Спазвайки парламентарния принцип на репликата и дупликата - след материала на Виктор Канзуров С каква цел се заблуждава българската общественост?, News.bg публикува и настоящата дуплика на Георги Коларов
Надяваме се обаче диалогът и дискусията да продължат и то единствено в посока не на конфронтиране, а на коментари и обсъждания с цел изчистване и изясняване на разногласията и различните гледни точки

Вече бях започнал да се обиждам на македонските "новинари" и "историчари", че напоследък не обръщат никакво внимание на моите анализи, посветени на "македонското прашанье".

И ето, че те се постараха да не ме разочароват. Най-напред реагира таблоидът "Фокус" с елементарен, озлобен коментар, който не заслужава никакво внимание.

След това обаче небезизвестният скопски новинар Виктор Канзуров се изяви отново като "македонски българин", за да може да се появи и в българска медия.

Когато редакторът ми показа неговата статия се зарадвах много, че ми се дава повод да извадя на бял свят някои истини за кръжеца, възникнал навремето около "Македонско дело".

Виктор Канзуров ме обвинява в неточности в биографичните данни, които съм изнесъл за Бранко Цървенковски и Любомир Фръчковски. Аз тези данни не съм ги измислил - събирал съм за това информация по време на посещенията ми в Македония.

Възможно е да съм бил подведен от източниците ми, поради незнание или небрежност. Ще проверя и ако е така, ще поднеса извинение на читателите.

Виктор Канзуров твърди също така, че вестниците "Глас" и "Пулс" отдавна вече не излизат. По време на поредното ми посещение в Македония през декември месец, четох и обсъждах публикувани в тях статии, включително и докато гостувах на мои македонски приятели.
(Няма да споменавам имената и града, за да не им създам неприятности).

Статиите, които визирам бяха на историческа тематика и се отличаваха с изключителна враждебност към България.

Останал съм с впечатлението, че поне до края на миналата година тези вестници продължаваха да излизат. По инерция съм ги включил сред четените вестници в Македония, каквито те са, или в най-лошия случай - бяха. И мога да допусна, че са били стари.
Ако се окаже, че наистина вече не излизат, дължа още едно извинение.

С извиненията обаче спирам до тук! Преди всичко прави впечатление как Виктор Канзуров изписва имената на тримата най-сериозни кандидати за президент на Република Македония:
Любомир Бошковски при него е Бошкоски, Любомир Фръчковски - Фръчкоски, а Георги Иванов - Георге Иванов.

Тоест, свидетели сме на постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език.

Такова поведение може да се определи най-точно като "пълзящ македонизъм"!

Защото всеки един грамотен и средно интелигентен гражданин на Република Македония е в състояние някой ден да разбере, че не може да се казваш например Георги Иванов (аз също съм Иванов по баща) и да не си от български произход, даже да се чувстваш македонец, или ако искаш дори и марсианец!

Когато обаче името се променя от Георги на Георге, нещата също се променят!

По този начин изписват и изговарят името на светията например в съседна Румъния. Подобна промяна вече дава възможност на носителя на това име да твърди, че няма нищо общо с България.

Досега подобни твърдения предизвикваха само смях. Когато обаче Георги се превръща на Георге, а Бошковски и Фръчковски съответно Бошкоски и Фръчкоски, нещата стават по-сериозни.

Между другото, моите стари приятели - родените в македонския град Кочани братя Раде и Блаже Велинови, носят различни фамилни имена именно поради политическата конюнктура.

По-старият - Раде, е роден в Скопие и са разрешили на родителите му да го оставят Велинов, тъй като в столицата по това време македонизмът вече е господствал тотално и натискът върху оцелелите жители с българско самосъзнание е бил поотслабнал.

Покойният Блаже обаче се е родил в Кочани и се е наложило да бъде записан Велиновски, поради опасността от репресии от страна на македонския филиал на всемогъщата югославска специална служба УДБА.

Сега се питам - ако беше жив, (мир на праха му) щяха ли Виктор Канзуров и компания да го прекръстят на Велиноски!

Фактът, че именно Виктор Канзуров и други от кръжеца около "Македонско дело" едновременно се обявяват за българи и от тази позиция отстъпват все по-далече от българската именна система, ми навява спомени за една отдавна известна хипотеза, споделена ми от истинските български патриоти от Скопие, Охрид и т. н.

Според нея, всички "новинари", "писатели", "историчари" от тази компания, всъщност са назначени за "българи" от старите управляващи.

По понятни причини не могат да се представят документални доказателства за това предположение, но периодически се появяват косвени потвърждения за състоятелността му.

Поредното такова потвърждение идва от определението, което той и тези, които стоят зад него, дават на основната цел на създаденото на 27. Х. 2000г. Сдружение на граждани "Радко":
"Възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура".

Според него така "непозволено се заема пространството на свободната воля на всеки един човек и се допринася стената между Македония и България все още да стои!?"
И това се твърди от човек, който се представя за "македонски български журналист"!

Тук следва да поставим резонния въпрос: как е възможно едновременно да се представяш за "македонски български журналист" и да публикуваш в такива печатни органи, като "Старт" и "Вечер" например!?

В тях аз лично съм чел такива обидни квалификации за България и българите, каквито може да роди само един болен мозък!

Например, на 11 октомври всяка година, по повод на така нареченото "национално въстание на македонския народ против българо-фашистката окупация", най-мекото определение, което може да се прочете по отношение на българите в тези и други скопски вестници, е че са "патологични убийци"!

Опонентите на подобни квалификации - истински македонски българи, изобщо не могат да се доберат до електронните форуми на тези издания, поради жестоката цензура. Знам го и от личен опит!

Така или иначе, Сдружението на граждани "Радко" ще остане в историята. Неговите основатели спечелиха поредното дело срещу македонската държава в Международния съд.
То вече изигра своята роля в пробуждането на българското самосъзнание сред македонските граждани от български произход.

И въпреки междуособиците сред неговите основатели, беше първата птичка, която обяви настъпването на българската пролет в Република Македония.
И постави всички на местата им - и истинските македонски българи, и тези от типа на Виктор Канзуров.

Сега обаче трябва да се гледа в сегашното и в бъдещото време. А най-важното събитие в българо-македонските отношения през новата 2009 г., поне засега е посещението на президента Бранко Цървенковски в София и срещата с колегата му Георги Първанов.

Злобата, която изпитват Виктор Канзуров и неговите покровители е разбираема: те окончателно губят надеждата да удържат посредническата функция, която изпълняваха в един кратък период от българо-македонските отношения.

След като официалният диалог между двете държави се издига на качествено по-високо ниво, никой вече няма да ги търси, нито от едната, нито от другата страна, за никакви услуги.

Крайно време е двамата президенти да сложат край веднъж завинаги на корупцията в уреждането на статуса на македонските граждани в Република България, ако искат да интегрират изцяло двете страни в ЕС и границата между тях да избледнее.

Единствените, които ще пострадат от такова развитие на събитията са "назначените българи" в Скопие и други големи градове на югозападната ни съседка, които ще престанат да прибират комисиони.

Канзуров ме иронизира за позитивното ми отношение към посещението на Бранко Цървенковски в София. В крайна сметка, за нас в Република България е все едно дали имаме за партньор в Скопие един откровен привърженик на титовизма в неговия съвременен вариант, с реален поглед върху мястото на страната си в Европа и света и върху своето място в нея, или с някой представител на македонското ВМРО, който на думи ще подкрепя сближаването и интеграцията между двете страни, а на дело ще работи срещу българската кауза в Македония.

И тук стигаме вече до въпроса за предстоящите президентски избори. Според Виктор Канзуров "брат Любе" (Бошковски) ще спечели между 4,4% и 10%, докато неизкушеният в политиката кандидат на ВМРО проф.д-р Георги Иванов (нищо лично против моя двоен съименник) - между 27% и 35%.

След две седмици ще разберем кой е прав. Набива се в очи обаче следният факт - с този род писания по адрес на "брат Любе", Виктор Канзуров и себеподобните му демотивират македонските избиратели с българско самосъзнание да гласуват за този кандидат, който най-последователно защитаваше техните интереси, и когато беше ръководител на службата за сигурност, и когато после стана министър на вътрешните работи.

Той достойно се представи и в Хага и в крайна сметка се завърна оттам като национален герой и победител. (Надявам се Виктор Канзуров няма да стигне дотам да отрече и този факт).

Разбира се, че е възможно да получи на изборите по-малко от цитираните от мене 37%, но това ще бъде единствено в резултат на системната пропагандна кампания срещу него, в която вече е включена и тежката артилерия - представящите се за българи македонски журналисти от типа на Виктор Канзуров.
Значи в Скопие, а може би и в Белград някои хора много са се уплашили от "брат Любе"!

Допускам че Виктор Канзуров се чувства обвързан по някакъв начин с кандидат-президентската кампания на проф.д-р Георги Иванов и не може да понесе подкрепата, която получава Любомир Бошковски от един българин с потекло от Македония, чрез една българска медия.

Това обаче не му дава никакво основание да твърди наизуст, че само 5% от гражданите на Република Македония от български произход имат българско национално самосъзнание! Ако това беше вярно, излиза че аз ги познавам всичките!

Подобна спекулация е обидна за истинските македонски българи, най вече от провинцията, до които скопските "новинари" едва ли се допитват често.

Подобно пренебрежение обаче може да им изиграе лоша шега. Както София не е цяла България, още повече Скопие не е цяла Македония!

Ако в македонската столица (в която между другото има и много сериозно албанско и турско присъствие), македонизмът отдавна е овладял съзнанието на огромното мнозинство българоезични граждани, в провинцията изобщо не е така.

Там дори не говорят на измисления в най-нови времена "македонски литературен език", а на югозападен български диалект!

Нещо повече - в Охрид дори говорят на източен български диалект. И малко трудно разбират, какво пише в тези вестници, на които сътрудничи Виктор Канзуров!