Задокеанският екселенц Джеймс Уорлик пак обърка дипломатическата служба с ролята на върховен наместник в колониална държава. И това пак симптоматично се случи, след като фаворитът на посланика и на Веселин Маринов - Цветан Цветанов, се оказва в ролята на оправдаващ се грешник: този път заради покровителството (според Танов) на определени фирми с интерес към негласния внос. И за СРС-тата, които се леят като из ведро из публичното пространство, а ведомството на „6-и септември" 29 е къртичина до къртичина...

За кадровия разведчик и третореден актьор от миманса обаче това, че България се управлява чрез всечуващите уши и всевиждащите очи на всевъзможен вид ченгета не било повод за скандал. Това не било интересувало българите, народопсихологически заключи Уорлик. Това, че един министър може да крепи чадърче над контрабандни канали - вероятно още по-малко. Всеки нашенец понамазва от контрабандна евтиния - еле пък тютюнопотребителите...

За  Уорлик проблемът е, че по улиците на страната се разхождат свободни „небезизвестни личности", за които всички българи знаят. Граждани били споделили с дипломата своите притеснения, Най-вероятно на някое от светските мероприятия, които амбасадорът напоследък учестено посещава.

Без да споменава имена, всички се досетихме, кои са въпросните личности - трън в очите на американеца. За един от тях преди време Уорлик се произнесе изпреварващо, че е опасен, пригласяйки на присъдопроизносителя Цветанов, който пък набеди въпросния за глава на „октопода". Съдът взе, че не намери многократно бившия Алексей Петров за толкова страшен и му определи мярка за неотклонение по домашни пантофи.

Сега щатският дипломат настоява прокуратурата да води по-агресивни разследвания. Освен, че въобще не му влиза в правомощията да наставлява държавното обвинение, как да си върши работата, камо ли пък да настоява за каквото и да било, почитателят на изкуствата Уорлик очевидно бърка болната глава със здравата.

Въпросът у нас не стои в агресивно прилагане на закона - имаме си МВР със собствена киностудия, които демонстрират от година и кусур що е това агресия и има ли кяр от нея. Ако иска в бъдеще време лицата, които дразнят чувствителното американско око, да не се разхождат по улиците или да се опитват да се промъкнат в политиката по чехли, посланикът би трябвало да поиска от българската полиция и прокуратура по-качествено събиране на доказателства, по-прецизно формулиране на обвинителните тези, по-убедителната им защита в съдебна зала. Иначе агресия у правоохранителите - колкото у пернишки фен на „Миньор"...

Но като става дума за въпросните лица, които според екселенца притесняват целокупното българско гражданство - трябва да уточним: на гражданството му е все през... за въпросните господа. Българинът се притеснява от насилието по улиците, от агресията сред подрастващите, от несигурността в дома и автомобила, от станалите ежедневие грабежи, измами, от наркотиците, които са навсякъде.

И още, Ваше превъзходителство - от безпрецедентното обедняване, съпроводено с опростачване, граничещо с оскотяване, от липсата на перспектива, от емиграцията на децата, от застаряването на нацията, водещо към изчезване, от безработицата, от отвратителното, но скъпо здравеопазване, от още по-бездарното образование, от тока, който гасне, от парното, което не топли, но и двете струват пари, от бездарното, но гордо изпъчило гърди като селски идиот управление, което ни води с бодри стъпки към пропастта.

Българинът се страхува от утрешния ден. В тази страна не се стахуват и излъчват оптимизъм само клиничните малоумници и закоравелите престъпници. За съжаление - първите са в правителството, вторите - на свобода или под домашен арест...

Но несъвместимата с дипломатическата служба нравоучителна постновогодишна беседа на Н.П. Уорлик с обвинител №1 няма да промени картинката. Нито в правосъдието, нито в държавата изобщо.

Защото системата е сбъркана. Защото след 1989 в България започна да се надгражда демокрация, без да са положени нейните основи. До този момент да върви „на въпреки" класиците, които споменават в дебелите си книги за базата и надстройката, се бе опитал сал другарят Ленин, Владимир Илич - да строи комунизъм направо от втория етаж. Резултатите ги видяхме, че и усетихме на свой гръб.

Двайсет години ние повтаряме грешката - строим гражданско общество на място, където под „гражданин" се разбира единствено човек, който не е от село. Градим демокрация върху тоталитарни принципи на управление, с тоталитарно възпитание и тоталитарно мислещи кадри (или тотално отучени да мислят), проправяме магистрали въху свлачища и подпочвени води, а магистралите ни водят за никъде. И това, за сведение на посланика, с агресивност и откровена полицейщина няма да се оправи...

Да, държавата ни към днешна дата на първата година от второто десетилетие на 21. век е... меко казано шибана. Нея никаква я няма. Поне осезателно липсва за собствените си граждани. Сигурно е добър евроатлантически и задокеански партньор - като млада, красива, умна, палава  съпруга, която никога не я боли глава и е винаги готова. Но това което става зад браздата, очертала суверенните 110 хиляди квадратни километра, наречени наша Родина, не е работа на посланика на която и да било чужда държава. Това си е наша работа.

Сигурно не е далеч денят, когато този народ - когото доста време ту държат под робство, ту го учат как да живее - ще му писне от избраните от самия него идиоти и ще докара на власт хора, които знаят как се управлява, а не как се обещава, как се учи, а не как се поучава, как се слуша, а не как се подслушва, как се правосъди, а не как се репресира, които ще забравят монологичната форма на общуване с електората, а ще потърсят диалога...

Но това си е наша българска работа, г-н посланик. Не ни се бъркайте. Две империи се опитаха - знаете какво се случи. За да не ви питаме пък ние - вие що биете негрите... Опа, грешка на езика - що тийнейджърите ви, когато им омръзне да застрелват съучениците си, гърмят по членовете на Конгреса...