Спирането на кафето като антикризисна мярка или НРБ – 22 години по-късно

Със започналото настъпление на финансовата и икономическа криза по нашите географски ширини, се изписаха декари хартия и се изразходваха реки от мастило (пиша „мастило", защото за тонера не мога да намеря подходящо сравнение в момента ...) в размишления, как да се намалят публичните разходи и най-вече тези в държавната администрация.

Една от не чак толкова впечатляващите като финансов обем, но за сметка на това напълно реална мярка за икономии, беше забраната да се черпят с кафе посетителите в сградата на Министерския съвет. Строго и справедливо на самите обитатели на сградата беше вменено да си плащат сами кафетата, ако не могат без кафявата течност.

Журналистите имаха възможността да проконтролират изпълнението на тази заповед по време на 7-дневните преговори между правителството и социалните партньори, които завършиха с приемането на добре познатите на публиката 59 антикризисни мерки. През тези дни на усилен труд в заседателната зала в Министерския съвет (и не по-малко усилен - пред камерите и микрофоните на електронните медии) беше изпито доста кафе, но не за сметка на данъкоплатците.

Най-често кафетата бяха за сметка на вицепремиера г-н Симеон Дянков и на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал - г-н Васил Велев. Журналистите естествено не пропуснаха да съобщят на всички, с колко са се бръкнали спонсорите на „кафе пиенето" в хода на преговорите.

Всичко това мина под рубриката на веселите куриози. Едва ли някой е очаквал дупката на бюджетния дефицит да се покрие с икономиите от кафета в Министерския съвет, че и в цялата държавна администрация.

Интересно е обаче и това, че преди малко повече от 22 години, в Народна Република България, пиенето на кафе по учрежденията е третирано като напълно реална заплаха за валутния баланс на страната.

Благодарение на родолюбивото събирачество на мой колега, който не ме е упълномощил да го цитирам (още повече, че е ощастливен със задълбочена данъчна проверка от НАП, а де да знаем кой ще вземе да се обиди от този текст), разполагам с копието на документ с почти епохално значение - официалната забрана за разходването на държавни средства за кафе в учрежденията, предприятията и обществените организации.

За да на бъда голословен, прилагам пълния текст на официалното писмо на министъра на икономиката и планирането, с което се слага край на разсипията със сервирането на кафе в държавния сектор. Дотолкова, доколкото годината е 1988 г., очевидно е че става дума за почти универсална забрана - частният сектор и след излизането на Указ 56 през тази година продължава да е символичен.

Ето наставленията на министъра на икономиката и планирането:  

„МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА
  И ПЛАНИРАНЕТО
  № Ф-АО.16-69
  София, 22.VІІ.1988 година

ДО
МИНИСТЕРСТВАТА И ДРУГИТЕ
ВЕДОМСТВА 

ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ КОМИТЕТИ НА
ОБЛАСТНИТЕ НАРОДИН СЪВЕТИ 

ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ КОМИТЕТИ НА
ОБЩИНСКИТЕ НАРОДНИ СЪВЕТИ 

АСОЦИАЦИИТЕ И ОБЕДИНЕНИЯТА 

Сервирането на кафе в учрежденията, предприятията и обществените организации е взело особено широки размери. Кафе се предлага не само при посрещането на чуждестранни гости, но и при ежедневните делови срещи, свързани с изпълнението на преките служебни задължения на съответните ръководители, на заседания на ръководствата и стопанските съвети, комисии, работни групи и други. Това е свързано както с изразходването на държавни и обществени средства, така и със значителни валутни разходи от страна на държавата.

Необходимо е незабавно да наредите на съответните учреждения и предприятия кафе да се сервира само при представителни нужди - за посрещане на чуждестранни гости и делегации. Разходването на държавни средства за кафе, освен в посочените случаи, се забранява. 

Министър: 

(Не се чете)"

Писмото е толкова ясно и категорично, че почти няма място за коментар. Все пак, нека отбележим няколко важни неща.

Първо, икономисването от кафета не е приумица на сегашното ни правителство. Това е практика с дълбоки корени в икономическата история на страната. За съжаление, не разполагаме с данни от периода на Лукановата зима и Виденовата криза.
Науката мълчи за това, дали на фона на пустотата на магазините през зимата на 1990 - 1991 г., както и на фона на опашките пред фалиралите банки по „Жаново време", администрацията е поднасяла на обществото подобни актове на солидарност и пестене на народните пари.
С публикацията на горния документ обаче убедително е доказано, че спирането на разходите на кафе по ведомствата е антикризисна мярка с история, а не съвременна екзотика.

Ако някой възрази, че някакви си 22 години са нищо в исторически план, ще им отговоря, че преживяното време през епохата на Прехода трябва да се третира поне като времето преживяно в затвора и запълнено с постоянен труд. Иначе казано - две години по време на прехода, трябва да се третират ПОНЕ като три. Ако не и повече...

Но нека не бъдем максималисти, прецедентът от местата за излежаване на наказания е добра основа за правене на подобни сметки. Излиза, че изминалите 22 години са всъщност 33, тоест... точно толкова, колкото ни е управлявал другарят Тодор Живков. Е, това си е цяла политическа епоха ...

На второ място, вижда се по безспорен начин, че не става дума за символичен жест на обществена солидарност, а за реална антикризисна мярка.
Другарят министър съвсем ясно е обяснил, че харченето на пари за кафе „е свързано както с изразходването на държавни и обществени средства, така и със значителни валутни разходи от страна на държавата".
Иначе казано, срамната привичка да се пие кафе за щяло и не щяло е поставила под въпрос валутния баланс на страната. Няма шега в тази работа - съмишлениците в изграждането на социализма във Виетнам, Ангола и Никарагуа са били верни и изпитани другари, но са приемали плащания за доставките си на кафе само в твърда капиталистическа валута, иначе казано - в долари.
На това по онова време му викаха „разходи на валута по първо направление".

В книгата си за фалитите на социализма г-н Христо Христов е привел голямо изобилие от факти, но май е пропуснал „най-илюстративния" факт - дори разходите на средства по първо направление за доставка на кафе за администрацията са били достатъчни за да оставят социалистическа България без конвертируема валута или поне да смутят министъра на икономиката и забележете - планирането, да такава степен, че да заповяда официално и в писмена форма да се спре безразборното пиене на кафе.

Впрочем, някой може да оспори, че пиенето на кафе е било безразборно и да приведе аргументи, че пиенето на кафе е било съвършено ритмично и систематично. Не бих се осмелил да оспоря подобна гледна точка.
Не бих се осмелил и да оспоря нечия бележка, че и по Татово време администрацията е била толкова „стегната" и „малобройна", че ... разходите за кафе са били осезаема заплаха за националната икономика.

В крайна сметка, без да се домогвам до славата на Иво Инджев с последната му книга, описаният епизод ясно обяснява защо след 1979 година, хората разшифроваха абревиатурата НРБ като На Ръ Ба.
Държавата НРБ наистина беше на ръба, след което по напълно обективни причини се наложи да направи гигантска крачка напред. Последното е от друг виц, но напълно се вписва в контекста на обстановката от 1988 г.

Дано поне обстановката 22 години по-късно не се окаже „на ръба". Поне лично на мен ми омръзна да живея интересно и съм петимен за малко скука в България.