Ако до онази вечер само снайперистите от "Бейтар-Рашел" (проявили се и преди повече от 20 години - в началото на октомври 1993г. пред Белия Дом в Москва) спорадично обстрелваха и двете противостоящи на Майдана страни, сега вече няма съмнение, че бойците от "Десния сектор" са добре екипирани с огнестрелно оръжие и амуниции и оказват равностоен отпор на "Беркут" и милицията - поради забраната за използването му от страна на силовите държавни органи, която, кой знае защо, още не е премахната...

Завземането на военното поделение в Лвов, където всички униформени бяха принудени да напуснат, без да вземат със себе си нищо от зачисленото им снаряжение, на практика реши въпроса с въоръжаването на ударната група на "Десния сектор", която, докато пиша тези редове, атакува силите на реда на Майдана, причинявайки все повече жертви.

Въпросът в момента е колко още "Беркут" и милиционерите ще бъдат толкова пасивни и няма да отвръщат на агресията на вече добре въоръжените и отдавна отлично подготвените десни радикали.

Сред най-тревожните факти е следният: военният им командир Александър Музичко е ветеран от първата война в Чечня и на съвестта му сигурно тежат много руски новобранци, хвърляни необмислено в първи бой от тогавашните си командири, без необходимата специална подготовка за партизанска война. Този професионален терорист и фанатизиран ненавистник на руската държава и народ явно отдавна вече няма какво да губи, след като не се притеснява да се легитимира пред медиите и охотно да разказва за миналите си подвизи. По този начин дава личен пример на последователите си и ги провокира към безпощадна борба с омразните "кляти москали" (в случая се имат предвид жителите на Източна и Южна Украйна).

На бойците от "Десния сектор" се насажда чувство за безнаказаност, подсилено от постоянните отстъпки на президента Янукович и най-вече изпълненото му обещание за амнистия на всички арестувани и осъдени до края на миналата седмица - именно тяхното освобождаване стана катализатор за последната агресия на демонстрантите срещу силите на реда.

Те с основание смятат, че сегашните украински ръководители са принудени да им прощават всичко. И досега май няма кой да ги опровергае. От друга страна, силите на реда се чувстват предадени от президента и нямат мотивация да рискуват да бъдат обвинени в незаконно използване на оръжие.

Не се съмнявам, че левите издания у нас ще разнищят биографията на Александър Музичко и последователите му, както и вдъхновителите и източниците на финансиране.

Намирам за нужно да открехна завесата пред тайните около другите провокатори в Украйна - в лагера на управляващите, конкретно сред украинските комунисти.

Навремето несменяемият лидер на Комунистическата Партия на Украйна Пьотр Симоненко спечели 45% процента на втория тур на президентските избори, срещу 55% за Леонид Кучма. След това обаче реши, че се е понаситил на политиката и властта, а и годинките си вървят неумолимо и е време да си поживее като истински комунистически сатрап, също както мнозинството негови предшественици.

Естествено, на следващите президентски избори Пьотр Симоненко получи едва 2,4% от гласовете. От тогава насам, той продължава да ръководи партията. Но на практика, е бита карта в голямата украинска политика. И реши да предаде щафетата.

Тази есен на политическата сцена в Украйна постепенно започна да изгрява звездата на младия историк Амар Ал-Ани, потомък на елитен иракски род, активист едновременно и на двете компартии - украинската и иракската.

Аз лично го забелязах, когато, малко след срещата ми с президента на Еквадор Рафаел Кореа и последвалото разрушаване на паметника на Ленин в Киев, той организира протест против този наистина варварски акт на Световния Фестивал на Младежта и Студентите в еквадорската столица Кито в началото на декември.

Фоторепортажите от протеста въодушевиха украинските комунисти и им дадоха надежда, че не са сами в стремежа за опазване на чистотата на марксистко-ленинската идеология и възстановяването на СССР. Затова, когато през януари т.г. на дневен ред беше поставен въпросът кой да оглави новообразуваната антифашистка организация в Киев, изборът падна именно върху Амар Ал-Ани. Естествено, името му подейства върху радикалните националисти, меко казано, провокационно, и, както виждаме, те сега реагират като "бик на червено" на всяко споменаване на Украинската Комунистическа Партия, или на проявите на нейните членове: депутати-комунисти бяха пребити във Върховната Рада; в Западна и в Централна Украйна погромите са съсредоточени най-вече върху офисите на тази партия. На погромаджиите и на десните депутати-побойници никак не им е трудно да се оправдаят с думите: "вижте срещу кого се борим - срещу арабите-комунисти в Киев!"

Нима никой сред старите, опитни и мъдри украински комунисти не се досети как ще реагират техните проевропейски ориентирани западни сънародници на издигането на Амар Ал Ани!? Или специално решиха да ги провокират, за да ги извадят от равновесие!?

И президентът Владимир Путин, и външният министър Сергей Лавров, неведнъж ясно декларираха, че разрешаването на конфликта е дело на самите украинци и че те трябва да се справят без външна намеса, включително и от руска страна.

Затова, в момента никак не е удачно на преден план да се изтикват политици с чужд произход, дори да са родени и израсли в Украйна. Политиците и дипломатите от ЕС също така е добре да престанат да прииждат на тълпи в Киев и да се месят във вътрешните работи на страната.

По-специално, българският външен министър Кристиан Вигенин излишно се прави на "по-католик и от Папата", с призива за незабавни санкции срещу украинските ръководители. Нима не си дава сметка, че ако на скорошните протести в Карлово, Пловдив и София се беше проляла кръв (българска или турска), някой европейски политик можеше да предложи санкции и срещу него!?

А, тъй като, неговото предложение, освен антиукраински, има и антируски характер, не го ли е страх, че утре може да му бъде отказана руска, или украинска виза!? И как тогава ще си върши работата!

А може би знае от „достоверен източник", че след евентуалните предсрочни избори, няма да е повече външен министър! И затова не планира посещения в Москва и Киев!