Президентът Плевнелиев за пореден път демонстрира, че строителното предприемачество няма нищо общо с управлението на държавата. С изявлението си, че позицията му за военни действия в Сирия на сто процента съвпада с тази на Обама и Оланд -без някой въобще да го е питал - окончателно попари надеждите на всички, които мечтаят за президентска република.

Ако притежаваше властта на своите колеги, които толкова безрезервно подкрепя, този случаен човек в политиката най-вероятно щеше да нападне еднолично Дамаск. Добре, че си имаме Народно събрание, което е в състояние да възпре милитаристичните амбиции на строителния военачалник.

Въпреки че в изявлението Плевнелиев отбелязва засилващата се бежанска вълна, той явно не си дава сметка, че при евентуална ескалация на конфликта поточето бежанци ще се превърне в потоп. Който незнайно защо също подкрепящата конфликта Турция не ще на своя територия, а спокойно пропуска през „зелена граница" на българска.

Какви интереси ще защитава България в региона, господин Президент? Освен да потвърди вече всеизвестното - страната ни е почетен член на вечната коалиция на желаещите. Британският парламент възпря Дейвид Камерън да се превърне в „пудела на Обама" (както наричаха Тони Блеър - тогава каишката се държеше от Буш). Мястото в колибката е вакантно и явно българският „обединител на нацията" се е вгледал натам.

Или просто иска с бомбастично изявление да заличи следите от поредицата неуспешни опити да се противопостави на управляващите. Да натрупа актив пред определен кръг защитници на „демокрацията" и „новия световен ред".

Без да си дава сметка, че в България противниците на военна интервенция в Сирия са повече от поддръжниците. А най-многобройни са онези, на които не им пука. Така че избраната за вдигане на рейтинга таргет група не е най-удачната.

Поне да се беше вслушал в гласа на доскорошния си патрон Б.Б., който - без да е експерт в международната политика, да пази господ - е привърженик на дипломатическия изход от кризата.

Президентът Плевнелиев забрави, че в България има доста голяма сирийска диаспора и тя не е еднозначно настроена към режима в Дамаск. Президентът Плевнелиев забрави, че предишното включване на България към коалицията на желаещите в Ирак почерни семействата на 13 млади български момчета.

Макар да го коментира пространно, президентът Плевнелиев явно е „забравил" и атентата в Сарафово...

Подобна забрава обаче е непростима. И се наказва.