След като възцари хаос във вътрешните дела на държавата, явно премиерът Бойко Борисов е преценил, че е дошло времето да свърши същото и в сферата на външната ни политика. Не, че досега не се бе трудил и в тази посока.

Но изненадващото му посещение на 16 юли в Истанбул, където той се срещна с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, по всичко изглежда ще прозвучи като изстрела на „Аврора" за подчинените на Николай Младенов. Но не като сигнал за вдигане на шум край Босфора (в това сме доказани спецове!), а че пръв ръководител на дипломацията ни от този ден насетне става министър-председателят!

И за да не остане и грам съмнение, че във външните ни дела ще продължава по старому премиерът Борисов предприе няколко революционни стъпки, които трябва да оформят облика на неговата нова дипломация.

Като начало, както се полага при една истинска революция, Борисов демонстрира пълно пренебрежение на дипломатическия протокол.

Припомняме, само няколко дни преди премиерът ни да се види с турския си колега край Босфора, на двудневно официално посещение у нас бе турският президент Абдуллах Гюл. Според протокола среща на премиерско ниво би трябвало да има поне след 5-6 месеца. Но това явно вече не важи за първия ни министър.

Поканата да гостувам на турския колега дойде съвсем спонтанно, чухме се по телефона миналия вторник и го решихме, разказа самият Борисов пред софийски всекидневник. Той допълни, че между лидерите на Балканите съществувала неофициална договорка да се виждат неформално през месец-два.

Ето така господа се прави истинската дипломация - бързо, начаса, като при пожар - а не съобразявайки се с някакви измислени протоколни лигавщини. Кой ще чака половин година?

И да не би от Бялата къща на „Александър Жендов" 2 да не са го разбрали напълно, Бойко Борисов им показа нагледно, че може да организира и провежда посещенията си и без тяхна помощ - на срещата му с Ердоган не участва... посланикът ни в Анкара Красимир Тулечки.

И като погледне човек по-задълбочено - правилно! Току виж амбасадорът ни вземе, че напише в информацията си за разговорите нещо, което не е за ушите нито на Външно министерство, нито на българската общественост.

И за да не се чудят все пак тези, които следят двустранните ни отношения с Турция, в какъв формат са си хортували двамата премиери, срещата им бе обявена от неофициални източници като „полуофициална и работна". Е, това ако не е същинска революция в дипломацията, здраве му кажи!

Но революционните приноси на Бойко Борисов в правенето на българската дипломация съвсем не се изчерпват с елиминирането на акредитиран български посланик от развитието на междудържавни отношения.

Изобщо не се заблуждавайте! За да няма кой да „тропа" за какво са си говорили с Ердоган, Борисов не взе със себе си и български преводач. И отново постъпи вярно - знае ли този дето трябва да му превежда от коя партия е назначен? И какво и кому ще шушне на ухо после? Не му трябва!

Пък и в "делегацията" му нали са доказано верни хора като Вежди Рашидов и Касим Дал, на тях турският им е майчин. Ако преводачът на Ердоган се запъне, те веднага ще се намесят и ще спасят положението.

Най-важното е да се запази тайната! Затова на събитието не са били допуснати български журналисти, а след срещата не е направено никакво изявление.

Но безпрецедентното рандеву на двамата премиери поражда поне два важни въпроса: „Какво поиска Ердоган?" и „Какво му даде Борисов?"

От българската правителствена пресслужба съобщиха, че основен акцент в разговорите е бил поставен върху общите инфраструктурни проекти, осигуряващи транспортната връзка между Европа и Азия, както и върху изграждането на интерконекторната газова връзка между България и Турция.

Борисов и Ердоган са пожелали проектът „Набуко" да не остане само на хартия, а възможно най-бързо да стартира неговото реално изграждане.

Естествено, работата на всяка пресслужба е да скрие, колкото се може по-старателно, за какво наистина е говорено. И от това, което ни „информират", обаче става ясно, че целта на срещата е била друга.

Едва ли Борисов би посетил така скоростно Истанбул, а Ердоган би карал Хилъри Клинтън да го чака (по думите на Рашидов), ако залогът не е много по-голям и за двамата. Защото и Борисов, и Ердоган прекрасно знаят, че „Набуко" няма шанс да се реализира. Най-малкото няма газ, който да го захранва!

Пък и фактът, че на срещата в Долмабахче отсъства енергийният министър на България - Трайчо Трайков, а присъства културният - Вежди Рашидов, също е показателен. Освен, ако вицепремиерът Дянков не елиминира за втори път Трайчо Трайков от вземане на важни решения в енергийната област, както това стана през април т.г. за АЕЦ „Белене". Което въобще не бива да се изключва!

Ердоган може да си позволи да кара държавният секеретар на САЩ да го чака половин час само за нещо значително по-важно. И то е информация от първа ръка за разговорите, които се състояха неотдавна в София между българския и израелския премиер, която може да му даде само Бойко Борисов.

А имайки предвид, че Израел е ключът към все по-трудно развиващите се напоследък американо-турски отношения няма как Реджеп Ердоган да пропусне да се информира какво е казал Нетаняху в българската столица преди да се види на четири очи с Клинтън. Такъв шанс просто не се изпуска!

Именно заради това българският премиер спешно летя за Истанбул. Но не само! Фактът, че правителствената пресслужба пропусна да обяви участието в разговорите на двамата премиери на Касим Дал показва какъв е бил интересът на Борисов от това да се види с неговия „приятел и брат" Ердоган.

Както вече нееднократно сме отбелязвали, именно Касим Дал е човекът, на когото Бойко Борисов залага да му донесе гласове, които досега са подкрепяли ДПС, на предстоящите избори наесен. И най-вече на президентския вот, на който право да гласуват имат и българските изселници в Турция, сред които Дал се ползва с безспорен авторитет и му се чува думата.

От друга страна, тези близо 120 000 потенциални гласоподаватели (толкова подкрепиха Доган на 5 юли 2009 г.), не биха посегнали към бюлетината на ГЕРБ без съгласието на човека от който пряко зависят - Ердоган. Защото, макар и с двойно гражданство и имащи право да гласуват на български избори, ще дадат гласа си само за този, за който той им каже. И за никой друг!

Оттук следва и същността на сделката, която доведе на 16 юли Бойко Борисов в Истанбул - информация срещу подкрепа. За него като лидер на управляващата партия, която усилено губи своята електорална поддръжка, изселническите гласове са изключително важни. Този път те могат да наклонят вота за държавен глава в полза на ГЕРБ, както неведнъж са го правили в полза на ДПС.

Това се знае и от самият турски премиер, който явно е дал знак за подкрепа на видимо възвърналия самочувствието си след срещата им Борисов. Че това е така личи и от приетата от турския премиер покана да посети България през септември.

Още при първата му среща с Бойко Борисов през февруари 2010 г. в Анкара обаче Ердоган даде ясно да се разбере, че в политиката си спрямо България ще играе на два коня. Без да оттегля поддръжката си за ДПС, ще разиграва и картата ГЕРБ.

Не само срещата в Истанбул, но и предстоящото посещение на Ердоган у нас показват, че тази игра продължава. От нея турският премиер и страната му само печелят, а българският премиер и всички ние ставаме все по-зависими от Турция!