Световна пандемия, три месеца загубено житейско време, затворени по домовете, половинчато дистанционно образование, безработица и бързо ескалиращо обществено недоволство. Как може тази удивителна, богата на приключения, година да стане по-специална за българската младеж? Отговорът бе предложен от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

Когато преди месец премиерът заяви, че ще ремонтира кабинета, забрави да спомене, че ремонтът ще е основен и не на собствения му кабинет, а на цялата му сграда, сиреч държавата. В плана за нова Конституция - старата, ама нова, така де, с промени - всеки реши, че е достатъчно кадърен, за да си добавя каквото му хрумне. Така изведнъж всички политически партии започнаха по собствените си убеждения да предлагат нововъведения в основния закон. Впечатляващо поле за изява намериха "патриотите". Лидерът на ВМРО лансира шест предложения, които да бъдат включени в проекта за Конституция. Едното от тях е дългогодишната му прищявка да бъда върната казармата. Идеята за военна служба се шари отдавна в различни нюанси - доброволна, препоръчителна, задължителна, както и с различни мотиви за нейното възобновяване. През юли месец (като цяло на няколко месеца по веднъж) се появиха заглавия, че Каракачанов внася проект в МС за доброволната военна служба, като срокът й беше предвиден за 6 месеца. Разбира се, съпътстваха я множество привилегии за преминалите я - работа в сферата на сигурността. Сега, когато се предвиждат промени в КРБ, изведнъж предложената военна служба бързо премина от доброволна към наборна, сиреч задължителна.

Мотивите за възстановяването на наборната военна служба са впечатляващо абсурдни. Аргументацията на министър Каракачанов е, че задължителната казарма ще възпита младите в родолюбие и ценности и ще се гарантира националната сигурност. В добавка идва прозрението на министъра, че казармата ще бъде използвана с цел отдалечаване на младежта от нашумялата джендър идеология и нейното вредно влияние.

"На нож! Да спрем заплахата от Запад! Заедно срещу джендър пропагандата!" - навярно така би изглеждала идеята на министъра на отбраната преди няколко десетилетия. Ако разгледаме внимателно мотивите за задължителна казарма, ще усетим един лек социалистически полъх. За щастие, смея да твърдя, че досега липсата на казарма не ме е лишила от родолюбие и ценности, а пък в случай че "повиквателната" дойде, не очаквам някакъв особен духовен катарзис. Вероятно максималното, което ще успея да извлека от една военна служба, е впечатляващото умение да разглобявам автомат "Калашников" за седем секунди. Всъщност какво по-ценно умение може да ми е необходимо в 21 век? Да измета есенните листа от плаца - това и сега умея.

Родолюбието и ценностите са нравствени категории, които се възпитават в далеч по-ранна възраст. Те зависят от семейната и социалната среда. В казармата единствената вероятност е да те поукротят, ако си с по-буен и непримирим нрав - все пак там изпълняваш заповеди, маршируваш в строй, нямаш право на лично мнение и като цяло мисленето не е на особена почит. Каква по-подходяща среда за един млад човек?

Що се отнася до националната сигурност - "светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Заради осъзнаването, че война, постигане на национална сигурност и отстояване на суверенитет не се водят в 21 век с множество войници бе отменена задължителната военна служба през 2007 г.

Българският писател Михаил Вешим в една от своите книги красноречиво описва нуждата от военна служба: "Сред абсурдите на строя беше и нашето присъствие в казармата... През 50-те и 60-те години, при по-обтегнати отношения между Изтока и Запада, висшистите са служили по няколко месеца - и то през ваканциите. В началото на 80-те (времена на уж политическо разведряване) нас ни вкараха за две години, а ни задържаха и три месеца допълнително... Толкова ли бяхме нужни на родината като войници - ние, философи, филолози, юристи, инженери, ветеринарни доктори? Трябваше ли да има задължителна военна служба за всички, пък и две години?"

Кому сме толкова необходими сега, питам аз? Членството ни в НАТО, миролюбивото време, в което имаме щастието да живеем (в частност на Стария континент), членството ни в ЕС не предполагат мобилизирането и масовото подготвяне на военни кадри. Не и когато държавата ни е в последните класации по много други параграфи. Военната служба би изисквала отделянето на много държавни средства. Каузата е безсмислена, предвид агонизиращите далеч по-важни системи, като тези на здравеопазването и образованието. Всъщност, за да не отхвърлим изцяло необходимостта от военна подготовка поне като част от общата култура на младите, би било много по-приемливо да бъдат въведени седмични училищни часове в 11. и 12. клас, които напълно биха задоволили нужните познания за времето, в което живеем.

Джендърите са заплахата на 21. век. Фактически не проумявам как казармата ще повлияе положително на сексуалната ориентация на един младеж, като го затвориш в една спалня с още стотина мъже за дълъг период от време. Сигурно има някаква казармена тайна, която ми убягва. Светът, в който живеем, е твърде либерален, безспорен факт. Възпитан съм в патриархално и консервативно семейство, не благодарение на военната служба на баща ми, но пак умът ми не може да проумее реплика от устата на военен: "Иванов, свали роклята, ти си мъж! Това е заповед!". В противен случай - "Разстрел, и след разстрела - червеи. Това е толкоз просто и логично", или? Нима такъв е антиджендър планът на министър Каракачанов? Дано не...

Като сме захапали образователната система - полова и сексуална грамотност също не се изучава качествено. Положението е... каквото научиш в междучасието или като извънкласна дейност. Но защо да инвестираме в образованието на децата, като можем да ги облечем във въшкарници да маршируват и да им втълпим какви да бъдат.

Или пък това е Каракачановата "Жалба за младост"*.

Напоследък масово се правят констатации за деградацията на младежта. Казармата би задълбочила проблема, като уеднакви всички, превърне ги от личности в бойни единици, изпълняващи всякакъв вид нелепи заповеди. Създаването на мислещи личности с принос за националното бъдеще е необходимостта, в която никой не се вглежда.

*"Жалба за младост" - емблематична песен, изпълнена от Тодор Колев, текст на Михаил Белчев, композитор Морис Аладжем.