Стълкновенията на Майдана, от неделя досега, вече доведоха до 3 човешки жертви. Засега само сред демонстрантите. Докато пиша този анализ, положението може да се промени.

Двама от загиналите имат огнестрелни рани. Опозицията обвинява за тях „Беркут" и Вътрешните войски. Министър-председателят Азаров и министърът на вътрешните работи Захарченко декларираха, че силите на реда на Майдана не носят огнестрелно оръжие и на този етап не се предвижда неговата употреба. Скоро ще видим кой лъже!

По време на последните протести пострадаха доста повече от преди журналисти и най-вече оператори. Значи, на някого не е изгодно събитията да бъдат снимани и филмите разпространявани! На кого? На управляващите, или опозицията? Въпроси без отговори!

Руската Държавна дума с декларация подкрепи управляващите, а посолството на САЩ - протестиращите. Нима в Москва и Вашингтон наистина са решили да си устроят малка война в Украйна, за проверка на силите? Както навремето правеха в Азия и Африка! Москва няма интерес от подобно развитие на събитията точно в Киев, който е един от символите на руската държавност. Това обаче изобщо не може да се каже за Вашингтон!

Атентатите във Волгоград и човешките жертви дадоха възможност на емисарите от САЩ, НАТО и ЕС на Майдана да убеждават наивните млади и не толкова украинци в необратимостта на движението на страната на Запад. Случилото се за пореден път служи като плашило за жителите на Украйна. А като че ли никой не забелязва основната причина за липсата на атентати в страната - държавата сдава позициите си доброволно!

Кримските татари, в съюз с опозицията, получават всичко, което искат и готвят ислямизацията на Крим. Спонсорът на мнозинството украински партии и политици - донецкият олигарх Ринат Ахметов налива огромни суми в радикалната ислямистка организация „Хизб ут Тахрир", за което неотдавна получи отказ на молбата си за европейска виза и така "купува" спокойствие за себе си и за страната.

Обаче това не може да продължава вечно! Рано или късно, огънят на войната с радикалния ислямски тероризъм ще се пренесе и на територията на Украйна. И без руска подкрепа тя няма да издържи изпитанието!

Срещата на високо равнище между президентите на Русия и Украйна на 17.12.2013г. в Москва и подписването на редица споразумения, основно във финансово-икономическата сфера, спаси Украйна от истинска социално-икономическа катастрофа, в каквато не можеше да не се обърне подписването на договора във Вилнюс за създаването на Зона за Свободна Търговия между Киев и Брюксел.

Неизбежността на такова развитие на събитията, разбира се, не се вижда с невъоръжено око на Майдана, където милиони млади и други украинци искрено защитават своята "Европейска мечта", в която наивно са повярвали и търсят виновните за това, че тя засега не се сбъднала.

И разбира се, дежурните виновни са "кляты москалы" (проклетите московчани). Както винаги, през целия ХХ век, северо-източният съсед е длъжен да понесе последствията за реализацията на берлино-виенския "украински проект", създаден от немския и австро-унгарския Генерални щабове още преди Първата Световна Война.

След нейното начало той излиза във Виена, с "автор" Степан Рудницки, под заглавие "Ukraina und Ukrainer"(Украйна и украинците). Неговата политическа реализация - Украинската Народна Република дори има дипломатическо представителство в София.

Който се интересува, може да прочете книгата "Украйна. История" на най-известния украински историк сред емигрантите Орест Субтелни, роден и израсъл в Канада.

Книгата беше издадена на български език през 1996г. Имах честта и удоволствието да ми бъде подарена лично от тогавашния военен аташе на Украйна - генерал-майор Михайло Гайдук, докато го интервюирах. С генерала се запознахме на конференция в МО, посветена на геополитическата ориентация на Източна Европа. Той, разбира се, се отнасяше скептично към евроатлантическите перспективи на България, но беше принуден да "пази поведение" - тогава, както и сега, официалната военно-политическа доктрина на Украйна се символизираше от думата "неутралитет".

Сега обаче НАТО се опитва да се разполага на територията й - американски кораби свободно влизат в Севастопол! Масовите протести на коренните жители на града не променят нещата.

Трябва да отдадем дължимото на военно-политическите стратези от Берлин и Виена от тази епоха. Преди Първата Световна Война те успяват да привлекат и православна, славянска България, освободена от руснаците през 1878г. от петвековно турско робство.

През последните месеци българските политици и журналисти на шега твърдяха, че ще отстъпим последното място в Европа на братска Украйна. И наистина, в столицата киев и на Запад, много украинци се стремят там, където смятат, че ги чакат с "отворени обятия", за да превърнат страната в аграрно-суровинен придатък на богатата стара Европа и да я откъснат от Руската Федерация, на която е високо развит промишлен партнъор. На Майдана обаче никой не забелязва центробежните тенденции в ЕС напоследък.

Виктор Янукович и неговото обкръжение имат много слабости и недостатъци. Той, след 2015г., няма да бъде повече президент на Украйна. По думите на ректора на Европейския Университет в Киев Иван Тимошенко, "Партията на Регионите няма идеология. Това е клуб, конгломерат на богати хора".

Но в последния момент сработи инстинктът му за самосъхранение, характерен за хората с такова минало и договорът за асоцииране с ЕС не беше подписан. Така спаси себе си, обкръжението си и страната си.

Някакъв документ с ЕС, разбира се, ще бъде подписан в бъдеще, обаче той никак няма да пречи на руско-украинската интеграция и няма да доведе икономиката на Украйна до катастрофа.

Иска ми се да завърша с думи от книгата на бившия министър на образованието на Украйна Анатолий Толстоухов, която получих подарък от него:

„Даже на 24 август, в Деня на Независимостта, ние маршируваме един срещу друг и не напред, а назад, защото, прелиствайки календара на независимостта, все още в социално-икономическото си развитие не сме догонили 1990г...
В годината на 70-годишнината на освобождението на Украйна от немско-фашистките окупатори, в Украйна не са малко тези, които освободителите наричат окупатори, а колаборационистите честват като освободители. Това е от Дявола! Към благите цели, през ада? Не е ли това дяволска работа! А той окупира не териториите, а душите. И стреля с думите...
На 23 ноември Украйна и украинците палеха свещи в памет на жертвите на Голодомора... А вече на 24-ти отново се разделиха на 2 Майдана, като на пролетарии и буржоазия, бели и червени. Нима това не е наследство от онези години? Къде сте видели антагонизми без катаклизми?"