115 депутати внесоха в Народното събрание дълго артикулирания проект за създаване на специализиран съд за организираната престъпност и корупцията. Мечтата на Цветанов най-подир е на път да се сбъдне - според парламентарния правист №1 Фидосова реалистично на 1 март 2011. Както се казва, играта „добро ченге - лош съдия" свърши, вече - ние ги хващаме, ние ги обвиняваме, ние ги съдим.

Каква мартеничка обаче връзва на българското общество и правосъдие управляващото малцинство гербери и подгласниците им атакисти?

Убедени в правната си грамотност, от ГЕРБ се отметнаха от ангажимента да се допитат до Конституционния съд за конфликт между специализирания съд и конституционния текст, който изрично забранява извънредните съдилища. Тази стъпка е в типичния стил на партията на Борисов „две напред - една назад".

За да си измие ръцете, Фидосова поясни, че „проектът няма спорни моменти и съмнения за противоконституционност". Което май не е съвсем така, тъй като запитване в този дух е отправено до известната като „Венецианска" Европейска комисия за демокрация чрез право. Добре, дори и у винаги правите гербери може да се загнезди червейчето на съмнението. Още повече Комисията към СЕ вече се отнесе не съвсем любезно и „поряза" техния проект за закон за комисията „Кушлев".

Всъщност дали ще бъде наречен специализиран (разрешен от Коституцията) или извънреден (забранен от същата), съдът иницииран от ГЕРБ, вече противоречи на основния закон на Република България.

Любимата рожба на Цветанов, Фидосова и компания ще гледа дела срещу членове на кабинета, магистрати от ВСС, народни избранници, областни управители, кметове, шефове на агенции и комисии. А в член 6(2) на Конституцията между другото е упоменато:
„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

С лека ръка обаче управляващите законотворци теглят черта между депутат, общинар, магистрат и останалото целокупно гласоподаващо население.

И още един правен прецедент роди юридическата мисъл на ГЕРБ. Не всички престъпления, извършени от гореупоменатите облечени във власт злосторници, ще са обект на трибунала. По този повод величавата дама на парламента роди правния бисер: "Депутат, извършил катастрофа, ще бъде съден в Софийския градски съд, а такъв, участвал в организирана престъпна група - в специализирания". Всъщност подсъдността на дадено престъпление вече е определена от НПК: кое деяние е подсъдно на районен, кое на градски съд.

„Белите якички" ще отговарят пред спецмагистратите за присвояване, измама, изнудване, престъпления срещу стопанството и по служба или подкуп. Значи ако Хасан-циганина врътне една измама и прибере последните спестявания на баба Величка с номера „Сина ви прегази дете", ако д-р Петров поиска да чуе как шумолят нерагламентирано нови двайсетолевки, за да ви излекува хемороидите - градски съд. Но ако кметът на Долно Нанагорнище или шефът на Агенцията по аквакултури си позволят подобно законопрекрачване - трибунал.
„Всички граждани са равни пред закона..."

Равенството изобщо не е силната страна на ГЕРБ и този законопроект е отявлен пример за това. Ако за нуждите на едно „нормално" разследване за разрешение за използване на СРС се редиш на опашка пред съдия, мотивираш и доказваш необходимостта от него, то спецмагистратите и спецпрокурорите сами ще си искат и сами ще си дават разрешение да си подслушват когото пожелаят. А дали обектът на СРС ще е оперативно интересно лице от подземния свят, политически неудобен опонент, непослушен съюзник или просто конкурент в бизнеса, срещу когото лобират близки до властта: проектът за закон за спецсъдилищата не дава гаранции.

И още: вещи лица, адвокати, свидетели ще са длъжни да се явяват пред всесветлия взор на спецмагистратите при първо подсвирване, независимо дали в същия миг и час не са ангажирани с друго дело. В „нормалните" съдилища адвокатите страдат с хронична претовареност, вещите лица вечно са заети, а свидетелите... Ама пред трибунала номера няма да мине. Или - или...

Може би тази изстрадана законодателна инициатива за укрепване на властта е лакмусът, който показва истинското лице на новия морал в политиката, на чийто бял кон Борисов влезе в управлението и повлече след себе си куп политически фигуранти и отявлени недоразумения. Защото документът, внесен в парламента, показва, че май заслушани в словоизлиянията на лидера си, в ГЕРБ не си приказват много-много.

Фидосова обяви, че към магистратите в трибунала няма да има специални изисквания, освен по-дългия стаж. В същото време за кой ли път тези дни Министърът-на-Всичко-в-Държавата Цветанов рече, че номерът „ние ги хващаме, те ги пускат" продължава да минава, благодарение на действията на една "независима съдебна система": независима сама по себе си, но "зависима от конюнктурни интереси, които имат определени съдии".

Но за сведение на парламентарната юристка и дясната ръка на Борисов, „съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет", както е записано в толкова неудобната за правораздавателите от ГЕРБ Конституция. И понеже няма как да си внесем съдии от вън, ще трябва да задоволим същите тези нереформирани и конюнктурно заинтересовани магистрати, назначени от същия ВСС, който отдавна е трън в очите на властелина на спецакциите. И прокурори - тоже. А магистратите - членове на ВСС, ще са подсъдни на назначените от тях същи спецсъдии, ако решат да осигурят парцелче на плажа за безимотната си рода.

Спецсъдилищата, след поредицата спецакции с нежни имена на ръба на закона, са поредното доказателство, че в това управление изобилства от хора, които прекалено дълго са носили пагон. И че единствената юридическа литература, с което са се запознали е ЗМВР, Устава за караулната служба, Инструкциите за службата на районните и младшите районни инспектори от Националната полиция и други подобни поучителни четива от вътрешноведомствен характер.
Че в името на обществения интерес в борбата с престъпността, както те си го представят, са склонни да погазват елементарни демократични права, свободи и ценности.
Че за управлението на ГЕРБ дилемата „право на силата и сила на правото", неотвратимо приключва с избора на първото. Което е характерно за тоталитарните държави, а не за развитите демокрации, към които ни се иска да мислим, че принадлежим.

Да не забравяме, че най-черните години за италианската мафия са годините на управление на Бенито Мусолини. И че на Ботуша мафиозите са най-възторжените посрещачи на внесената от съюзниците демокрация...

Но, пита се, бихме ли се отказали от привилегията да живеем в свободна, демократична държава, с гарантирани права на невинните и неотвратим открит и справедлив процес за виновните? И на каква цена?