Гражданите на Грузия бяха подложени на безпрецедентна гавра от страна на пропрезидентската телевизия "Имеди".

Те бяха заблудени, че въоръженият конфликт с Руската федерация е подновен, че руснаците са завладели Гори (родният град на Сталин) и вече нахлуват в Тбилиси, че президентът Саакашвили е загинал (както и южноосетинският му колега - опонент) и т. н.

Оправданията на както винаги неадекватния Миша пред собствения му народ звучат като фарс. Неговата позиция, че е трябвало да се демонстрира "какво може да се случи" и намекът за търсене на помощ и подкрепа от страна на НАТО не издържат на никаква критика.

Дори силните антируски нагласи в грузинското общество (които той всъщност много надценява) този път не превалират над справедливия гняв на жителите на страната, които панически бяха тръгнали да бягат от Тбилиси и да спасяват семействата си.

Логично е сега да искат да линчуват ръководството на телевизията, което както знаем е марионетка на Саакашвили. Той обаче няма друг полезен ход, освен да отнеме нейния лиценз и да уволни ръководителите й, дори да ги даде под съд.

Само по този начин може да спаси самия себе си. За да го направи, ще бъде подложен на натиск не от друг, а от командването на НАТО в Брюксел.

Там вече руският постоянен представител Дмитрий Рогозин води разговори на най-високо равнище за опасността за европейската и световната сигурност от подобни медийни манипулации.

Защото, ако последната се размине без последствия за нейните извършители, утре някой може да се пошегува, че е започнала ядрена война, а някой, който държи куфарчето с кодовете, да се окаже без чувство за хумор!

Тогава може да стигнем и до Апокалипсиса! Затова аз лично не мога да не се съглася с думите на Дмитрий Рогозин, нарекъл Михаил Саакшвили "тежко болен и много опасен човек".

В тази ситуация руското ръководство реагира хладнокръвно и адекватно и най-вероятно ще съумее да извлече максимална полза от станалото - блокиране в обозримото бъдеще на грузинското членство в НАТО.

Имайки предвид, че след избирането на Виктор Янукович за президент на Украйна, страната декларира постоянен неутралитет, може да се каже, че разширяването на НАТО на изток завърши, поне до неизбежния разпад на двете бивши съветски републики.

Тогава, от една страна, Руската федерация ще се сдобие със сухопътен коридор до Турция и Армения и реализацията на енергийните проекти ще стане по-бърза, по-лесна и по-евтина.

В тази връзка ще бъде интересно да проследим какво ще си говорят нашата парламентарна шефка Цецка Цачева и руският енергиен министър Сергей Шматко.

Защото прави впечатление, че Бойко Борисов едновременно обвинява Георги Първанов, че лобира за "Газпром" и "Лукойл", а изпраща парламентарната шефка в Москва на преговори точно по тези въпроси. Може би иска да постави под пълен свой контрол тръбите?

От друга страна, след идването на Виктор Янукович на власт, едва ли някой ще попречи на възстановяването на връзките и по-нататъшната интеграция на военната промишленост в Руската федерация и тази в Източна и Южна Украйна (в Западна Украйна такава просто няма).

На фона на руската визита на най-високо равнище в Индия и подписаните многомилиардни договори за доставка на оръжие и военно оборудване, може да се прогнозира, че военните заводи в двете страни ще заработят с пълен капацитет и ще дадат тласък за по-бързото излизане от кризата.

Естествено, както и досега, официално Русия ще продължи да въоръжава Индия, а Украйна - Пакистан с идентична продукция на военнопромишлените гиганти, построени по съветско време и останали от двете страни на границата, след разпада на СССР. Всъщност, тази граница скоро ще избледнее.

Промени на върха предстоят и в самата Грузия. Показателно е, че Дмитрий Медведев обяви Михаил Саакашвили за "Персона нон грата" на територията на Руската федерация, а Владимир Путин прие лично ръководителката на опозицията Нино Бурджанадзе (която иначе не може да бъде заподозряна в проруски нагласи и симпатии).

Тя отправи най-острите атаки срещу Михаил Саакашвили и основателно го обвини в безотговорност и авантюризъм.

Имайки предвид, че след последното негово издевателство над собствения си народ и под едновременния натиск на Москва и Брюксел, в Тбилиси може да се очакват персонални промени на върха и ще следим с интерес новата геополитическа конфигурация в региона.