В началото на април се проведе най-тежката битка между азербайджанската и двете арменски армии от края на войната за Арцах /Нагорни Карабах/ насам. От развитието на конфликта в района обаче, зависи газовото ни бъдеще, а България наистина може да остане без газ в близкото бъдеще.

Изграждането на газов хъб край Варна, или на българо-турската граница има смисъл само ако наистина бъде изграден Турски поток. От провала обаче го дели едно-единствено решение на някой фанатизиран турски пилот на изтребител отново да свали някой руски бомбардировач.

Може ли обаче Баку наистина да спре Южния газов коридор, каквато карта изважда къде по-явно, къде не? Най-вече на този въпрос беше посветена секцията "Енергийна безопасност", в рамките на конференцията "Проблеми на националната безопасност в условията на глобализацията и интеграционните процеси", проведена в Руско-Арменския /Славянски/ Университет в Ереван и току-що завършила с екскурзия из страната.

На конференцията мастити арменски и руски специалисти по енергетика, геополитика и геоикономика, национална и регионална безопасност, внимателно анализираха социално-икономическата ситуация в Република Азербайджан и военно-политическата обстановка около нея. Авторитетните докладчици разгледаха всички възможни направления на износ на газ от азербайджанските находища. И стигнаха до изводи /подкрепени с много цифри, геологически и географски карти/, потвърждаващи невъзможността на спиране на Южния газов коридор. На север, изток, юг азербайджанските съседи Русия, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Иран сами са сред основните износители на газ в света. Най-близката държава, нуждаеща се от внос на газ, е Афганистан, чиито възможности да си плаща за вноса са поставени под дълбоко съмнение.

На запад са налице три съседни на Азербайджан републики, които нямат газови находища: Турция, Грузия, Армения и Арцах. Първите две получават от Азербайджан и Русия точно толкова газ, колкото имат нужда. Останалата част се транспортира към Европа. Споменатата възможност Армения, или Арцах да получават азербайджански газ предизвика взрив от смях в залата.

Всички докладчици и дискутанти бяха единодушни, че Европа е единствената възможност за Азербайджан да продължи да получава прилични доходи, на фона: на резкия спад на местната валута манат; на изострянето на етно-религиозните противоречия; на проблемите със съседен Иран, поради сепаратистките нагласи в Ирански Азербайджан; на тежките загуби на съвременна военна техника, по време на априлската битка, чието възстановяване изисква огромни суми.

Обаче, на откриването в центъра на Ереван на новия паметник на националния герой на българи и арменци: генерал Гарегин Нъждех, генерал-майор Аркадий Тер-Татевосян /повече популярен като "Командосът"/ потвърди заплахата за унищожаване на азербайджанските тръби, преминаващи близо до арменските граници, при нова агресия в Арцах на азерската армия.

Сериозността на тази заплаха се потвърждава от следния факт: тръбите минават през грузинската област Джавахетия - Джавакх, населена плътно с арменци. Там от време - на време се случва да обискират някой местен жител или дом и да конфискуват оръжие и боеприпаси. Така, местните арменски бойци няма да пропуснат да атакуват тръбопроводите, ако получат заповед, или решат сами. Това значи, че България в такава ситуация може да остане без газ за дълго след 2018г.

Затова, вероятният победител на президентските избори генерал-майор Румен Радев трябва на дело да докаже приписваната му от българските и световните медии проруска ориентация. И да направи всичко възможно за възстановяването на проекта Южен поток като направи някои неизбежни компромиси пред руската страна и се извини за поведението на Пламен Орешарски.