Приключилата визита във Варшава на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев изненада много неприятно проевропейската и проамериканската полска опозиция. Не мина без протестни демонстрации и обвинения от страна на маргинализиращата се бивша управляваща партия „Гражданска Платформа“ към сегашната „Право и Справедливост“ за отдалечаване от европейските ценности и несъгласувани с командването на НАТО и политико-икономическото ръководство на ЕС контакти с един от най-значителните членове на ОДКБ, ШОС и ЕвраЗЕС.

Ярослав Качински и подопечните му обаче не смятат нито да питат някого в Брюксел и Вашингтон, нито да дават отчет за последните дипломатически стъпки в самостоятелната външна политика на Варшава.

Между Полша и Казахстан бяха подписани точно 25 публични споразумения за развитие на финансовото, търговското, икономическото, енергетическото, транспортното сътрудничество и за военно-политическото разбирателство. Според полската страна именно Казахстан ще бъде стартовата площадка за взаимодействие с евразийския регион, намиращ се под доминацията на Русия и Китай. В тази връзка, неслучайно на 01.01.2017г. отпадат казахските визи за поляците.

Между другото, от Варшава, Нурсултан Назарбаев се отправи към Белград и оттам към Пекин. Там сигурно ще се отчете пред добрия си приятел Си Цзин Пин за договореното между него, Анджей Дуда и Ярослав Качински по постигнатото в самото начало на полската евразийска интеграция.

С присъщата си мъдрост и остроумие, казахстанският президент определи ябълката като символ на сътрудничеството между Астана и Варшава. Той подчерта, че нейната родина е Казахстан, а Полша е сред най-големите световни производители (Как да не си спомним казаното от него преди повече от четвърт век във Фестивалния Комплекс във Варна: „Говоря ви на езика на аспаруховите българи!“) И най-вероятно, именно казахските и другите средно- и източно азиатски потребители ще извадят от кризата полските производители на ябълки, които още не могат да се оправят след въвеждането на руските контрасанкции. Тогава поляците бяха призвани да изядат по 5 кг ябълки, за да спасят полското село и да покажат характер пред Путин: „Ще се задавим на инат, но няма да отстъпим пред Москва!“ В случая става дума за много лицемерната подкрепа на Варшава за Киев.

Тогава обаче управляваше „Гражданската Платформа“ с подкрепата на Полската Селска Партия. Нейният председател Януш Пйехочински беше вицепремиер в коалиционното правителство. Сега същият е председател на Полско-Азиатската Търговска Камара и запя съвсем друга песен... Точно той водеше конкретните преговори за сътрудничеството между Полша и ЕвраЗЕС с казахите.

Освен към Китай, полската външна политика и търговия се ориентра и към Иран. Конкретно, богатата на енергоносители ислямска теокрация се разглежда като потенциален основен доставчик на енергоносители за бързо развиващата се полска икономика. Главен лобист на полско-иранското търговско-икономическо сътрудничество е министърът на външните работи Витолд Вашчиковски – бивш посланик в Иран. Той проявява бдлестящи качества на дипломат – откакто вече почти една година е на поста си, съчетава по невероятен начин антикремълската си риторика с интензивни контакти с най-близките съюзници на Руската Федерация: Казахстан, Беларус, Армения. Дори изпрати заместника си в Москва на дискретна мисия, за която почти няма публична информация. Във всеки случай, взаимните нападки продължават и се интензифицират.

Проправителствените полски медии злобеят по повод на руско-иранското недоразумение около използването на военно-въздушната база Рамадан и същевременно вдигат тревога заради мащабните военни учения в Калининградска Област. Обаче, кой знае защо, не забелязват, че струпването на толкова голямо количество военнослужещи недалече от полската граница опразни калининградските магазини за хранителни продукти и, съответно, вдигна рязко оборота на евтините полски супермаркети „Бйедронка“ в североизточната част на страната, достъпна без визи за живеещите в областта руски граждани. Там дори и младите полски продавачки говорят на руски, за да угодят на клиентите. И никак не се интересуват от настроенията на членовете на така наречената „Смоленска секта“ в правителството, начело с военния министър Антони Мачерйевич.

На 01.09.2016 г. предстои ескалация на полско-руското противопоставяне: Сеймът във Варшава ще приеме Закон за Декомунизация. Засега проектът включва промяна на географските названия – улици, населени места и други, свързани с периода на Полската Народна Република и СССР. Но немалка част от депутатите настояват в закона да се включи и разрушаването на паметниците на Съветската Армия, което отдавна се извършва в доста интензивно темпо. Вече се посяга дори и на освободителя на Варшава  - поляка Константин Рокосовски, съветски и полски маршал, единствен в световната история маршал на две държави.

Естествено, че руската страна няма да остави това варварство без внимание и ответна реакция. Тоест, предстои поредното ненужно усложняване на отношенията. Неговият пик се очаква на 17.09.2016г. – 76-та годишнина от така наречения „Поход на Запад“ на Червената Армия – военната окупация на източната част на Втората Жечпосполита, населена предимно с украинци, белоруси, евреи, арменци. Очакват се изстъпления, провокации.

Дали обаче полските политици и икономисти се замислят над простия, очевиден факт: на пътя на Полша към Казахстан, Китай и Иран все пак стои Русия с нейната огромна територия? Не им ли минава през ум, че и енергоносителите, и селскостопанската продукция ще се транспортират именно през нея? И че е крайно време Варшава и Москва да се разберат и да престанат с този род враждебни прояви, които все повече приличат на фарс! Много вреден и за руснаци, и за поляци!