През последните дни има очевидно нарастване на твърденията, свързани с участие на НАТО в провокираната от Русия война на територията на Украйна. В действителност подобни наративи не са нещо ново. Още в първите месеци след началото на пълномащабната агресия, руската страна започна да формулира и разпространява подобна информация. Най-вероятно на онзи етап тя е била нужна най-вече за вътрешна употреба. Военните действия не се развиват по вкуса на Кремъл още от началото на инвазията.

Очакванията, формирани целенасочено в продължение на десетилетия, в руското общество се оказаха във висящо положение, тъй като т.нар. втора армия в света все повече затъваше в Украйна. В някои райони, до които беше достигнала, тя нямаше никакви идеи как да действа - дали да се укрепва във въпросните райони, да продължава още напред или да се изтегля. Възползвайки се от объркването на руснаците, в различни моменти от продължаващата вече трета година война, украинската армия отблъсна и унищожи формированията на Кремъл, които се придвижваха към Киев, освободи голяма част от Харковска област (самият град Харков не е попадал под руска окупация), освободи Херсон и съществена част от Херсонска област и установи плацдарм на източния бряг на река Днепър.

За да бъде обяснено всичко това е било необходимо да се измисли и разпространи някакво твърдение, че руските войски не воюват просто срещу Украйна, а срещу далеч по-силен и по-подготвен опонент. И естествено за руската страна най-удобно е това да е именно НАТО. Въпросът тук е, че откакто е започнала войната, от Кремъл непрекъснато чертаят "червени" линии, говорят за ответни действия и размахват ядрената карта. Всъщност говоренето за ядрен отговор отдавна силно девалвира. И то не само защото основен говорител по темата е Дмитрий Медведев, но и поради обстоятелството, че нито една от ядрените държави в НАТО не изрази готовност да използва ядрените си въоръжения, дори и ако Русия го направи. Т.е. говоренето на Медведев не можа да послужи дори като провокация.

Американският генерал от резерва Бен Ходжис заяви, че САЩ разполагат с необходимите способности да отговорят с конвенционални средства на евентуален руски ядрен удар. След това изказване, на равнището на военната експертиза, ядреният въпрос би трябвало да е приключил. В говоренето на Медведев обаче той се превърна в логорея и както вече стана дума силно девалвира. Руската страна хем говори за страховити ответни мерки при намеса на НАТО, хем според твърденията на собствената й пропаганда тя отдавна воюва с НАТО в Украйна и точно поради тази причина постигнатите резултати на фронта са толкова ограничени.

Осъзнаването на този тип поведение на руската страна би означавало и осъзнаване на това, че ядрен армагедон няма да има. Президентът Радев заговори с този тип изразни средства. Може да има някакви политически цели или политически идеи, които минават през подобен начин на говорене. Хубавото в случая обаче е, че ако това е прогноза на Радев, то тя със сигурност няма да се осъществи в реалността. Дори и при руски ядрен удар, ядрен отговор от страна на НАТО няма да последва. Отговорът най-вероятно би бил мащабен, но с конвенционално оръжие.

Руската страна отдавна трябваше да е употребила ядрено оръжие (поне тактическо). Така изглеждат нещата, ако изхождаме от "червените" линии на Кремъл. Неотдавна обаче Путин беше на посещение в Китай, където заедно със Си Дзинпин излязоха с обща позиция, че използването на ядрено оръжие би било недопустимо. С други думи Путин пое ангажимент пред Си Дзинпин, че руската страна няма да предприеме подобен ход при никакви обстоятелства.

Радев обаче разпространява страховете на ядрения армагедон и заявява, че никога не е казвал, че български военнослужещи ще ходят в Украйна. Дори и това да е вярно, то не е достатъчно. Тази опорка циркулира в българското публично пространство вече около година. Официални лица, офицери и цивилни експерти, свързани с отбраната, положиха сериозни усилия да й противодействат, за да стане ясно, че това не е нищо повече от фалшива новина. Радев не подкрепи тези усилия, а като държавен глава можеше и трябваше да го направи.

Сега след като той поне се разграничава от опорката, това може да означава, че нейното използване вече е съвсем безсмислено и значението й в публичното пространство ще започне да изчезва. Проблем обаче остава обстоятелството, че на нейно място се появяват нови опорки с все по-зловещо звучене. Със сигурност ескалацията в говоренето далеч изпреварва ескалацията на фронта. В момента бойните действия са ограничени в източните територии на Украйна. Говоренето обаче е като за световна война. Какво друго може да означава ядрен армагедон?!

Почти всички страни членки на НАТО наистина помагат на Украйна и това е напълно в духа на устава на ООН, който гарантира правото на страна, която е нападната, да се отбранява и да получава помощ от други страни, за да може да си осигури по-ефективна отбрана. Освен това в случая е основан и форматът "Рамщайн", в който членуват над 50 държави, значително повече от членуващите в НАТО. Има и опорки, че Украйна е натовско прокси и чрез нея страни като САЩ, Великобритания, Германия, Франция и пр. воюват с Русия. За опровергаването на подобни твърдения е достатъчно да се припомни, че руската страна е инициатор на агресията. Фактът обаче, че форматът "Рамщайн" далеч надхвърля границите на НАТО е още един силен аргумент, развенчаващ опорките и доказващ, че Украйна получава помощ съобразно принципите на ООН.

В края на май в София се проведе сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Радев я пропусна, но пък 400 парламентаристи (от всички страни членки и партньори на НАТО) и Йенс Столтенберг (генерален секретар на НАТО) бяха там. Там бяха и служебният премиер, служебният министър на отбраната, други представители на изпълнителната власт, както и началникът на отбраната. Темата за агресията срещу Украйна беше една от основните, всъщност най-основната, по време на заседанията и обсъжданията на събитието. Това ще продължи на срещата на върха във Вашингтон през юли.

Най-вероятно основните разисквания ще се движат около въпроса да се позволи ли на Украйна да използва чуждестранно оръжие по обекти на руска територия, които се използват във войната срещу Украйна. Като се има предвид, че някои страни вече дадоха такова съгласие (САЩ, Великобритания, Финландия), най-вероятно във Вашингтон, решение в този дух ще бъде взето. То обаче по всяка вероятност ще бъде съпътствано със специални указания за какви точно обекти и в кои райони на Русия решението би било приложимо.

И досега украинската армия нанасяше удари по руски цели. Бяха засегнати около 10 рафинерии на руска територия, да не говорим за руския Черноморски флот, който в най-голяма степен изпита потенциала на украинската отбрана. До ядрен армагедон обаче не се стигна. Руската страна ясно показа какви са нейните отговори - разрушаване на енергийната инфраструктура на Украйна, обстрелване на жилищни райони, опити за напредване на определени места на фронта на цената на огромни жертви (от руска страна) и с ограничени резултати.

Някои стратегически документи на Русия наистина предвиждат употреба на ядрено оръжие, но това е само в случай, че бъде застрашено самото съществуване на руската държава. С ангажимента си пред Си Дзинпин, Путин де факто призна, че сегашната война няма нищо общо с тази тема. Каквото и да твърди руската пропаганда.

Всъщност тук въобще към въпроса за победата и загубата трябва да се подхожда много внимателно. Какво би било победа за Русия не е ясно. Първоначалното говорене за денацификация и демилитаризация сега изглежда изоставено. Колкото до Украйна, то нейната цел е да възстанови международно признатите си граници, без да настоява за руска капитулация. Ако руските военни формирования се оттеглят на своя територия, това със сигурност би означавало край на войната и възстановяване на мира. При това Русия няма да загуби нищо, дори напротив - може да спечели!