Докато столичани се бореха с жегата за глътка въздух, в София се състоя една, на пръв поглед, тривиална среща - вътрешният министър Цветан Цветанов прие своя израелски колега Ицхак Ахаронович.

За половин година това е втора среща на двамата министри. Какво обаче наложи толкова бързо отново да се видят шефовете на двете силови ведомства на България и Израел така и никой не се постара да обясни.

За да задоволят журналистическия интерес, от пресцентъра на вътрешното министерство пуснаха новината, че българското МВР е съдействало за неутрализирането на израелска престъпна група за отвличания.

За репортерите работещи за по-сериозни издания, доколкото в България все още има и такива, пък бе съобщено, че са обсъдени възможностите израелски туристи да посещават българските черноморски курорти.

Захранването на издъхващата родна туристическа индустрия с високоплатежоспособни граждани на Израел обаче е само част от онова, за което бе дошъл в българската столица министър Ахаронович.

Всъщност, за тези, които могат да четат между редовете, това бе посочено и в самото съобщение за срещата в София.

Двамата вътрешни министри, се казва в него, разгледаха съществуващите възможности за продължаване на сътрудничеството в борбата с организираната престъпност и с тероризма чрез постоянен обмен на информация.

Зад тази изтъркана от прекомерна употреба фраза се крие главната цел на министерската визита - Израел се опитва да привлече България за свой съюзник в поредната си битка за оцеляване, която води след 31 май т.г.

Макар и не официално афиширани, усилията, които Йерусалим полага в тази насока, съвсем не са лишени от основание. Израел има за какво да се притеснява относно позицията ни по конфликта му с Турция.

След идването на власт на ГЕРБ управляващите в София дадоха много ясно да се разбере, че във външната си политика ние плътно ще подкрепяме Анкара. Особено показателна в това отношение бе подкрепата за членството на Турция в ЕС дадена от премиера Борисов на неговия колега Реджеп Ердоган.

Същият този Ердоган, който през последните дни сам се превърна в острие на копието за атаки срещу еврейската държава.

Вярно е, че позицията на България по инцидента в морето край ивицата Газа бе безлична, както всяко едно становище на днешните управляващи по въпроси далеч надхвърлящи ръста на страната ни. Но за трескаво търсещия съюзници в задълбочаващия се конфликт с Турция Йерусалим тази позиция е неприемлива.

Защото с акцията си в подкрепа на „свободата на Газа", официална Анкара окончателно сложи край на „стратегическите връзки" между Турция и еврейската държава. И се превърна от гарантираща десетилетия наред тила на Израел във фактор, опитващ се да възстанови фронта на арабските държави срещу „общия враг".

Всичко това превърна България от комфортно отдалечена от позатихналото огнище на близкоизточния конфликт държава в такава, граничеща с най-активната страна за неговото ново разпалване.

Което пък неизбежно ни постави във фокуса на вниманието на съвременните архитекти на израелската сигурност. А те отдавна са възприели максимата, че спасението на давещия се е дело на самия давещ се.

Още повече, че последните реакции на доскорошния неизменен защитник на еврейската държава САЩ ясно показват, че американците все по-малко са склонни да вадят вместо израелците кестените от огъня.

Пък и съдейки по перспективите за развитието на израелско-турския конфликт, на Вашингтон ще му става все по-трудно да балансира в битката на живот и смърт между Анкара и Йерусалим.

Затова в очите на Йерусалим България изпъкна като негов естествен нов стратегически партньор, от който той има реална нужда на европейските  граници на Турция. Пред тези израелски намерения обаче има две немалки пречки.

Едната е, тоталното влияние на Вашингтон в България, което я е превърнало в безропотен изпълнител на всяка американска инициатива, независимо дали това се покрива или не с националните й интереси.

Типичен пример за тази зависимост от последните дни е отказа на управляващите от трите енергийни проекта - „Бургас-Александруполис", АЕЦ „Белене" и „Южен поток" - които трябваше да строим с Русия.

От това - гласно прокламирано от самия премиер Бойко Борисов намерение на кабинета - най-голяма полза ще извлече, разбира се, съседна Турция, към която вече са насочили погледа си руските инвеститори.

Но изместването на „Бургас-Александруполис" от турският проект „Самсун-Джейхан", на АЕЦ „Белене" от предстоящата да се изгради от руски фирми турска АЕЦ и евентуалното преминаване на газопровода „Южен поток4 през Турция вместо през България не вълнува днешните ни управляващи.

За властниците от ГЕРБ публичното потупване по рамото за добре изпълнена задача от американския посланик или от някой от нередките им отвъдокеански гости е къде по-важно от някакви си „интереси".

Изглежда обаче, че именно на тази полицейска дисциплинираност на сега управляващия екип в София и на неговата безропотна готовност да изпълни всяка заповед на Америка разчитат израелските стратези.

В Йерусалим са напълно наясно, че заради все по-набиращите сила неоосманистки амбиции на сегашното правителство в Турция, отдалечаването на Анкара от Америка неизбежно ще продължи.

А това просто няма как да не наклони везните в политиката на Вашингтон в Близкия Изток отново в полза на Израел. Колкото до реакцията на София при една такава промяна на „приоритетите" на САЩ, тук нещата са повече от ясни - България отдавна е доказала, че няма равна на себе си като сателит.

Що се отнася до другата голяма пречка пред Израел за привличането ни като „съюзник" срещу Турция, то това е самата Турция.

Въпреки че към момента, а и в обозримо бъдеще, Анкара е съсредоточила своите усилия към възстановяване на влиянието си в Близкия Изток, тя по никакъв начин не е загърбила дълготрайните си интереси в Европа.

Това особено важи за югоизточния дял на Стария континент, в който управляващите през последните 8 години проислямисти успяха да засилят в значителна степен политическите и икономическите си позиции.

Колкото до България, след 1989 г. ние станахме нагледен пример за това как с премерени, последователни действия една държава - Турция - може да накара съседа си безропотно да изпълнява нейната политика.

За да превърне страната ни в свой фактически васал в Европа Турция включи в действие целия арсенал от средства, с които разполага - от създаването на турска етническа партия до икономически „инвестиции".

Ето защо, имайки предвид и имперския нрав на управляващия политически елит в Анкара, Турция, дори и при американски натиск, трудно би отстъпила без съпротива на Израел завоюваните си позиции в България.

А това означава, че в започналата вече „студена война" между Турция и Израел, България е на път да стане „бойно поле".

Какви ще са ентуалните поражения от това за страната ни, зависи най-вече от способността на днешните български управници да се справят с едно такова тежко предизвикателство.