Вече няма никакво съмнение: Виктор Янукович си възвърна откраднатата преди 5 години победа на президентските избори в Украйна.
Тя тогава наистина беше открадната - с помощта на ЕС и САЩ той и неговият щаб бяха поставени в изолация, а Русия по една или друга причина не застана зад гърба му (макар че  и тогава Путин, в качеството си на президент, го поздрави с победата).

„Оранжевите" превзеха центъра на Киев и заплашиха страната с гражданска война, в случай че няма прегласуване. Така се стигна до злополучния трети тур, когато гласовете бяха отчетени в полза на Виктор Юшченко.

На Янукович му стигна политическа мъдрост и тактика да прекрати протестите и да признае формалното си поражение.

Най-вероятно сега по същия начин ще постъпи и Юлия Тимошенко. След като и европейските наблюдатели констатираха нейното поражение, тя няма друг изход, освен да го признае.

Това означава да подаде оставка от министър-председателския пост и да мине в опозиция. В тази ситуация тя би могла да бъде много сериозен опонент на новия президент, като не пропуска да атакува неговите слаби места - корупцията, зависимостта от Москва, липсата на ясна външнополитическа стратегия (а може да се каже, и вътрешнополитическа).

И по този начин да си запази шансовете за по-нататъшна политическа кариера, независимо дали тя ще продължи в Киев, или в Лвов, или в друг град от западната част на Украйна.
Всичко зависи от това кога ще се случи неминуемият разпад на страната - през следващите 5 или 10, а може би дори 15 години.

Разпадът е неизбежен и той би се състоял независимо от резултата от президентските избори. Защото, който и да беше победил, разликата в гласовете нямаше как да бъде над 5%.

Просто това е съотношението на рускоезичното население и ориентираните към него малцинства (едно от които е българското) към украиноезичното и прозападните национални и религиозни малцинства.

Страната е разделена териториално по етнически и религиозен признак. В резултат и политическите пристрастия са ярко изявени в различните региони.

Приложената карта на бъдещите квази-държави и региони почти съвпада с резултатите от гласуването за Янукович и съответно за Тимошенко.

Както и преди 5 години, и на всички междинни гласувания от тогава досега, Западът гласува за „оранжевите", а Изтокът и Югът - за „сините".

На последните избори от неделя станахме свидетели на поредното потвърждение на факта, че украинската държава всъщност е разделена на две - на рускоезични православни и украиноезични гръко-католици.

Трябва обаче да се има предвид, че на запад има и голяма полска общност, която ще потърси своите права и ако не поиска присъединяване към родината-майка, ще настоява поне за автономия. Същото ще направят русините от Закарпатието, които не се смятат за украинци и не желаят повече да споделят нещастията, сполетяващи страната едно след друго през последните десетилетия.

От друга страна, въпреки че в Крим над 70% от населението са руснаци, там живеят представители на най-различни народности, като напоследък рязко се увеличава процентът на кримските татари, завръщащи се от Средна Азия (предците им са интернирани там от Сталин по време на Втората световна война). Те също вероятно ще поискат автономия, или отделяне.

А рускоезичното население на Крим, съставено почти изключително от семейства на потомствени военни моряци и специалисти в сферата на туризма, реално погледнато, няма нищо общо с миньорите от Донбасс (които възприема като плебеи) и в бъдеще едва ли ще оказва нужното уважение към родения там Янукович (на всичкото отгоре и с криминално минало), което се полага на един държавен глава.

Най вероятно кримската рускоезична общност ще се опита да се постави в пряка зависимост от Москва, без посредничеството на клана от Донецк, който поема лостовете на управлението в Киев.

В Южна Украйна живеят и немалко етнически арменци, гърци и българи, които след като се отърват от натиска на оранжевите, също могат да поставят въпроса поне за културна автономия.

Както се вижда на картата, между двете противостоящи територии и общности е налице една средна полоса, заселена от рускоезични украинци. Техният майчин език е руски, обаче националното им самосъзнание е украинско и не изпитват особени симпатии към руската държава (въпреки, че по съветско време не се отличаваха по нищо от руснаците).

Засега е трудно да се прогнозира съдбата им при бъдещия разпад на Украина. Те всъщност са и най-пострадалите от разпада на СССР и неуспелите икономически реформи.

Там безработицата е най-голяма и младите хора правят всичко възможно да се измъкнат в Русия или на Запад. Естествено, раждаемостта е изключително ниска, а смъртността - много висока.

Като прибавим и бързо нарастващия брой на серопозитивните, става ясно че перспективите пред този регион са доста мрачни. При една бъдеща подялба на страната, част от него вероятно ще премине на Изток, а другата част - на Запад. Възможно е и обезлюдяване.

Всичко това предстои да се случи в следващите години. Сега обаче е интересно каква вътрешна и външна политика ще води Виктор Янукович и неговата Партия на регионите.

Предполага се, че поне в оставащите месеци до парламентарните избори той ще бъде много внимателен и ще се старае да осигури още една победа за своята партия. С помощта на олигарха Ринат Ахметов (който спонсорира всичките му кампании) и на някои негови руски колеги, ще направи усилия да стабилизира икономиката поне в източната част на страната, пострадала най-много от световната икономическа криза.

Така ще оправдае очакванията на своите традиционни избиратели. Най-вероятно ще се опита да преодолее съпротивата на администрацията в западните региони (макар че това едва ли ще му се отдаде) срещу опитите за централизация и оптимизация на функционирането на държавните структури и социалните служби.

Може би ще успее да установи негласно сътрудничество с третия в класирането на първия тур Сергей Тигипко, което ще се изрази във възраждане на добивната и най-вече на оръжейната промишленост и стабилизация на националната валута - гривна.

Възраждането на оръжейната промишленост ще стои в основата и на външнополитическата му доктрина. Естествено, че на първо място ще станем свидетели на рязко подобряване на отношенията с двете славянски съседки Русия и Беларус.

Между Москва и Киев ще се възобнови негласното партньорство на оръжейните пазари и ще отпадне нелоялната конкуренция. Ще станем свидетели на такова разпределение на клиентите, както в края на миналото и началото на новото хилядолетие, когато Русия въоръжаваше Индия, а Украйна - Пакистан в разгара на политическото противопоставяне между Делхи и Исламабад, едва не довело до война между двата азиатски гиганта.

През неговия мандат няма да бъдем повече свидетели на нефтени и газови кризи, отравящи новогодишните празници на източноевропейците през последните години. Всъщност границата между двете страни ще избледнее.

Същото най-вероятно ще се случи и с границата между Украйна и Беларус. Очаква се между Киев и Минск да функционира стратегическо партньорство.

Янукович и Лукашенко ще обединят усилията си в противопоставянето на полските опити за изграждане на „санитарен кордон" около Руската федерация, който да обхваща региона между Черно и Балтийско море.

Имайки предвид, че в момента в Беларус се извършват репресии срещу полското малцинство, нищо чудно това да се случи и в Украйна, с цел най-вече да бъде подразнена Варшава.

Така от Партията на регионите ще си отмъстят на поляците, които традиционно подкрепят „оранжевите" украински политици.

Имайки предвид, че по време на „оранжевата" революция в Киев и другите големи градове в страната имаше много словашки наблюдатели на изборите, не може да се очаква подобрение на отношенията със Словакия, а по-скоро тяхното влошаване.

В интервю за вестник „Зора" от есента на 2005г. моята приятелка и колежка доцент, д-р Беата Блехова разкри механизма на словашкото вмешателство във вътрешните работи на Украйна и хвърли вината изцяло върху Братислава (както и върху фондацията на Джордж Сорос) за обременяването на украинско-словашките отношения. Оказва се, че поради традиционните симпатии между украинци и словаци, словашките наблюдатели без много шум са допринесли много за успеха на „оранжевата революция".

Няма изгледи за подобряване на отношенията и с Унгария, поради нарастващото напрежение сред унгарското малцинство в Западна Украйна, което все по-открито изразява претенциите си за ревизия на границите и демонстративно издига исторически паметници на великите унгарски владетели от миналото.

С Румъния напрежението също ще продължи да нараства, тъй като след румънския успех в спора за Змийския остров в делтата на Дунав (присъден на Румъния от международния съд), апетитът на Букурещ не е задоволен и сега се отправят претенции за Северна Буковина, предадена заедно с Молдова на СССР след Втората световна война.

В случая активна позиция заемат и политическите ръководители на румънското малцинство там. Опитите за исторически реванш стават все по-неприкрити.

С две думи, Янукович е изправен пред предизвикателството да не разваля повече отношенията със западните съседи на страната - членки на ЕС, след като не може да ги подобри.

В другите европейски столици, както и във Вашингтон, също не са особено благосклонни към него.

Така не му оставят голям избор, освен да се хвърли в обятията на „руската мечка"!
Дори и да не го иска!

P.S:Авторът изразява специална благодарност на Тамара Владимировна Кондратенко - Спасова (родена в Днепропетровск и живееща в Панагюрище и София) за изработената карта на бъдещото разделение на Украйна!