Почти всички анализатори са на мнение, че ако Борисов се кандидатира за президент, останалите претенденти за „Дондуков” 2 могат да си вземат предизборна ваканция. Някои дори му предричат победа на първи тур. Но ще поиска ли министър-председателят да смени реалната еднолична власт, с която разполага в момента, с почетната длъжност „обединител на нацията”?

Вероятно този въпрос нямаше да стои толкова остро, ако от „Позитано” 20 не бяха хвърлили на амбразурата кандидатурата на генерал-майор Радев. Досега енигмата в ГЕРБ бе, дали техният човек за поста ще е мъж или жена. Сега въпрос на чест е да се наддава с броя звезди на пагона. Б.Б. все пак е генерал-лейтенант.

Всъщност за премиера нещата имат и доста по-прагматичен прочит. Ако изчака още пет години някой „да му топли” президентския стол, вече може и да не дочака заветните проценти, които да го издигнат от генерал-лейтенант от резерва на МВР до върховен главнокомандващ въоръжените сили. Сега едно пресичане на булеварда ще му даде и възможност да се спаси от последиците от все по-очевидния провал в управлението, който поразява почти всички жизненоважни сектори в страната. Отбрана и вътрешна сигурност, образование, здравеопазване, външна политика, енергетика…

Това няма да е отстъпление, а тактически ход. Той формално ще се дистанцира от реалната власт. Тя вече му носи само негативи, които и застаряващата харизма не може да замаже. Ще го постави в позата на арбитъра, посредника, на човека, който (както и досега) с едно махване на ръката кара останалите да правят добри дела. И в същото време, като се вземе предвид генезиса и политическата биография на ГЕРБ, ще запази пълния контрол над правителството и парламентарната група. С гарантираното (засега) мнозинство в Народното събрание, Борисов може с голяма вероятност да разчита още в рамките на евентуалния му президентски мандат на ходове към промяна на правомощията на държавния глава.

И тогава – ако междувременно ГЕРБ не се срине окончателно – да станем свидетели на Кремълски сценарий: Борисов – 5 години на „Дондуков” 2, 4 години на „Дондуков” 1. И после пак. Докато поради възрастови отклонения не започне да забравя къде точно работи…

Но дали партията му ще оцелее, ако от къса каишка премине на дистанционно управление. Не са малко онези, които предричат крах на герберите, ако Б.Б. се запъти към президентството. Всички, спрягани за евентуални негови наследници за лидер, са на светлинни години от уменията на премиера да позира, да лавира, да увърта, да убеждава, да манипулира, да заплашва, да контролира. За сметка на това някои от тях имат болни властови амбиции без покритие.

Тези опасения не са особено реалистични. ГЕРБ е политическа формация, консолидирана около властта, властта е жизнената ù среда, тя се храни от властта, винаги от създаването си е била във властта. Тя не би оцеляла в опозиция. И, осъзнавайки тази тъжна реалност, и висшето ù ръководство, и кадрите ù по места със зъби и нокти ще се държат за нея. А значи ще слушат вожда, който им я е дал. Защото без него те са абсолютна нула.

Генерал-лейтенантът има едно преимущество пред генерал-майора – той няма нужда да убеждава своите, че той е човекът. Боен пилот №1 вдигна в тежка въздушна и наземна битка партийния елит на БСП. Борисов няма такъв проблем. Навремето кампанията на Петър Стоянов за президент бе под мотото „Той е!” За лидера на ГЕРБ такова уточнение е неуместно – ако ще за Господ да се кандидатира, за герберите – без разлика от вероизповеданието – пак ще е той. Докато Радев тепърва ще трябва да доказва, че е той.

Какви поражения на буксуващия 26 години демократичен процес ще донесе пресичането на булеварда? Безусловно най-страшното – тотално заличаване на разделението на властите. В разрез с чл. 8 от Конституцията. Съмнява ли се някой, че преселвайки се в къщата на отсрещния тротоар, Б.Б. няма да продължи да дърпа конците на марионетките, които той е настанил в сградата от другата страна. Че няма да продължи да диктува политиката на парламентаристите, които той е изпратил в Народното събрание. В неговите ръце ще попаднат 1/3 от членовете на Конституционния съд. Като помислим, че друга 1/3 се избират от „неговото” мнозинство… В неговите ръце ще са назначенията на висши командни длъжности в армията… В службите за сигурност…

Казано на прост език: там, където в Конституцията е написано „…президентът, по предложение на МС…” – да се чете „каквото аз реша”. Нищо чудно ако при президент Борисов Консултативният съвет по национална сигурност (със затихващи функции при президент Плевнелиев) се превърне в основен орган за управление на държавата. При ежедневна опасност от миграционна вълна и терористична заплаха – с единствен доминиращ глас.

Тръгвайки към тези избори мислехме, че на 6 ноември ще избираме между ляв, десен, надпартиен, консенсусен, комичен (случвало се е), вечен кандидат-президент. Оказва се, че ще гласуваме „за” или „против” демокрацията. Добра или лоша.