В Полша политически промени няма да има. "Гражданска Платформа" на досегашния премиер Доналд Туск спечели парламентарните избори и ще управлява още 4 години. Самият Доналд Туск запазва премиерския пост за още един мандат, след което, както обяви самият той, ще се оттегли от ръководството на партията.

Не става ясно дали по принцип ще излезе от политиката, или ще се кандидатира за президент след изтичането на мандата на неговия съпартиец Бронислав Коморовски. И двамата имат всички шансове да запазят рейтинга си на фона на благоденствието, на което се радват поляците.

Страната беше почти единствената в Европа, която не усети кризата. И не случайно финансово-икономическият блок в правителството почти сигурно ще остане в същия състав, имайки предвид големите успехи на досегашните министри.

Поста си ще запази и външният министър Радослав Сикорски - бивш министър на отбраната. Той претърпя една малко очаквана еволюция от твърдо-линеен противник на Владимир Путин и неговия екип до привърженик на затоплянето на отношенията с Руската Федерация и развитие на търговско-икономическото сътрудничество. За целта винаги съгласува своите стъпки с полските участници в Смесената полско-руска комисия за изясняване на "белите петна" в общата история.

Може би неслучайно именно в изборния ден един от нейните полски участници - Марек Корнат, излезе с интервю пред латвийски вестник, в което критикува руския си колега Александър Матвеев за некоректно отношение към общата работа и с привидни комплименти към нейния съпредседател от руска страна - ректора на МГИМО Анатолий Торкунов, като не е забравил да спомене, че същият не знае полски език.

Тук наистина руската страна търпи критика, тъй като е всеизвестно че Анатолий Торкунов е световно признат специалист по корейската проблематика, докато полският съпредседател - бившият външен министър Адам Ротфелд е специалист именно по руско-полските отношения.

Тези отношения най-вероятно ще продължат постъпателното си развитие, започнало след трагедията край Смоленск преди година и половина. Тогава главният инициатор на затоплянето от руска страна беше Владимир Путин. Затова сега неговата кандидат-президентска номинация се посреща с облекчение от мнозинството полски политици.

Изключение правят, разбира се, от "Право и Справедливост". Те изостанаха на 10% от управляващите и ще трябва за пореден път да се примирят с ролята на опозиционери. Ярослав Качински ще продължи да бъде силен коректив на управляващите и ще се опитва да създава проблеми с двата по-силни съседа - Германия и Русия и да налага католическите догми и начин на живот.

Те обаче постепенно губят своята привлекателност за младото поколение поляци, тъй като не се налага нацията да бъде сплотена срещу някаква опасност - такава вече няма и няма да има нито от страна на Русия, нито от страна на Германия. Затова заплахите, озвучавани от ръководството на "Право и Справедливост" звучат старомодно и са доста далече от реалността.

В момента има два други полски съседа, с които съществуват реални проблеми и по въпроса за отношенията с тях няма големи различия - Литва и Беларус. Литовските власти открай време притесняват полското малцинство, живеещо компактно предимно в района на Вилнюс - около 40% от жителите на столицата на Литва са етнически поляци. Основният диспут, който се води между лидерите на двете най-големи полски партии е дали по отношение на Литва да се следва твърдата политика от времето на маршал Пилсудски (за която се обявява Качински), или да се спазва европейската практика в добросъседските отношения (неин привърженик е Туск).

Няма никакви различия обаче по отношение на другия проблемен съсед - Беларус. Радослав Сикорски намекна, че Александър Лукашенко има психически проблеми, в отговор на неговите обвинения, че Полша иска да си върне западната част на Беларус и границата да минава до Минск. Всъщност белоруските поляци имат много повече проблеми от литовските и тепърва ще създават напрежение в двустранните отношения.

С останалите съседи засега Полша няма големи проблеми и тези страни дори не бяха споменавани от участниците в предизборните дебати.

В тях бяха особено активни лидерите на по-малките партии. Това обаче не се оказа достатъчно за по-значим успех. Олигархът Януш Паликота успя все пак да вкара в Сейма своето "Движение Паликота", но е твърде далече от желаното първо място. Той разчиташе на националните и най-вече на сексуалните малцинства. Оказа се обаче, че в католическата Полша те са твърде малко, за да имат претенции да участват във властта.

Гласувалите за него бяха потенциални гласоподаватели на Съюза на Демократичната левица. Тя все пак влезе в Сейма, но резултатът й е катастрофален. Затова нейният лидер - Гжегож Напйералски, си даде оставката веднага след обявяването на вероятните резултати от социологическите проучвания. Въпреки, че полската левица трудно може да има по-силен лидер. Просто поляците не обичат социализма и мразят комунизма.

Бившият министър-председател Валдемар Павлак също успя да вкара в Сейма своята Полска Селска Партия. Неговите умерени възгледи и разумна политика го правят удобен коалиционен партньор за всички управляващи. Така ще бъде и сега - Доналд Туск няма с кого друг да направи коалиционно правителство и да управлява страната.

Един депутат успя да вкара и немското малцинство. В обединена Европа то най-после трябва да спре да плаща греховете на своите предци в източната и югоизточната и част.

Според моя приятел - свещеника Яцек Вуйчик, поляците гласуваха за "Гражданска Платформа" за втори пореден път, защото им омръзна партиите да се сменят на всеки 4 години и нито една да не може да си довърши работата. А сегашните управляващи доказаха че са истински европейци и, за разлика от "Право и Справедливост", не създават конфликти със съседите и вътре в обществото, а напротив, ги разрешават.

Директорът на Центъра по Конфликтология към Института по Социология на Руската Академия на Науките - проф. д-р Евгений Степанов, определя новото, нетрадиционно състояние на полското общество като "съборност", която надделява над неговата традиционна външна "конфликтогенност". По този повод бившият ректор на "СУ "Свети Климент Охридски" - проф. д-р Боян Биолчев, винаги е отбелязвал, че вътрешната сплотеност на поляците отразява атаките на външните врагове.

Съборността и сплотеността на полския народ пролича по време на посещението на Лех Валенса в болницата, където доживява последните си дни генерал Войчех Ярузелски. Тази среща официално постави точка на противопоставянето в полското общество през последните 65 години.

Навремето дясната ръка на Ярузелски - генерал Чеслав Кишчак, сподели пред мене, че и той, и другарите му винаги са били преди всичко поляци и едва след това привърженици на левите идеи. Каза също така, че никога не е харесвал това, което е виждал по това време в СССР, но си е мълчал, с цел да запази поста си, за да може да служи на полския народ. Бях много впечатлен, че нито веднъж в многочасовия ни разговор не се нарече комунист и не обяви, че някой някога в Полша е искал да строи комунизъм.

Тогава му обещах да не разгласявам нищо от разговора. Мисля че дойде време за това.