В ритъма на аржентинско тàнго – две напред, една назад - Бъчварова оттегли своите предложения за т. нар. реформи в МВР.

Разбира се, това трябваше да се случи много по-рано. Защото нейните идеи водеха единствено до социално напрежение, до отлив на и без това дефицитни професионалисти, до нежелание на млади и образовани хора да търсят реализация в системата, а спорните икономически ефекти, които очакваше финансовия реформатор на ведомството Горанов, щяха да дадат евентуален резултат отложено във времето.

Но политическият ментор и експерт по проблемите на физкултурата и сигурността Цветанов я държа на къса каишка – докато му дойде времето. И точно когато целокупното народонаселение очаква трепетно да узнае митичното име на кандидат-президента на ГЕРБ, управляващите направиха „подарък” на структурата, на която много разчитат.

Полицаи, пожарникари, спасители трябва да са доволни. Двайсетте заплати си остават, отпуските си остават. Огнеборците трябва да са двойно щастливи. Предложението за изваждането на тяхната служба от системата на МВР и обособяването й в отделна агенция по своята нелепост бе равносилно с вкарването на Гражданска защита в същата. Полицейските „академици” също имат повод да почерпят – остават „под пагон”. Е, администрацията на МВР ще се прости с някои привилегии, но това не е изненада. Съдбата на чиновниците бе ясна още след изказването на Борисов за „чантаджиите”.

И дотук приключват добрите новини по въпроса за реформата на реформата.

ГЕРБ направи предизборен популистки ход. Засегна най-болезнената струна на всеки българин – задълбочаващата се бедност. Остави на полицаи и пожарникари социалните придобивки, една от които им позволява след 20 години служба в името на хората, в риск, в лишения от нормален живот на семействата им да започнат отново с някаква минимална сигурност.

Но само това ли поискаха протестиращите от политическото ръководство?

Да погледнем какво носи тàнгото на Бъчварова. Един млад човек влиза в системата на МВР, получава сносно за страната, но несъизмеримо с трудността и риска на професията възнаграждение, в повечето случаи, за да работи нормално, трябва да вади пари от собствения си джоб – дали за принтерна хартия, химикалки, или за цял компютър, за нормални „кубинки”, че дори за униформа. И куп други дреболии, които му позволяват да изпълнява задълженията си, но които държавата кой знае защо не му осигурява. Да разчита на собствения си интелект, ако иска да се квалифицира допълнително.

Ами разследващите полицаи, които са затрупани с дела – от джебчийски кражби до сложни от фактическа и правна гледна точка икономически престъпления. Защото хората не достигат. А само очаквателният период, когато не се знаеше дали „реформата” ще мине, вече прокуди от МВР хиляди подготвени професионалисти с опит.

Ами дежурствата, които напоследък (особено в „Гранична полиция”) са като в казармата – през ден наряд. И пак както там – съвсем за без пари.

И се връщаме на младия човек, влязъл ентусиазирано (или по други причини) в системата. Бъчварова му запази 20-те заплати при напускане. Какво означава това? Ами че без мотивация този млад човек, ако е достатъчно търпелив, просто ще си гледа работата през пръсти - ще спи в патрулката; когато на ъгъла ограбват някого, ще се обръща на другата страна; ще мести прашните папки от левия край да полустрошеното бюро от 70-те години до прекратяване по давност; ще си носи униформата, която след два месеца прилича на купена от битака и кубинките, които и толкова не изтрайват; ще си затваря очите (а ако има лоши склонности – ще си отваря джоба) пред тълпите нелегални мигранти. И като затворник на системата ще брои месеците до заветните 20 заплати.

Или ако е съвестен и отдаден на професията ще се скъсва от работа, ще му скъсват нервите, ще рискува, ще се жертва… И инфарктът или инсултът ще дойдат преди 20-те заплати.

Социалните придобивки са хубаво нещо. И служителите на МВР честно си ги отработват. Но от новия закон за министерството се очакваше да промени философията, политиките по отношение на сектор „Сигурност”. Да акцентира върху мотивацията на личния състав, върху неговата професионална квалификация, върху условията на труд, върху ресурсното и законодателно осигуряване на тези условия.

Единствената стъпка в тази посока обаче е изваждането на т.нар. несвойствени дейности в отделно търговско предприятие.

„Най-чувствителната тема е за обезщетението на служителите…”, каза Бъчварова. И хвърли кокал на кучето. Да не лае преди избори. Но в МВР все пак не работят идиоти. И ако за някои от тях обезщетението наистина е „най-чувствителна” тема, то за голямата част най-болната тема е, че не могат нормално и пълноценно да изпълняват своите професионални задължения. А отстъплението от „реформите” по никакъв начин не им гарантира това.

Ходът на Цветанов-Бъчварова е толкова нескопосано популистки, че дори най-видният популист на републиката, който по повод и без такъв обича да казва „Аз дадох!”, този път се дистанцира от спектакъла. Дали защото този отказ да се правят глупости в системата на МВР е ден до пладне? Или защото – за разлика от Цв. Цв., все пак Борисов наистина е „вътрешен човек” – разбира, че исканията на синдикатите не са изпълнени дори наполовина?

Бъчварова си осигури поне временно затишие. Собствените й подчинени засега няма да имат основание да поискат да си тръгне от „6-и септември” 29. Веднага. Но нейната безпомощност да осигури вътрешно министерство, гарантиращо обществен ред, сигурност на гражданите, свеждане до минимум на битовата престъпност и висока разкриваемост, справяне с бежанската криза са достатъчен повод всички останали да се замислим – полезна, безполезна или вредна е тя на този пост.

Въпреки, че оправи „най-чувствителната тема”…