Прави ли ви впечатление как всички, ангажирани с образованието у нас, коментирайки провала на учениците ни на PISA, неизбежно изтъкват с колко точки са "паднали" доскоро водещите страни в теста?

Да вземем например анализа на резултатите от експертите в МОН.

Оттам посочват, че на Нидерландия резултатите по математика спадат с 27 точки, още по-зле е Норвегия, където спадът е с 33 точки. В групата на "провалените" са и Швеция и Франция, чиито ученици са показали с 21 точки по-слаб резултат, срам за Германия - спад с 25 точки.

А на България, видите ли, резултатът пада само с 19 точки. Иначе казано - стабилно дъно.

Изобщо думата "стабилно" се чу в доста мнения, сякаш не става дума за стабилно нисък резултат. От синдикат "Образование" към КТ Подкрепа отидоха още по-далеч. Те смятат, че нашите учебни програми са "контрапункт на това, което оценя PISA".

Ако оставим настрана широко коментираната неграмотност на авторите, какво значи "контрапункт на PISA"? Това трябва да ни утешава или да ни радва? Предвид, че все пак става дума за програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за международно оценяване на ученици от 81 държави, критериите и оценките ѝ вероятно заслужават доверие.

Но на синдикалистите такава представителност явно не прави впечатление, дори вадят още по-убедителен довод: "И ако включим Сингапур, Китай, Ирландия или Естония в нашето НВО, те разбираемо едва ли ще достигнат и тройка". Ами за какво им е на Сингапур или Ирландия да гонят шестиците в "нашето НВО"? Те и българските ученици не се справят с него, и там резултатите са ниски. Иначе казано - образователната ни система не се справя дори според собствените си изисквания. И с "нашето НВО" ние сме в компанията на Монголия, Мексико и Бразилия толкова назад, че дори не виждаме къде в таблицата е Сингапур.

На този фон ресорният министър проф. Галин Цоков обяви, че в следващите години ще се работи целенасочено българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания. Кои овладени знания? Както става ясно всеки втори деветокласник не е овладял необходимите знания, респективно няма какво да реализира в живота.

54% от 15-годишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% от тях нямат елементарни четивни умения, а 48% от тях са с дефицити по природни науки.

Оттук нататък разговорът за житейска реализация е безсмислен. А всъщност прословутият тест оценява точно "степента на придобитите ключови знания и умения, които имат значение за пълноценно участие в социалния и икономически живот, как учениците могат да приложат наученото в непознати условия, извън училище". С други думи как ще се реализират, напускайки училище.

Това не са ли достатъчно убедителни критерии?

Ако педагогическата общност не смята така, то бизнесът явно е на друго мнение, защото той трябва да работи с "материала", който излиза от училищата.

Да припомним пак какво оценява PISA.

"Тази програма оценява способността на учениците да прилагат своите знания и умения в ключови области и да анализират, разсъждават и общуват ефективно, докато идентифицират, интерпретират и решават проблеми в различни ситуации. PISA изисква от учениците да докладват за мотивацията си да учат, своите стратегии за редовно учене, което позволява на страните да наблюдават напредъка си в постигането на ключови цели." И това е стандарт за 37 държави от ОИСР и 44 асоциирани страни и икономики.

Неслучайно 25-те бизнес организации призоваха за "дълбоки и смели реформи" в образованието.

Те говорят за "скъсана връзка между образованието и реалния бизнес и неговите нужди". "Българските училища не подготвят младите хора за живота и неговите социални и икономически предизвикателства. Това има преки негативни ефекти върху бизнеса и икономиката на България. Сериозни проблеми с намирането на кадри имат 70% от работодателите", пишат от Българската стопанска камара, Българската предприемаческа асоциация - BESCO, Българска асоциация по информационни технологии - БАИТ, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии - AIBEST, Американо-Българска бизнес асоциация - ABBA, Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост и т.н.

Те настояват за подобряване на качеството на базисното обучение, за продължаваща квалификация на учителите, за учебни програми, които са ориентирани към създаване на компетентности, а не към наизустяване на съдържание, за промяна начина на провеждане на изпитите. Работодателите искат стандарт за качество в образованието и оценка на училищата на база резултати.

Със свой анализ излезе и Институтът за пазарна икономика. Оттам също подчертаха, че е необходима цялостна реформа на средното образование и "финансиране според оценката на качеството, а не по разходни стандарти".

"Опростяването на учебното съдържание и занижаването на изискванията към учениците вече се отразяват върху състоянието на икономиката, на инвестициите, качеството на работната сила и на жизнения стандарт", коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика според когото реформата в образованието е приключила с повишаването на заплатите на учителите. По думите му тази реформа трябва да продължи в посока пари за качество, а не за единни стандарти. От Института предлагат да се въведе форма на финансиране, която е бонификация за най-добрите, за да бъдат стимулирани тези, които се справят най-добре.

Иначе казано - парите да следват качеството, а не ученика, както повеляват провалените делегирани бюджети.

За работодателите е важно да се въведе система на добавената стойност, за да има прозрачна информация за напредъка на всяко училище.

"Съзнаваме, че реформата в образованието е дългосрочен ангажимент, който включва непопулярни мерки. Ако те не бъдат предприети обаче, обричаме още десетки поколения български деца и младежи да не получат възможност за щастлив живот и успешна професионална реализация", посочва още бизнеса с апел за надпартиен консенсус за сериозни образователни реформи.

Очевидно за всички е, че е необходима радикална промяна в системата. Иначе ще продължаваме да се убеждаваме, че "нашето НВО" е по-адекватно от PISA и ще се тупаме в гърдите като партия изгубила изборите, която обяснява, че е повишила резултата си. Защото Нидерландия се е представила неубедително, а ние сме убедително дъно.