографията на някогашния сътрудник на ОК на БКП в Благоевград и сегашен научен секретар на Македонския научен институт Стоян Германов: «Македонският въпрос: 1944-1989», Македонски Научен Институт, София, 2014г. От написаното е ясно, че след смъртта на Георги Димитров комунистическото ръководство на страната прави немалко за запазването на българското културно пространство.

През 2001г. македонският генерал Митре Арсовски даде интервю за «Монитор» на сегашното прес-аташе на президента Елена Йончева, което завършва така: «Албанците могат да отидат в Албания. Ами ние къде да отидем?» И сега може да се попита генерала дали неговите деца и внуци не са подали вече документи за българско гражданство? Ако не са, ще е голямо изключение: почти няма семейство от български произход в югозападната ни съседка, в което да няма никой с български паспорт, или кандидат за такъв.

Според статистиката от последното преброяване в Република Македония живеят почти милион и триста хиляди граждани, самоопределили се като македонци, тоест бивши българи.
По неофициални данни от Агенцията за българите в чужбина, получилите български паспорт македонци са между 50 и 60 хиляди. Колко се канят да подадат документи, не знае никой.

Е, кой тогава да дели Македония, ако политиците в Скопие не могат да съставят правителство?

3. Това, че някой преди тридесет години е решил така, че това е конфигурацията, която трябва да излезе от разпадането на Югославия, не води до разумното обяснение, че е все още актуална.
Това че не е актуална, стана ясно от военните конфликти, водени на територията на бивша Югославия. Конкретно за Република Македония, стана ясно по време на войната през пролетта на 2001г. (която авторът видя с очите си, като кореспондент на ТОП ТВ на фронта).

Много малките шансове да бъде създадено правителство в Скопие след последните парламентарни избори е поредното доказателство за верността на констатацията на Дейна Рорабейкър. Нежизнеспособността на Република Македония е пряко следствие от границите, «начертани от лендер-секретариата на Коминтерна» (както точно напомня професор Божидар Димитров) и докато не бъдат ликвидирани последиците от това тотално безотговорно действие на неграмотните (и загрижени единствено за собственото си оцеляване, по време на неспиращите чистки в СССР по времето на Сталин) чиновници от Коминтерна, мир на Балканите няма да има. «Войната се връща», както навремето сполучливо е озаглавил книгата си френският журналист Анри Пози. И за това никак не е виновен Дейна Рорабейкър, който единствено констатира нежизнеспособността на тази постюгославска република. И прави политическа прогноза, с голяма вероятност да се сбъдне.

4. Аз имам влияние върху политиците ни. Аз съм председател на Комисията по външните работи в Камарата на представителите, в която се занимавам с тази част на света. Ние през следващите месеци ще обсъдим промяната на границите, така че те да имат смисъл и да донесат мир на Балканите.
В случая е вярно не само това, което Дейна Рорабейкър казва, но и това, което спестява на албанските колеги. А то е, че беше един от фаворитите за поста на Рекс Тилърсън. И кандидатурата на последния надделя само защото за Доналд Тръмп е далеч по-важно рязко да подобри отношенията на САЩ с Русия, отколкото да настъпи траен мир на Балканите. Защото никой не може да се справи с тази задача по-добре от човек, награден лично от Владимир Путин с ордена «Дружба между народите». Това обаче не означава, че думата на Дейна Рорабейкър няма да тежи оттук-нататък при определянето на американската външна политика, конкретно по отношение на нашия регион. Ако между двамата имаше някакви сериозни различия, Тръмп досега нямаше да пропусне да му подхвърли нещо язвително по отношение на професионалната му квалификация. Защо не го прави досега?

5. НАТО изчерпа своята полезност, трябва да формираме нови съюзи. Аз не подкрепям НАТО. Днес Русия прави повече, отколкото нашите съюзници в Европа, в Близкия изток и Северна Африка, да помогне на САЩ да бъде унищожен ислямският тероризъм. На Турция не й е мястото в НАТО. Ако турският президент Ердоган мисли, че може постоянно да критикува Запада, при това никак да не помага в борбата против ислямските терористи, нека тогава Турция спокойно да напусне НАТО.
Това кой го казва: Рорабейкър или Тръмп? Ако не знаем, ще се замислим и няма гаранция, че ще познаем! По този въпрос сенаторът - специалист по Балканите почти дума по дума повтаря казаното от президента. И въпреки обвиненията, че е проалбански лобист, предупреждава министър-председателя Еди Рама оттук-нататък да внимава какво говори за Доналд Тръмп, намеквайки му да се извини за казаното по време на предизборната кампания. Чий лобист е тогава Рорабейкър: албански или на Доналд Тръмп?

Разбираема е истерията, обхванала продажните политици и дипломати в Скопие и София. Дори не е нужно да цитираме декларациите на двете външни министерства, както и лидерите на ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Македонските медии в момента са пълни с характерните за местните писатели-фантасти (пак по сполучливия израз на Божидар Димитров) «дълбокомислени» коментари и изследвания по темата «Кой е Дейна Рорабейкър». Освен голословните обвинения че е проалбански лобист и че е снабдявал с оръжие Армията за освобождение на Косово (което трябва да се докаже), не виждаме никъде достоверните факти за неговия статус в Конгреса, Камарата на представителите и Републиканската партия. Защото тежестта му пред новата администрация в Белия Дом не носи нищо утешително за македонистите в Скопие. У нас най-вече дипломатите също «се ослушват като гърмяни зайци», не желаейки да рискуват топлите местенца с някоя необмислена фраза, за която после ще носят отговорност. Хладният и безразличен коментар на Държавния департамент не успокоява никого в двете министерства.

По спешност двамата лидери на ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ се срещнаха с ключовите чужди посланици на двете страни извън ЕС, имащи най-пряко отношение към ставащото в Македония - Никола Груевски си поговори с турската посланичка Еркал Кара, а Зоран Заев с блестящия представител на руската дипломация Олег Шчербак. Никак не е случайно, че един от най-опитните руски дипломати е изпратен именно в Скопие - на Нови Арбат много добре знаят къде се крие възелът на противоречията на Балканите. И че трябва да реагират адекватно на ситуацията, в това число и да съхранят и развиват огромните капиталовложения на руската компания «Инвест Груп», която обезпечава електроенергията за цяло Скопие и ремонтира огромния милениумски кръст над планината Водно. Никак не е лесно и на младия македонски посланик в Москва Гоце Караянов, който засега се справя с мисията си с чест и достойнство - личи си закалаката на бившия студент в МГИМО. Стратегията на Москва да се премълчава изказването на Дейна Рорабейкър в рускоезичните медии е правилна. Отразяването му от всяка една гледна точка крие непредвидими рискове. Прави впечатление и умереността, с която се поднася информацията в албанските медии. Поне така твърдят някогашни студенти в България - етнически българки и българи, живеещи в град Елбасан и следящи случващото се.

Няма как да не се съгласим с Божидар Димитров, че е по-добре Република Македония да си остане в сегашните граници, като, разбира се, възстанови българския си характер. Тогава със сигурност проблемите биха се отложили за по-нататък. Дали обаче е възможно завинаги? Не!

В северо-западната част на юго-западната ни съседка вече три големи града са бевъзвратно загубени за етническите българи и скоро ще бъдат напълно изоставени от тях: Тетово, Дебър, Гостивар. Наред са Кичево и скъпата за българските интелектуалци Струга. Цели квартали на Охрид и Скопие оттатък Вардар също са етнически прочистени. Вече няколко години върви размяна на апартаменти и къщи между потомци на българи от Тетово и албанци от Битоля.

Не знам какво ще решат в Белия дом, Конгреса и Държавния департамент в САЩ. Знам обаче, че дори в Скопие да бъде съставено правителство, то няма да бъде жизнеспособно за дълго.