В Украйна малцинствата се надигат. Къде са българите?

Законът за регионалните езици отново раздели украинското общество и направи украинските политици за смях пред целия свят. Нищо ново - всеки път, когато във Върховната Рада в Киев стане дума за руския език, или за отношенията с Руската Федерация, се стига до бой. И за всички, които следят политическите процеси в Украйна става ясно, че за да станеш там политик, е нужно преди всичко или да си бил сътрудник на спецслужбите, или да си бил част от криминалния контингент. Не е тайна, че именно тези две категории хора умеят най-добре да се бият.

Този път "ябълката на раздора" беше придаването на официален статус на руския език в тези украински области, където е роден поне за 10% от населението. За международната общественост обаче остана на втори план, че новият закон придаде такъв статус не само на руския, но и на всички други регионални езици.

Така малцинствата (които в Украйна населяват компактно голяма част от нейната територия) получиха правото да ползват родния си език и в държавните институции. Не че досега не беше така - езиковата политика в страната е достатъчно либерална, иначе не би могло и да бъде. Украинският не е роден за мнозинството от гражданите на държавата и в началото на 21 век няма как да стане такъв насила. Сега реалното положение придоби официален статус.

В Киев кипенето на страстите стигна до там, че председателят на Върховната Рада Владимир Литвин си подаде оставката (която не беше приета), а представителят на еврейското малцинство Арсений Яценюк обедини опозиционните депутати за съпротива срещу Партията на Регионите. Нейният лидер и президент на страната Виктор Янукович пък се скри в родния Донецк, където поне по този въпрос няма опоненти.

Дори си направи добър ПР - изпя по телевизията заедно със знаменития още от съветско време певец Йосиф Кобзон рускоезичния химн на Донбас, където почти никой не знае украински.

Поради факта, че в Източна и Южна Украйна нещата няма да се променят много след приемането на новия закон, рускоезичното население като цяло не се вълнуваше особено от последните ексцесии в центъра на Киев. Там хората, както и преди, ще си говорят на руски и ще се чувстват по-тясно свързани със североизточния съсед, отколкото със западните области на страната. В тях обаче приемат противопоставянето на сериозно.

По принцип интелигенцията в Западна Украйна смята езиковия въпрос (както и униатския вариант на християнството) за централен в оцеляването на украинската идентичност и все по-малко вероятното запазване на териториалната цялост на украинската държава.

Трябва да се има предвид, че рускоезичните не са единствените, които искат обособяване от украиноезичните си събратя. Бившите жители на Австро-Унгарската империя като цяло са запазили своята езикова и културна идентичност. Това се отнася най-вече за унгарците, живеещи компактно на своите родни земи още от времето на преселението си в Централна Европа. Техните местни лидери одобриха новия закон и изказванията им по темата бяха напечатани в централните вестници в Будапеща. Предполага се, че по този начин ще намалее нарастващото напрежение между тях и славянските народи в Украйна.

Русините също одобриха новия закон и изразиха надежда за по-нататъшното развитие на своя език и културната си еманципация от украинците. Този най-малък източнославянски народ от столетия се мъчи да отстои своята културна идентичност и сега е на път да успее.

Всепризнатият политически лидер на русините - Виктор Балога, беше секретар на Виктор Юшченко, а при Виктор Янукович получи министерски пост, макар и второстепенен, само и само русините да си траят и да не създават проблеми. По същата причина всички разследвания за корупция срещу него са прекъсвани в зародиш.

Не са доволни обаче кримските и останалите татари в Украйна. Те се смятат за най-коренните жители на тези земи и не ги устройва статусът "регионален" за техния език. Тъй като все още не са стигнали критична маса, недоволството им засега остава незабелязано.

На този фон повече от странно изглежда мълчанието на лидерите на украинските българи. Не е тайна, че те отдавна са противопоставени един на друг и не могат да се разберат "кой да води бащина дружина". Няма да бъде странно, ако след време станем свидетели на взаимни обвинения за сегашната пасивност и свързаната с нея корупция, в момент когато Украйна отново е разделена и политическите страсти кипят.

И все пак, това е едно много лошо начало на поредния опит за тяхната консолидация, изразен в създаването на Инициативния комитет за строителството на паметника на хан Кубрат в Полтава - откриването предстои на 18 август. Досега вече имаше прецедент лидерът на киевските българи - председателят на Събора на Българите в Украийна Николай Габер да строи и открива паметници на Кубрат и Аспарух и след това да бъдат разрушавани по инициатива на лидера на одеските българи - бившият вицегубернатор на Одеска област Антон Киссе.

Сега обаче всички те и голяма част от останалите известни украински и молдовски българи присъстват в Инициативния комитет. В него от страна на Република България са включени проф.д-р Григор Велев, редица кметове и областни управители, политици и интелигенти. Би трябвало да се загърбят личните дрязги и всички да последват примера на патриотите: ръководителите на Асоциацията на българите по света, Световния парламент на българите и на редица бизнесмени като участника в националните отбори по баскетбол на България, Молдова и Украйна Румен Спасов, сега бизнесмен в Киев и заместник-председател на Инициативния комитет.

Дали и този път ще демонстрираме пред украинската и световната общественост най-лошата българска черта - липсата на сплотеност и солидарност, или най-накрая ще я преодолеем, ще покаже близкият месец и половина. На фона на мълчанието на украинските българи и брожението сред останалите малцинства в Украйна, аз лично за сега съм песимист. Надявам се да ме опровергаят.

Ако обаче поредното строителство и поредното откриване на паметник на български хан или друга историческа личност на територията на Украйна се окаже поредната възможност за обогатяване на лидерите на украинските българи за сметка на наивниците от България (които разчитат на тяхната чистота и патриотизъм), ще излезе че висшите идеали и патриотичните лозунги за пореден път са прикритие на меркантилни цели!

А поредният спорен закон, приет от Върховната Рада, така и ще си остане без коментар, защото за правещите пари, на фона на патриотизма на задграничните българи, не е изгодно да се карат нито с Партията на Регионите, нито с обединената опозиция в Украйна, която скоро пак ще вземе властта. И едните, и другите могат да спрат кранчето на нашите "патриоти".

Най-големият парадокс на сегашния вътрешно-украински конфликт е че тези, които протестират срещу новия закон, са същите, които се обявяват за освобождаването на бившия министър-председател Юлия Тимошенко. А тя беше осъдена след идването на власт на Партията на Регионите, именно за предателство на националните интереси в полза на Руската Федерация!

А сегашните управляващи официално се смятат за защитници на рускоезичната част от украинското население, или иначе казано на рускоезичните региони на страната!

Украина, както и България, е държава на абсурдите...