20 години след края на комунистическия режим, България няма много желание да празнува.
Повечето хора са се обединили около мнението, че „всичко е било сценарий" и единствено „комунистите са заменили политическата власт с икономическа".
Като всяка конспиративна теория, това е само в отделни елементи истина.
За да покаже, че „сценарият" се е писал често и от обикновените хора, „News.bg" публикува поредица от разкази за българската 1989 г.
1989 година. В октомврийска вечер по „Раковски" в София върви странно шествие, водено от една усмихната дама. Минувачите един след друг се присъединяват към него, след като чуват жената да говори. Просто веднага са познали гласа, който слушат всеки ден от „Свободна Европа" и са тръгнали след него. Агентите на Държавна сигурност само гледат отстрани и не могат да направят нищо.
Гласът е на Румяна Узунова, журналистиката от радио „Свободна Европа", която вече е успяла да влезе в дома на всеки българин, за да обяви, че има и друга истина освен официалната.
В продължение на две години - от 1988 до 1989 г., Узунова всеки ден прави по няколко интервюта с хора от България, за да разгласи дейността на Независимото дружество за защита правата на човека, „Подкрепа" и всички останали опозиционни сдружения. Без нейния глас почти никой не би узнал за тяхното съществуване.
Само няколко години преди това литераторката Узунова е била просто един от много представители на софийската соц-интелигенция, който прави пиянски вечери в Клуба на писателите и играе покер до три през нощта с Георги Джагаров, едно от най-доверените лица на Тодор Живков.
„У мен се биеха бунтарят и конформистът," казва после за този си период Румяна.
Наистина Узунова току се издига до постове на журналист в „Литературен фронт" и водещ на телевизионно предаване, току е набързо уволнявана заради стихотворения срещу „тесногръдите цензори".
Тя обаче решава да сложи край на това типично за социалистическия човек ежедневие на компромиси и дребни бунтове, веднага смазани от властта. Използвайки връзките си на познат журналист, Узунова успява да замине на екскурзия във Франция с дъщеря си, от която така и не се завръща.
„Вече бях усетила, че нищо не става в България, че ме е натиснал един капак отгоре. Имах чувството, че съм мръсна, въпреки че не съм влизала в хайки," казва Румяна Узунова.
В Париж започва да учи френски и английски, после праща някои материали на „Свободна Европа". Оттам решават да я вземат на работа и през 1982 г. Румяна пристига в Мюнхен.
До 1988 г. обаче няма особено роля в редакцията, където води обикновено литературно предаване. Самото радио „Свободна Европа" също е без голям авторитет - доскоро то не е можело да ползва други източници, освен официалните в България и единствено е препредавало вече известни новини.
Звездни мигове
Всичко се променя след създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през ноември 88 г., където членуват известни дисидентстващи интелектуалци като Желю Желев, Николай Василев и Радой Ралин.
Тогава Узунова успява да се наложи вътре в радиото, защото има най-добри контакти с основателите.
От този момент ще започне и най-важният период в живота на журналистката. Досега интуитивно, но вече съвсем открито, социалистическият човек Румяна Узунова ще отрече социализма и ще помогне за неговото падане.
„Румяна взе много присърце работите на независимите организации. Тя не беше обикновен чиновник," казва Петър Бояджиев, дългогодишен политически затворник и след това емигрант във Франция, който ежедневно е работил с Румяна.
Бояджиев всъщност в първият българин, който осъзнава, че опозиционерите трябва да комуникират с външния свят, за да имат успех. Заедно с приятеля си Фреди Фосколо, който преди това го е измъкнал нелегално от комунистическа България, Бояджиев се поставят в услуга на хората зад желязната завеса и първи им дава думата, защото според него казаното в България против комунизма тежи много повече от казаното във Франция или Германия.
Първоначално той осъществява връзки предимно с френските медии, после с Би Би Си и „Дойче Веле".
С налагането на Румяна Узунова, „Свободна Европа" също се включва в отразяването на дейността на българските опозиционери, за да се превърне постепенно в най-достоверния източник на информация за случващото се в България.
Така Петър Бояджиев и Румяна Узунова се оказват фигури, без които българската 1989 г. щеше да е почти невъзможна. Петър разгласява в цяла Европа, че в България има опозиция, което принуждава режимът да се съобразява с нея. Той също така координира дейността на много от опозиционерите, предимно от Независимото дружество. Румяна пък работи за българския слушател, който иначе би останал само с пропагандата на Първа програма и „Работническо дело".
„Като че ли гласът на Румяна даде кураж на цяла България," казва журналистът Пламен Даракчиев, който през 1989 г. е близък до „Екогласност" и „Подкрепа".
„Узунова направи нещо невероятно, тя разбута нещата с телефонните си интервюта, с това нахлуване в живота на страната," казва той.
С Румяна в живота на обикновения човек нахлува възможността за промяна - за първи път от 45 години. Вече всички знаят, че някъде там са хора като Илия Минев, Едуард Генов, Любомир Собаджиев, Константин Тренчев, Зайнеп Ибрахимова. Така опозиционерите са сигурни, че действията им не остават скрити и от тях има смисъл.
Гражданите пък знаят, че вече нито едно насилие на властта не може да остане незабелязано. Голямото мълчание на тоталитаризма, неговият илюзорен свят на преизпълнения на плана и щастливи пионерчета, рухва.
„През 89-а Румяна не само беляза звездните мигове на своя жизнен път, но откри началото на една нова епоха в политическата история на България," казва Желю Желев за дейността на журналистиката, която в своите над 400 интервюта помага едновременно на най-претенциозните интелектуалци и на най-обикновените хора, пострадали от властта.
Все пак не може да се отрече, че емоциите й винаги са били по-силни към дисидентите от Клуба като Желю Желев, макар ролята им преди 10-и да се изразява в няколко декларации и събрания.
Това няма значение по време на „майските събития" от 89 г., когато с посредничеството на Петър Бояджиев точно Румяна Узунова първа съобщава за насилията на режима. В същото време много от членовете на Клуба изобщо не искат да се занимават с проблемите на мюсюлманите.
Узунова и Бояджиев обаче започват постоянно да изобличават извършителите на „възродителния процес" и не само дават кураж на българските турци, но поставят властта в тежко международно положение. Насилията, които тя е искала да скрие дори от българските граждани, излизат пред целия свят.
Слушателите чуват вероятно най-драматичните моменти, предавани на живо в историята на българското радио. Гюлтен Османова от НДЗПЧ разказва пред Румяна за митингите в Каолиново: „Как да не видях пострадали? Лично: един мъж и една жена, а мъжът - направо изцяло беше в кръв, а пък на жената и главата беше пукната, и лепенката сложили...И майка е имало с шестмесечно дете, има и бременни жени, има и четири-петгодишни деца; и много от децата са ударени, много, много нещо разпиляно беше - видех в полето, много разпилени хора бяха...Войска, танкове камиони видях лично аз. Много! И много народ имаше! Имаше и един умрял - от с. Кус."
„Свободна Европа" предава в тези дни десетки такива свидетелства - за убити, ранени, пребити. После ще започне да описва и „голямата екскурзия" и поредното унижение за мюсюлманите, което обаче ще повлече малко след себе си и комунистическия режим.
„Една безродница"
Преди това Румяна Узунова ще победи още веднъж властите, този път на тяхна територия. На 13 октомври 89 г. тя пристига в България, за да отрази за „Свободна Европа" международния екологичен форум, който се провежда по това време в София.
Унижението за властта е огромно. Узунова вдига страхотен шум в столицата, а ДС не може да реагира, за да не разруши и малкото останала международна подкрепа за страната. Постоянно до Узунова са цели делегации от български опозиционери, като един от тях неизменно е Пламен Даракчиев, който я посреща още от летището.
„Посрещането на Румяна беше чудо невидяно", казва Даракчиев. „Вечерта отидохме в ресторанта на писателите. Още на входа стана цирк, портиерът не искаше да ни пусне. А бяхме голяма тайфа - с Марко Ганчев, жена му, Любомир Собаджиев, Кольо Босия."
Все пак ги пускат и в ресторанта става суматоха, много хора си тръгват, други се чудят какво да правят. Привилегированите писатели на социализма окончателно се разделят на две.
„Вечерта премина сред емоции и шумен приятелски разговор за изминалите събития, сблъсъците с властта, за предстоящите действия на дисидентите и други, предимно политически теми" спомня си Димитър Луджев, тогава член на Клуба.
Тази вечер става причина и за една от най-комичните кампании на официоза „Работническо дело" - естествено срещу Румяна Узунова. Поетът Дамян Дамянов, който възмутен си е тръгнал от Клуба на писателите при посещението на журналистката, пише, че вместо да й подаде ръка, би предпочел да плюе на по-чисто място. Подкрепя думите си и със стихотворение: „О, безотечественице,/ отивай си и безнаказана/ се самонакажи - с лице/ от собствените плюнки плюто,/ окаляно от твойта кал,/ проклето с твойте клетви люти,/ пожалено от твоя жал".
В няколко броя „Работническо дело" громи „Свободна Европа", чийто журналисти са обявени за „долнопробни лакеи, изповядващи една срамна религия, наречена грандиозна лъжа".
Тогавашният главен редактор на официоза Радослав Радев впоследствие ще признае, че акциите са били „груби и неубедителни", а Румяна Узунова и „Свободна Европа" „за десетки хиляди лева не биха си осигурили такава реклама в продължение на десетина дни, и то в такъв гигантски тираж".
Време за автографи
Още по време на Екофорума от МВР констатират, че „пребиването на Р. Узунова в НРБ катализира дейността на всички неформални структури, засилва увереността, подхранва надеждата за място в политическия живот на страната, стимулира тяхната консолидация и обединение, при нарастващата подкрепа на Запада". Това се вижда най-добре на 2 ноември, когато Клубът си позволява публично събрание в кино „Петър Берон", където иска свободна възможност за митинги и достъп до медиите.
Събранието така и не е прекъснато от милицията и изглежда никой не забелязва, че Илия Минев е изхвърлен от цивилни агенти. Накрая всички са екзалтирани, а Румяна Узунова говори за „празник" и дава автографи. На следващия ден представители на „Екогласност" и на Клуба организират шествие до Народното събрание, където връчват петиция с екологични искания. Една седмица по-късно режимът рухва.
С това приключва и ролята на Румяна Узунова. Тя попада в една друга ситуация, в която вече не може да е адекватна. Партиите заживяват собствен живот и „Свободна Европа" вече не е важна. Страхът от тоталитаризма е изчезнал, новите български медии се появяват една след друга.
В дните след десети ноември Румяна Узунова все пак използва авторитета си, за да даде главна роля на Желю Желев и другите хора от Клуба. Според Петър Бояджиев, дори започва да ги „фетишизира". Израснала в такава среда, Узунова до последно остава близка с довчерашните „перестройчици", които постепенно застават начело на опозицията, въпреки че досега най-сериозната работа е била свършена от други.
След като са направили най-големите демонстрации, били са пребивани, интернирани и екстрадирани, хората от Независимото дружество и турските организации остават встрани от новата власт.
„Ние бяхме една лява интелигенция, включително Румяна. Нямахме представа за същността на нещата по времето на комунизма," казва Пламен Даракчиев. „Не знаехме за събитията след 9 септември, за избиванията, за лагерите. За това не можехме да разберем радикалните антикомунисти като Илия Минев, Стефан Вълков и Васил Златаров".
Това е една от причините хората от Независимото дружество и от старите партии преди 44-та година да останат по-изолирани от новите лидери на СДС, които, между другото, през 90-та обсъждат да изпратят поздравление за конгреса на БКП. Все пак не го изпращат, но така и не проявяват особено желание да изградят прехода без бившите комунисти.
С времето се изолира и Румяна Узунова. Има възможност да оглави вестник „Демокрация", но се отказва. През 1994-та, година преди да почине, тя идва за последно в България и вече трудно разбира какво става в страната.
Там комунистите постепенно се връщат на власт, което тя едва ли си е представяла, че ще се случи. Узунова прави няколко срещи, чуди се защо „десните сили" са разединени и си тръгва за Германия, без да претендира за стари заслуги.
Не казва на никого, че е тежко болна. Славата й си остава в 1989 г.
Salimanli
на 22.11.2009 в 15:19:46 #24Браво на Хан Крум за коментарите му тук!!!
Pale Rider
на 16.11.2009 в 11:38:21 #23Дядо Мраз - наречен Вундер нещо си, имаш ли 15 години изобщо? Горбачев е най-голямия предател в съвременната история на Русия/ СССР. Бай ти Цар Петър е събирал държавата парче по парче, а горби я раздаде за една година. Ако бяха румънците до сега да го бяха го обесили, ама руснаците са по спокойни хора, няма злоба.
Pale Rider
на 16.11.2009 в 11:26:15 #22Как ще ги стигнем американците??? Ооооо йеееееееееее!!!! Върни ми чистачките !!!! Така пееше Тодор Колев в една песен.
Vunderkid
на 16.11.2009 в 11:04:22 #21Атила. За рода Дуло и т.н. всичко разбрахме. Само едно не ми е ясно как се отвлича автобус и макар да си 120кг. здрав добик как двама полицаи по 60кг. те арестуваха без проблем. Имаше ли некакъв ПР към трети лица, т.е. плати ли някой да 'отвлечеш' автобуса? Според теб редно ли е да ти забранят да използваш блоговете? Защото аз не съм отвличал никого и нищо, но ме баннаха, защото съм от Левски, а не от чорбата, като извинението беше не коментираш по темата, което не е от правилата. Накрая ще завърша с това колко са виновни комунистите: От писмото на един немски войник биеш се покрай Сталинград през януари 1943г.: "Скъпа моя майко, намирам се в една безизходна ситуация. Моято вина да съм тук е една осемдесетомилионна част от вината на немския народ. Но заради тази моя много малка вина, аз ще платя с живота си."
mrasnika
на 16.11.2009 в 09:38:29 #2026. Vunderkid | 16.11.2009 09:16 Искат да изкарат, че някакви шушляци седнали в градинката на Кристал на по един облак, да псуват режима и съборили желязната ситема, градена 60 години, с услията на милиони, инвестирала милиарди в ограничаване правата и контролиране на масите, с хиляден военен и агентурен апарат гълтащ отново милиарди. Смешно и тъжно е как толкова много хора все още се хващат на примката за т.н. промяна, аз токова заблудени хора като българите не съм виждал никъде. Много си прав, всичко почна от Горбачов който стартира "перестройката" обаче за съжаление тя беше погрешно разбрана от хората, като демокрация и свобода. Обаче се оказа, само прерзпределение на капиталите в ръцете на хората от БКП, които видяха шанс да спечелят пари от Евроинтеграцията и капитализма ,който се оказа много по гъвкав и облагодетелстващ хората с капитала респективно самите ТЯХ
Vunderkid
на 16.11.2009 в 09:16:47 #19mrasnika | 16.11.2009 09:02 Така е , напълно си прав. Действията на управляващата върхушка бяха предприети, заради решения в СССР. ПРез 1986г. Горбачов официално обявява, че СССР няма да се намесва във вътрешните работи на трети страни, като това не се отнася за Англия и САЩ, а за страните от Варшавския договор. Отделно Горбачов разрешава на журналистите да пишат срещу управляващите, т.н. 'гласност'. И от тези решения през 1986г., нашите управляващи виждат че режима ще падне и се подготвят. Отделно хора, които са живяли през комунизма, казват че в началото на 80-те се е виждало че системата няма да издържи.
Vunderkid
на 16.11.2009 в 09:11:45 #18Левите по убеждение не се борят срещу режима, а за промяна. Както Горбачов се опита с перестройката.
mrasnika
на 16.11.2009 в 09:02:17 #17АЙДЕ стига с тази ПРОПАГАНДА бе комунисти смотани. Каква промяна каква нежна революция???!!!! МАЛОУМНА статия, всичко беше инсценирано, дирижирано и провокирано от БКП и техните копои от Държавна сигурност, 6 то, УБО и т.н. Промените са единствено в прерзпределението на ПАРИТЕ и благата които създава оскотелият бантустанец. Огромният дял от фирмите се държи от хора на службите, от агентурният апарат, които сега строят Молове и се занимават с търговия и кредитиране. Естествено в момента има конкуренция, но тя е главно в конкуриране кой ще открадне повече. Сига сте писали за тая пълна измислица " промяната". На кое викаш промяна бе пич, на това че другаря Иванов сменил ладата с Мерцедес С ка ли ??? Да ти еба и промяната
Persil
на 15.11.2009 в 11:39:20 #16Всички интервюта на Румяна могат да бъдат прочетени на адреса http://www.omda.bg/arhiv/rumyana_uzunova/rumyana_in.html
JB
на 14.11.2009 в 16:47:11 #15Гласът е на Румяна Узунова, журналистиката от радио „Свободна Европа", която вече е успяла да влезе в дома на всеки българин ==========================================================
Елтимир
на 14.11.2009 в 08:50:07 #14Тоя Петьо си намери майстора: Протягат се крадливи ръчички /Тук има поставена карикатура/ Някои така си представят нещата. Куршумите, пронизали гръдта на първите да се превърнат в ордени и медали, красящи марковите костюмчета на последните. Ама тоя път тая нама да я бъде! Тоя път няма да пиша за всички българи. Тоя път ще се спра на една категория хора – ветераните на антикомунистическата Съпротива. Защото отново, за пореден път крадливи ръчички се протягат, за да отнемат и последното, което ни остана след демократичния грабеж – нашето минало. През август тази година излязох със серия статии, в които предупреждавах, че банда измамници ще направят опит да се представят за единствени представители на българс... Чети нататък » Целият текст тук: http://eltimir.ucoz.ru/ Очаквайте и продължение. С конкретни факти, с конкретни имена и със снимки.
countach
на 14.11.2009 в 04:40:14 #13да ви пикая и на тъпата статия... даже нямах нерви да я изчета. няква емигрантка работила в някво радио пиела до 3 сутринта... голям праз
Доню Д. Донев
на 14.11.2009 в 01:55:43 #12pfufinger II, ами най-напред от това, че очарованието ми от теб намалява и се увеличава интереса като съм обект - явно вече си чела на друго място и ще разбереш какво имам предвид.
Елтимир
на 13.11.2009 в 22:55:04 #11Разменени мнения в блога на Петър добрев: Елтимир опа нещо избърза с паметниците и теманетата; ако почнем да леем бюстове на всички сменили религията си и останали разочаровани в очакванията си, трябва да преместим границите. Мястото не е тук, формата не е коментар. Ако някъде те сърби, седни напиши какво помниш. Бъди честен. От оценки няма да има нужда. Бъди честен със себе си. Може да почувствош облекчение. Ето спретнали сме ви място демократично някак сме ви оставили да избирате хайде да прочетем какво помните. Сядайте и почвайте да пишете. Стига с тая тв че изяжда главата на нацията. Със здраве ! 22:07 Анонимен каза... За разлика от демокраДите, никога не съм сменял своите убеждения. За писането - написал съм каквото трябва. За мястото - качил съм всичко на руски сървъри. ДемокраДичните се оказва, че дават фира. За демокрадцията - много демокрадично сте ме оставили - с палежи и атентати. та сам не знам как успях да остана жив. Искате да ви оставим на мира? Ами спрете да се занивамате с нас, спрете да говорите и пишете от наше име, че почвам да се ядосвам. Пишете си вашите работи, но нас не ни замесвайте. Елтимир 22:22 Анонимен каза... През 1981 година няколко френски вестника, между които "Котидиен дьо Пари" провеждат кампания в защита на д-р Николай Попов. В крайна сметка режимът на Живков бива принуден да отстъпи. Тази кампания бе проведена без участието на Румяна и на Петър Бояджиев. Тези двамата направиха много повече бели, отколкото помогнаха. Всъщност тези двамата помагаха много повече на ДС, а част от предаванията на Румяна Узунова си бяха под диктовката на ДС. Мога да го докажа с факти. Но отново напомням - спрете да ни набърквате във вашите гадни сценарии. Ние не сме от вас, вие не сте от нас. Ние нямаме нищо общо помежду си. Спрете да се бъркате в нашите работи. Каквото и да е било, вие няма откъде да го знаете. А информацията, подавана ви от подставени лица е твърде изкривена. Елтимир
Елтимир
на 13.11.2009 в 21:34:23 #10Видях, че става дума и за Любо Собаджиев. При един от последните пъти, когато ходих до него, жена му Пенка ми разказа нещо. Как се сълбирали пари за лечението му, а после парите внезапно изчезнали. Изпарили се от банковата сметка. Любо вече беше неподвижен, близките му нищо не можеха да направят и така си отиде човекът. Гошо Касабов ми каза, че е ходил. Други от нашите, сега емигранти му събирали пари и му пращали. Демокрадците ги нямаше никакви, техната верица демокрадична. А сега леят крокодилски сълзи. Но аз имам изненадка. Мънинка. А именно, че всичко е написано, описано и документирано. Един ден всичко ще види бял свят.
Елтимир
на 13.11.2009 в 21:30:12 #9Жалко, че Румяна не е жива да я питам защо лансираше само Румен Воденичаров и защо му даде 10 хиляди долара на ръка на нуждите на Дружеството. Тоест на фалшивото дружество, оглавявано от него и от евреина Жорката Лунд. Ама то е ясно. По онова време ЦРУ и КГБ работеха в комбина. ненапразно Янко Янков веднъж попита къде е техният съвместен офис. Само че демократуните забравиха и Янко. Честита ви "свобода" и дупе да ви е яко!
Елтимир
на 13.11.2009 в 21:27:09 #8Амвберав беше от нашите. И той, и брат му Иван. Последния път, когато видях Митко Амбарев, той беше доста зле със здравето. Не знам къде е и как е сега... Но искам да се спра на една фраза в статията: "„Ние бяхме една лява интелигенция, включително Румяна. Нямахме представа за същността на нещата по времето на комунизма," казва Пламен Даракчиев. „Не знаехме за събитията след 9 септември, за избиванията, за лагерите. За това не можехме да разберем радикалните антикомунисти като Илия Минев, Стефан Вълков и Васил Златаров"." Хубаво, не сте знаели. Ами сега като знаете? Впрочем никъде не прочетох за Зарко. Хайде да ви видим като толково много знаете за нас, дали знаете кой е Зарко. Лъчезар Матеев - Зарко. Дано е жив, че и за него не съм чувал от доста време. Да не стане като с Коци Иванов. Също съратник на Илия Минев. Умря внезапно и после властите в Мантана изгониха от общинското жилище вдовицата му. Опитах се да вдигна шум, да заинтересувам някого. Отговориха ми да не ги занимавам с битовизми. По-късно като се видях със Зоя, вдовицата на Коци, тя каза, че има основателни съмнения за убийство. Ходихме при нея заедно с Гришата Симов. Та такива работи. Като измрем, ще ни вдигнете паметници на всичките и ще си счупите краката да ходите на "поклонение". Ама докато сме живи, се държите така, сякаш сме прокажени. Да ви го на*укам на *ибаната демокрация! Повече тук: http://eltimir.ucoz.ru/
Доню Д. Донев
на 13.11.2009 в 10:50:13 #7Марат, това не е много добра статия, това е още по-отвратитерна и по-вредна статия от предишната. И не е странното, че преди 20 години комунистите в юдейско фарисейско талмудистки стил дирижираха медийната среда включително чрез такива като Румяна Узунова не само за да запазят, но и да разширят тоталната си власт по нова форма, странното е, че по някакъм начин и сега се дирижират медиите с цел оправдаване и узаконяване отвратителния преход, който ни беше нетресен. Всъщност те нещата са ясни, но е по-добре всеки сам да стигне истината за да не изпадне под друга форма, независимо вредна или полезна, в ролята на Румяна Узунова. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "kp | 12.11.2009 22:54 "В дните след десети ноември Румяна Узунова все пак използва авторитета си, за да даде главна роля на Желю Желев ..." това е и клЮчето..." То в статията и извън нея има още ключета, примерно цитирам: "„Ние бяхме една лява интелигенция, включително Румяна. Нямахме представа за същността на нещата по времето на комунизма," казва Пламен Даракчиев. „Не знаехме за събитията след 9 септември, за избиванията, за лагерите. За това не можехме да разберем радикалните антикомунисти като Илия Минев, Стефан Вълков и Васил Златаров"." Ама въпроса не е в ключетата, въпраса е да отворим вратата на истината и изнън нас, и вътре в нас, та ако ще и с взлом. И ще бъде ден, не ден първи, а всеки ден ще е ден, защото сега все още и деня и ноща са си нощ...
ivdivtiger
на 13.11.2009 в 09:03:54 #6Хей, Jebediah футоблния фен нещо май сбъркал мястото човека е тръгнал журналист да става - разбира се, че ще си сложи "визитна картичка" dddddd 10х Това е, не се поддавайте на манипулации и интриги, още го правят - особенно около избори. Малко сравнения: Борците преди освобождението използват вестника Алеко също използва писаното слово (и заклеймява изборния процес) Края на 80-те е времето на "свободна Европа" а сега? не е ли на интернета? в организирането на комитетите и въстанията - не малко помощ отвън партизанското движение (борещо се срещу нацисткия уклон) - помагат му комунистите в събитията от края на 80-те отново участват емигранти пак ли ще чакаме отвън да ни помагат? (е, то всеки ден не е бабин ден/великден или както там знаете поговорката)
Марат
на 13.11.2009 в 06:18:36 #5Много добра статия! Поздрави за автора,радвам се,че има млади хора които се интересуват от близкото минало.Румяна Узунова наистина беше от будителите на новото време,гласът на Промяната.