Великобритания ще има нов премиер. Лейбъристите прецениха, че се нуждаят от обновяване на върха и лидерът им Киър Стармър подаде оставка и подкрепи тези нагласи. До избирането на нов председател на партията, респективно премиер, Стармър ще продължи да изпълнява функциите си.
Почти сигурният му наследник е Анди Бърнам. Той е с осем години по-млад от Стармър, но има значително по-солиден политически опит от него. Стармър е свързан повече с прокуратурата във Великобритания, отколкото с политиката. Той има ярка и много сполучлива кариера на прокурор.
В политиката опитът му се изразява предимно в спечелването на три депутатски мандата и в тези две години, през които беше министър-председател. Веднъж е бил и министър в сянка, по времето на Джерами Корбин като лидер на лейбъристите.
Анди Бърнам за първи път печели парламентарен мандат през вече далечната 2001 г. До 2017 г. той остава в парламента, а след това е избран за кмет на Манчестър и в продължение на девет години изпълнява тази длъжност. Във Великобритания спечелването на парламентарен мандат е ключово условие за назначаването на длъжност на високо ниво в изпълнителната власт.
В правителствата на Гордан Браун Анди Бърнам е министър на здравеопазването, както и министър на информационните технологии, културата и спорта. Бил е също така и в министерството на финансите с много отговорни функции. След като консерваторите печелят изборите и поемат управлението на страната, Анди Бърнам е министър на здравеопазването, а след това и на вътрешните работи в правителствата в сянка на лейбъристите.
На този огромен опит разчита Лейбъристката партия, за да се върне там, където беше преди две години. На изборите тогава тя спечели повече от 400 места в британския парламент. Такъв резултат е изключителна рядкост в историята на Великобритания. След тези избори обаче партията "Reform" на Найджъл Фараж започна да набира скорост, изпревари лейбъристите в социологическите проучвания и пак според тях се превърна в първа политическа сила в страната.
На местните избори тази пролет електоралната тежест на "Reform" стана очевиден факт. Представителите на Найджъл Фараж постигнаха високи резултати в редица общини и значително увеличиха присъствието си в местната власт във Великобритания.
В района на т.нар. Голям Манчестър резултатът на "Reform" беше наистина забележителен. Партията на Фараж спечели 50% от вота на гласоподавателите. В район, в който лейбъристите са традиционно най-силни, Фараж постигна почти немислимото.
За да може обаче Анди Бърнам да се кандидатира за партиен лидер и да стане премиер, той трябва да е член на парламента. Така лейбъристкия представител от района подаде оставка, за да може Бърнам да се яви на избори, да спечели парламентарен мандат и това да му открие пътя към лидерството при лейбъристите и към премиерския пост.
И това се случи. Анди Бърнам спечели мандата с 25 000 гласа срещу 15 000 за кандидата на "Reform" Робърт Кениън. Само броени седмици след като избирателите дадоха голяма преднина на "Reform" на местните избори, те по категоричен начин се довериха на Бърнам на изборите за мястото в парламента.
Очевидно е, че Голям Манчестър продължава да споделя лейбъристки предпочитания. Електоратът там обаче търси една по-различна Лейбъристка партия. Гласуването в полза на "Reform" не е било трайно преориентиране, а знак към елита на лейбъристите, че не само Манчестър, но и като цяло Северна Англия се нуждае от повече политики, ориентирани към хората и работните места.
Манчестър е индустриалното сърце на Великобритания. Във времето на индустриалния период той претърпява изключително интензивно и бурно развитие. С постепенното отминаване на индустриализацията обаче като водеща икономическа тенденция и замяната й с цифровата икономика, Манчестър започва да изостава в развитието си, жизненият стандарт спада, а безработицата се увеличава.
Ето защо като цяло в Северна Англия населението е по-склонно да се подхлъзва по неустойчиви и популистки алтернативи, като партия "Reform" и да се поддава на дезинформация. Точно от северна Англия най-вече дойдоха гласовете за излизане на Великобритания от ЕС - Brexit (референдумът през 2016 г.). И точно там хората са най-потърпевши от случилото се.
Напускането на ЕС води до намаляване на инвестициите, ограничаване на работните места и по-малко възможности за търговия, поради липсата на напълно свободен достъп до единния европейски пазар. И разбира се, всичко това се отразява негативно най-вече на по-слабо развитите региони.
Още повече, че намалената икономическа активност води до по-малко приходи в публичния бюджет. Това означава и по-малко възможности на правителството да изработва и реализира социални програми, от каквито се нуждае населението в Манчестър и други райони в северна Англия.
Анди Бърнам все още не е обявил приоритетите си като министър-председател и не е казал какви промени ще направи в кабинета, който ще наследи от Киър Стармър. Без съмнение обаче състоянието на пазара на труда и социалните политики за Северна Англия ще са основното предизвикателство за него. Освен това и очакванията към него са големи. Става дума за поемане на огромна отговорност. Ако няма положителни резултати, то това вече би изправило Лейбъристката партия пред сериозни рискове.
Де факто, за да осигури повече финансиране за районите в Северна Англия, Анди Бърнам трябва да започне активно да сближава Великобритания с ЕС. Киър Стармър започна такъв процес, но Бърнам трябва да го разшири и интензифицира. На 22 юли (Бърнам все още няма да е премиер) ще има среща на върха между Великобритания и ЕС. Това е ясен знак за лейбъристкия курс.
Те със сигурност осъзнават какво е необходимо на Великобритания, но по-проблемният въпрос за тях е как точно да стане то. Каквито и промени да се направят, те няма да дадат незабавен резултат. Така че правителството на Анди Бърнам ще е в ситуация да се надпреварва с времето. Време, което "Reform" и други популисти ще използват, за да убеждават населението в северна Англия, че те са неговото избавление.
Ако Анди Бърнам допусне да попадне между чука и наковалнята, то това би била най-сложната ситуация за него и за Лейбъристката партия. Между чука и наковалнята е точно това положение, при което правителството се опитва да направи промени и да сближи Великобритания с ЕС, а през това време Фараж и подобните му дезинформират населението и го тласкат към противопоставяне на правителствените политики.
Освен с политики за привличане на инвестиции, както и за подобряване на знанията и уменията на работната ръка в Северна Англия, Бърнам трябва да се подготви и с работеща комуникационна стратегия, чрез която сполучливо да блокира популистките послания на конкуренцията.
Колкото до хипотезата за предсрочни парламентарни избори, поне засега тя изглежда далеч от реалността. Лейбъристите разполагат с повече от 400 депутата. Сред тях на практика липсват каквито и да било настроения срещу Анди Бърнам, така че той няма да има проблем да обедини партията около себе си.
Външната политика на Бърнам ще прилича на тази на Стармър, но с още по-ясно изразен европейски вектор. Британската подкрепа за Украйна ще се запази, а взаимодействието, което Бърнам ще има с Макрон и Мерц ще е поне толкова добро, колкото е това на Стармър.
USD
CHF
GBP
