Вместо да изпраща заподозрени терористи до Гуантанамо или в тайните бази за разпит на ЦРУ, администрацията на Обама разпитва терористи толкова дълго, колкото е необходимо на борда на американски военни кораби, коментира АП.

Администрацията действа по начин, който запазва способността на правителството в крайна сметка да преследва заподозрените в гражданските съдилища.

Този модел бе разкрит наскоро при залавянето на Абу Анас ал Либи, един от най-издирваните терористи от ФБР, който бе дълго търсен за предполагаемата му роля в атентатите през 1998 срещу американски посолства в Африка. Той бе заловен по време на акция в събота и бе задържан на борда на военния кораб-амфибия USS San Antonio, който се използва главно за транспортиране на военни части.

Разпитването на заподозрени терористи на борда на американски военни кораби в международни води е отговорът на президента Барак Обама към политиката на задържане на администрацията на Буш, на която Обама обеща да сложи край. Стратегията също работи в полза на обещанието на Обама терористите да бъдат съдени в граждански съдилища в САЩ, което бе оспорвано от много републиканци. Но в същото време се повдига въпросът относно използването на правомощията на „закона на войната" с цел заобикаляне на наказателното правосъдие на САЩ.

Със задържане на хора в тайни затвори, известни като черни обекти, ЦРУ е в състояние да им задава въпроси за дълги периоди, като се използват най-суровите тактики на разпит, без да им се дава достъп до адвокати. При встъпването си в длъжност президентът Барак Обама нямаше алтернатива, която да е заместител на тези тайни затвори. Опасението е, че ако един терорист бъде изпратен директно в съда, правителството никога няма да може да има достъп да ценната за разузнаването информация. Със затварянето на черните обекти и отказът на Обама да изпраща повече хора в американския център за задържане в залива Гуантанамо, Куба, не беше ясно къде САЩ ще задържат хората за разпит. И това до момента, в който военните кораби изплуваха на хоризонта.

В събота Delta Force и либийски агенти заловиха ал Либи. Екип от военни следователи от САЩ, разузнавателните служби и представители на министерството на правосъдието бяха изпратени до проведат разпит на борда на „Сан Антонио", съобщиха двама служители на правоохранителните органи пред Асошиейтед Прес. Корабът бе разположен в Средиземно море като част от подготовката на флота за вече отменените атаки над на Сирия.

Ал Либи, който бе обвинен през 2000 г. за участието си в бомбардировки срещу американски посолства в Африка през 1998, бе задържан на военният кораб под арест съгласно законите на войната, което означава, че човек може да бъде заловен и задържан за неопределено време, ако е боец от вражеските части, заяви един от служителите, говорейки при условие на анонимност при обсъждането на текущо разследване.

До понеделник на ал Либи не са били прочетени правилата „Миранда", които включват правото на мълчание и правото да говори с адвокат. Все още не е ясно кога ал Либи ще бъде закаран в САЩ, за да бъде официално обвинен.

"Това изглежда е опит да се използва твърдението на закона за военните правомощия, за да се избегнат ограниченията и предпазните мерки в системата на наказателното правосъдие ", казва Хина Шамси, адвокат на американския съюз за граждански свободи и директор на проект по националната сигурност. "Аз съм много смутена от модела, който администрацията създава", допълва тя.

Администрацията на Обама публично дебютира с тактиката на разпит на военноморски кораб през 2011 г., когато бе заловен Ахмед Абдулкадир Уарсам, сомалийски гражданин, който американското правителство обвини, че е помагал и обучавал екстремисти, свързани с Ал Кайда. Уарсам бе разпитван на борда на американски военен кораб в продължение два месеца преди да бъде изправен пред съда в Ню Йорк по обвинения в тероризъм. Той се призна за виновен по-рано тази година и се съгласи да предостави на ФБР информация за терористичните заплахи и ако е необходимо да свидетелства за правителството.

Белият дом не обсъжда плановете за осъждането на ал Либи.

"Като общо правило правителството винаги ще се стреми към цялата свързана с разузнаването информация от задържани заподозрени терористи", заяви говорителката на Съвета за национална сигурност Кейтлин Хейдън.

Следователите, които са изпратени за разпита на ал Либи са част от същата група, която разпита Уарсам. Администрацията на Обама създаде група от следователи през 2009 г. с цел да се извлече разузнавателна информация от заловените заподозрени в тероризъм лица и запазване на доказателствата за наказателно производство.

При разпита Уарсам предостави това, което служителите наричат „важна разузнавателна информация", а именно дейността на Ал Кайда в Йемен и връзката с бунтовниците от Ал Шабаб в Сомалия. Тези серии от разпити бяха проведени преди да бъдат прочетени правата „Миранда" на Уарсам, за да може разузнаването да използва цялата информация в подкрепа на военни удари или действия на ЦРУ, но тази информация не бе допусната в съда. След разпита ФБР се намеси и започна разпит по начин, който може да се използва в съда. След като ФБР прочете на Уарсам правата му, той обаче предпочете да продължи да говори и да съдейства на американското правителство.

Случаят на ал Либи е различен от този на Уарсам, който вече е привлечен като обвиняем по обвинение в провеждане на "визуално и фотографско наблюдение " на посолството на САЩ в Найроби, което бе нападнато през 1998 година.
За разлика от Либи, Уарсам бе обвинен, едва след като бе разпитан на борда на кораб.

Шамси коментира, че е добре, че разпитът на Ал Либи не се провежда тайно, каквато бе политиката по време на администрацията на Буш, но добави, че Ал Либи следва да има право на адвокат и бърз процес.

Докато затворниците имат право на бърз процес, няма причина САЩ да бързат да изправят Ал Либи пред съда. Причината е, че през 2010 г. американският окръжен съдия Луис Каплан постанови, че правителството може да осъди заподозрения от Ал Кайда Ахмед Гхайлани в Ню Йорк, въпреки че бе задържан в продължение на пет години от ЦРУ във военен арест. Каплан заяви, че закъснението не е в нарушение на правото за бърз съдебен процес срещу Гхайлани, тъй като правителството има право да задържа заподозрени по време на война. Каплан е и съдия в случая с Ал- Либи.

Администрацията на Обама обяви, че може да държи „ценни" задържани на борда на кораб за толкова дълго, колкото е необходимо. По време на реч през юни 2011 г. Главнокомандващият специалните операции на САЩ адмирал Уилям Макрейвън заяви, че САЩ може да държи задържани на борда на кораб за толкова дълго, колкото е необходимо с цел да се определи дали САЩ може ли да осъди в граждански съд или да го върне в друга държава.

"Тази ситуация, като тази с Ахмед Уарсам преди две години, е хибриден модел, при който се използва военно задържане, съгласно законите на война, за да улесни краткосрочните разпити, след което се комбинира с гражданско наказателен процес, за да може лицето да бъде лишено от свобода в дългосрочен план ", казва Робърт Чесни, професор в юридическия факултет на Университета на Тексас.

"Хибридният подход не винаги е на разположение. Но това може да бъде най-добрият подход при правилните обстоятелства", поясни той.