Едно решение на Министерския съвет на Азербайджан от септември 2026 г. предизвика неочаквано бурна реакция. При това - основно в близкия съюзник на Баку - Турция. След като на 7 юли 2026 г. с поправка, подписана от президента на Азербайджан Илхам Алиев, към образователните принципи, заложени в Закона за общото образование на Азербайджан, бе добавен "светскост", на 21 септември 2026 г. с решение № 309 на Министерския съвет относно уеднаквяването на училищната униформа на практика беше забранено носенето в училищата на облекло, което "е несъвместимо с принципите на секуларизма" (чети - ислямската забрадка).
Броени дни след това, по време на речта си пред Общото събрание на ООН през септември турският президент Реджеп Тайип Ердоган, както винаги в последните години, разкритикува "ислямофобията" по света, но конкретно добави и критики срещу ограниченията за носенето на забрадки в училищата, като ги определи като "атака срещу най-основните права на жените".
Въпреки че Ердоган не спомена изрично Азербайджан, мнозина тълкуваха изказванията му като насочени към Баку. Решението на властите в Баку беше разкритикувано експлицитно от редица депутати от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Протестиращи се събраха пред сградата на генералното консулство на Азербайджан в Истанбул, а на 12 октомври съветник на Ердоган, Октай Сарал, определи решението като лишаващо носещите хиджаб момичета от право на образование и призова Азербайджан "да коригира тази грешка колкото е възможно по-бързо".
В отговор на следващия ден управляващата в Баку Нова азербайджанска партия (ЙАП) отговори с необичайно остра позиция, в която разкритикува редица консервативни и близки до турските управляващи медии и лица, включително президентския съветник Сарал, в разпространяване на небезпристрастна и фалшива информация относно Азербайджан.
В изявлението на партията на Алиев се заявява, че Анкара не бива да проявява хегемонистични наклонности спрямо мюсюлманските народи. Също така, азербайджански медии обвиниха Турция в намеса във вътрешните работи на страната, а на 20 октомври напрежението ескалира допълнително с обявяването на 31 турски граждани за нежелани лица, които няма да бъдат допуснати в кавказката държава. Сред тях са редица известни прорелигиозни журналисти и коментатори и лидерът на ислямистката Партия на новото благоденствие Фатих Ербакан.
"След като приехте в Баку ционисткия убиец Херцог (президентът на Израел Исаак Херцог - б.а.), вие престанахте да виждате кои са истинските ви приятели", отговори Ербакан в пост в социалната мрежа "Х". Постът му обаче завършва с думите:
"Да живеят двете държави, една нация!
Да живее единството в езика, мисленето и действията!"
Допълнително напрежение внесе фактът, че за да долети до Баку, израелският президент е използвал азербайджански самолет, за да заобиколи наложената от Анкара забрана за израелски официални самолети. Иронично е, че самолетът е бил кръстен "Шуша" - на името на исторически азербайджански град в Карабах, в който, след като беше отвоюван от Азербайджан по време на войната през есента на 2020 г., беше подписана декларацията, с която бе утвърден военният съюз между Турция и Азербайджан. Херцог участва на регулярно провеждащата се в различни азиатски страни Конференция по взаимодействие и мерки за укрепване на доверието в Азия (CICA), като по времена речта му турският външен министър Хакан Фидан стана и напусна залата, бойкотирайки изявлението на израелския държавен глава.
След това Фидан беше обвинен от азербайджанска медия, че по време на посещението си е провеждал тайни срещи с цел заговор за преврат, което наложи местното турско посолство енергично да опровергае тези твърдения.
Източник: Кавказ Инфо
Интересен исторически детайл е, че през 1995 г. хора от турските специалните служби и политици са замесени или поддържат заговор на азербайджанския полицейски командир полк. Ровшан Джавадов срещу президента Хайдар (по-познат на български като Гейдар) Алиев. Подкрепата от някои кръгове в Турция се дължи на факта, че Джавадов иска да върне на власт сваления по-рано президент пан-тюркист Абдулфаз Елчибей.
Тогавашният турски президент Сюлейман Демирел обаче се обажда на Алиев, за да го предупреди да се завърне в страната заради готвения метеж, който по-късно е потушен. Историята настрана, за да се потуши напрежението между Анкара и Баку, лично президентът Ердоган се обажда на азербайджанския си колега Илхам Алиев, за да изгладят проблемите. Малко по-късно беше съобщено, че турският президентски съветник Октай Сарал загуби позицията си.
Независимо от това, азербайджанският президент Илхам Алиев не присъства на срещата на върха на Организацията на тюркските държави (ОТД), проведена на 30 октомври в Анкара. Баку беше представен от външния си министър. Освен отношенията с Израел, в последните седмици страните се разминаха и по друг важен въпрос. Мандатът на генералния секретар Антонио Гутериш изтича и Турция отдавна лобира за своята кандидатура за поста - Феридун Синирлиоглу, бивш високопоставен турски дипломат и настоящ генералния секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Анкара вероятно е разчитала на подкрепа от Азербайджан, но президентът Алиев обяви, че страната му ще подкрепи Лана Нусейбие от Обединените арабски емирства (ОАЕ), които също е известно, че имат добри отношения с Тел Авив.
Решението на азербайджанските власти за ограничаване на хиджабите в училищата може да бъде обяснено по много начини. От културна гледна традициите на секуларизма в Азербайджан са силни. През 1901 г. в Баку е открито първото светско училище за мюсюлмански момичета. Петролната индустрия там създава силна работническа класа с леви и болшевишки тенденции. Макар и просъществува за кратко, основаната през 1918 г. след рухването на царския режим в Русия по време на Октомврийската революция Азербайджанска народна република е първата светска и парламентарна република в мюсюлманския свят и тя през 1919 г. предоставя на жените правото да избират и да бъдат избирани.
Това е първата подобна стъпка в мюсюлманския свят и тя се случва дори преди много европейски държави да дадат на жените право на глас. Тези секуларни тенденции са подсилени и по време на съветския период. През 2010 г. в Азербайджан също се разрази дебат относно облеклото в училище, като в следващите две години се проведоха протести срещу правилата, които правителството се опитва да въведе по онова време.
От икономическа и имиджова гледна точка властите в Баку предпочитат да поддържат светския имидж на страната. По думите на левия наблюдател Рамазан Амиргалиев, за азербайджанския елит хиджабът е белег на изостаналост и на пролетариат в обслужващия сектор, който не се вписва в модерните небостъргачи на "Baku White City", на пистата за "Формула-1" и в затворения клуб за чуждестранните капитали, инвестиращи в нефтения и газов сектор на страната.
По думите му, става дума за опит държавата да принуди "работническата класа да се откаже от културната си идентичност, за да я превърне в удобен, унифициран обслужващ персонал. Покорният пролетариат трябва да се вписва идеално в интериора на скъпите хотели и ресторанти, без да смущава погледите на инвеститорите. Вместо да предостави на пролетариата безплатно качествено жилище и реални права, буржоазната система им предлага илюзията за "европейска светскост"."
Действителните причини за налагането на забраната могат да се търсят в няколко посоки. Не е съвпадение, че решението на азербайджанските власти е в синхрон с подобно решение на властите в Казахстан, които също ограничиха законодателно носенето на покривала за момичетата в училищата, предизвиквайки вълна от дискусии в Централна Азия.
Първо, в двете страни в 35 година от придобиването на независимостта им се засилва мащабният и добре обмислен процес на изграждане на нова национална идентичност. Това е процес, който е задълбочено анализиран и по отношение на страните от бившите Югославия и СССР от учените Клаус Оффе и Тарас Кузьо.
Нововъзникващите национални идентичности и идеологическият вакуум след колапса на социализма обаче доведоха до силен ръст на ислямската идентичност в Централна Азия, гледан подозрително от местните елити като риск за сигурността. Не без основание, трябва да се признае, поради конфликтите в съседен Афганистан и поради факта, че стотици централноазиатци участваха в различни джихадистки организации, например "Ислямска държава". От друга страна обаче, както пише руският арабист Кирил Семьонов, понастоящем в Азербайджан и Казахстан ислямското религиозно и руското културно поле последователно се изключват от публичното пространство на двете републики поради една обща причина: те фундаментално не съвпадат с този нов държавен проект и пречат на неговото завършване. Вместо тях местните елити изграждат свои собствени версии на светския национализъм и пантюркизма.
Подобни процеси, макар и в по-завоалирана форма, се наблюдават и в други тюркски републики от бившия СССР — Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан. Там местното национално строителство също цели формиране на местни национални елити, което неминуемо минава през постепенно разграждане на предишните културно-исторически връзки.
Второ, тези политики имат преки външнополитически измерения. Те целят ограничаване на влиянието на Турция, която иска да играе ролята на тюркския по-голям брат, на шиитски Иран по отношение на предимно шиитския Азербайджан и на ислямската солидарност с Палестина на фона на задълбочаващите се отношения на Астана и Баку с Тел Авив.
Азербайджан изнася петрол за Израел, а закупува от него дронове, шпионски и отбранителни системи. Казахстан също поддържа технологично и военно сътрудничество с Израел и беше една от броящите се на пръстите на едната ръка мюсюлмански държави, които обявиха готовност да участват в многонационални сили в Газа. След геноцида в Газа присъединяването на арабски страни към т. нар. "Авраамови споразумения" стана невъзможно и се спекулира за опити за привличане към тях на Азербайджан, Казахстан и Узбекистан. Иначе казано, може да се говори за израелски технологичен и военен "чадър" в замяна на промотиране на секуларизма.
Осъзнавайки, че тези секуларизационни политики по същество са и антиирански, в майсторски пи-ар ход първият вицепрезидент на Иран Мохамед Реза Ареф обяви, че Иран ще приема ученици и студенти от Азербайджан, лишени от правото на образование поради носенето на хиджаб.
Трето, тези секуларизационни (в някои случаи) или дори репресивни в други политики могат да бъдат маскирани като борба с ислямския екстремизъм и защита на сигурността. Освен това, след провала на тази в концепция в Турция малко след началото на новото хилядолетие, когато се говореше, че страната съчетава "демокрация, пазарна икономика и умерен ислямизъм", може да се достигне и до заключението, че се прави нов опит за формиране на "умерен прозападен ислям": На западната аудитория се внушава идеята, че забраната на хиджаба е опит за прогресивна модернизация, а тюркският свят се представя като светски бастион, където националната идентичност напълно доминира над религиозната.
Въпреки че конфликтът с Турция по повод забрадките бързо беше потушен поне на публично ниво, едно остава сигурно - Азербайджан и Казахстан ще продължат да следват многовекторна външна политика, включваща отношения със западните правителства и петролни и енергийни компании заради енергийните им ресурси, с Москва заради географската близост и търговските отношения, с Израел заради военното сътрудничество и с Турция и тюркските страни заради общата идентичност.
USD
CHF
GBP
