През последната седмица българските медии най-сетне обърнаха сериозно внимание на дейността на сектата "Ахмадия" на територията на страната.

На специалистите обаче отдавна е известна нейната подмолна дейност, най-вече сред религиозно-етническите малцинства.

Още през 90-те години на ХХ век нейни емисари шетаха из алианските и татарските села в Североизточна България, както и сред мюсюлманската общност в четирите села в Тетевенския Балкан - Галата, Градешница, Глогово и Бабинци.
Сега на преден план излиза вербовката на циганското население в Пиринска Македония.

Няма нищо чудно, че именно посочените общности попадат в полезрението на пакистанските емисари на "Ахмадия".
Както алианите, така и татарите, макар и тюркоезични, не се приемат за свои от мнозинството от турското население, дори в Североизточна България (да не говорим за Югоизточна).

Мюсюлманите от четирите посочени села също са отчуждени, както от християнското си обкръжение, така и от единоверците си, най-вече поради босненския си произход.

Циганите по принцип винаги и навсякъде са инертна маса, склонна да тръгне след всеки един благодетел, каквато роля се опитва да играе в Благоевградския край госпожа Рифат Ара - емисар на пакистанската секта.
По тази причина обикновено стават лесна плячка в ръцете на ловки манипулатори, вещи в социалната психология.
А именно тези качества няма как да се отрекат на активистите на "Ахмадия".

Сектата е типичен пример за чудовищна демагогия и манипулация.

Основателят на сектата Мирза Гулам Ахмад Кадриани е роден в пакистанския град Кадриан.
Той проповядва обединение на световните религии, на основата на техните най-висши духовни ценности.

Според него християнството, ислямът, будизмът и т.н. имат общи корени и техните земни месии са изпратени от един и същи Бог.
Основава се на общността на проповядваните от тях добродетели: покорство, смирение, милосърдие, целомъдрие и т.н.

Практиката обаче показва, че сектантите се опитват да налагат тези добродетели в родната си страна и на други места предимно чрез терор.

След десетина терористични акта, извършени от членове на "Ахмадия", пакистанските власти я забраняват.
Тъй като в тази държава има и други, по-мощни и опасни религиозни секти, от типа на "Лашкар ет Тайба", съсредоточила ударите си върху съседна Индия, това което вършат последователите на Мирза Гулам Ахмад Кадриани не винаги попада в полезрението на световните медии.

Това обаче не прави терористите от "Ахмадия" по-малко опасни. Те вземат дейно участие в размириците в индийския мюсюлмански щат Кашмир, най-вече поради твърдата си вяра, че в кашмирския град Шринагар е погребан Исус Христос, който влиза в техния пантеон на светци.

Все още никой не знае със сигурност защо водачите на сектата са избрали именно България за терен на разпространение на своята доктрина и набиране на последователи.

Налице са обаче няколко хипотези.
Първата е, че нашата страна е подходяща за този вид дейност поради етническата си пъстрота и религиозното многообразие, в това число различните течения на исляма, популярни сред мюсюлманското население (да не забравяме, че в основата на доктрината на "Ахмадия" все пак стои Коранът).

Имайки предвид, че елитът на ислямското духовенство у нас е загрижен повече за материалните си интереси, отколкото за спасението на душите на паството си, не е трудно да се досетим, че то по принцип е лесна плячка за всевъзможни "ловци на души".

Освен това, след промените през 1989г. и най-вече след 1997г. разрухата в българските специални служби е съпроводена с издигане на ръководни държавни постове на функционери на най-опасните секти.

Например, в средата на 90-те години Направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел на Управление "Информация и връзки с обществеността" на Министерството на отбраната разследва млад журналист, работещ в столичен седмичник, затова че се опитва да вербува колежките си да се включат в определена протестантска секта.

През 1997г. същият е назначен за началник на споменатото управление "Информация и връзки с обществеността".
Естествено, първата му работа е да закрие направление "Психологическа отбрана", което се занимава с противодействие на сектантската пропаганда в Българската армия и естествено, да уволни работещите в него.

Този факт не е единствен и сигурно отдавна е известен на всички, тръгнали за България с тъмни намерения.
Емисарите на "Ахмадия" са само едни от тях.