Постът главен прокурор е част от съдебната система отдавна, но в последните години около него се нагнетява все повече напрежение - в съдебната система, в обществото и дори на политическия терен. Длъжността е разписана за пръв път в българското законодателство през 1899 г. със Закона за устройство на съдилищата на Княжество България. Институцията на главния прокурор е въведена официално с Димитровската конституция от 1947 г.
Главният прокурор получава изключително широки правомощия, част от които са орязани с Конституцията от 1991 г., която пък увеличава неговата независимост. Той ръководи прокуратурата и дава указания за дейността й, назначава и освобождава служители във върховната касационна и административна прокуратура. Има право да извършва ревизии на работата на всички прокурори и може да отменя постановените от тях актове.
С големите отговорности идват и сериозни очаквания, а често ги съпътстват и мащабни скандали. Такива често се разпалват около главните прокурори след падането на режима на Тодор Живков и началото на прехода към демокрация у нас. Свързаното с тях напрежение ескалира в особено големи мащаби при последния титуляр на поста Иван Гешев и изпълняващия функциите на главен прокурор Борислав Сарафов, който значително прекрачи срока, предвиден за временно поемане на длъжността.
Сарафов многократно е обвиняван от различни политически сили и граждански организации в зависимост от лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, а оставката му беше поискана на множество протести.
Той пое функциите на обвинител №1 през 2023 г. Съгласно промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година едно лице няма право да заема поста на временен главен прокурор за повече от 6 месеца. Промените се отнасят и за временно изпълняващите председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Според тях Сарафов трябваше да напусне поста на 21 юли 2025 г. Преди това обаче Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че промените в Закона не се отнасят за заварените случаи, какъвто този със Сарафов. Това решение отприщи спор по въпроса дали Сарафов е легитимен и.ф. главен прокурор, след като пък Съдийската колегия на ВСС обяви, че промените се отнасят до заварените случай за ВАС и ВКС и махна тогавашния шеф на ВАС Георги Чолаков, чийто мандат изтече на 22 ноември 2024 година и оттогава до 21 юли 2025 година той беше временно изпълняващ длъжността.
Източник: БГНЕС
До промените в Закона се стигна, след като на 10 октомври 2024 година Борислав Сарафов официално беше номиниран за главен прокурор, а неговата кандидатура беше единствената. Това обаче предизвика недоволството на част от политически партии, след което в началото на 2025 година Народното събрание спря процедурата за избор на главен прокурор и бяха приети промените в Закона. В Конституционният съд (КС) пък беше образувано дело за мандата на Сарафов.
След като настоящото служебно правителство встъпи в длъжност, правосъдният министър Адрей Янкулов свика заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, като в дневния ред имаше само една точка - избор на нов временно изпълняващ функциите на главен прокурор. Предложението му обаче беше оставено без разглеждане. Кадровиците решиха въпросът за смяната на Сарафов да бъде изпратен за разглеждане по компетентност на Прокурорската колегия. Очаква се тя да разгледа темата на 11 март.
Преди него, Иван Гешев беше главен прокурор в периода 18 декември 2019 г. - 15 юни 2023 г. Той също е многократно обвиняван в зависимости и в опит за намеса политиката, включително в атака срещу доскорошния президент Румен Радев, след като сезира КС с искане за тълкуване на закона по отношение на имунитета на държавния глава. Гешев беше упрекван от множество страни, включително и от Радев, че е превърнал прокуратурата в политическа бухалка. Появиха се и твърдения, че е разпореждал да се търсят тенденциозни свидетелски показания по знакови дела като например "Барелонагейт" и срещу Пепи Еврото.
Миналата година прокуратурата беше осъдена да плати 20 000 лв. обезщетение на Евгения и Николай Баневи заради изказване на Гешев в качеството му на главен прокурор, в което те са представени като виновни без това да е доказано в съда. Баневи бяха обвинени за ръководене на организирана престъпна група, пране на пари и данъчни престъпления. Антикорупционният фонд пък изнесе данни, че като зам.-главен прокурор Сарафов е подписвал документи "по задължение от лоялност към Гешев" и "без да познава съдържанието им". Става дума включително за писмо до редица международни институции и чуждестранни посланици, в което Баневи са наречени "олигарси", "считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи", и "отговорни" за престъпления.
Източник: БГНЕС
През 2023 г. избухна врзивно устройство до автомобил от кортежа на Гешев.
През юли същата година той учреди партията Политическо движение "Справедливост за България". Впоследствие сформира платформата "Граждански блок". През 2024 формацията се яви на изборите за представители в Народното събрание и Европейския парламент, като постигна резултати далеч под 1 процент.
Предшественик на Гешев начело на прокуратурата беше Сотир Цацаров - главен прокурор от 2012 до 2019 година. Той беше избран с 18 гласа за, 3 "против" и 3 "въздържал се", след приетите малко по-рано от ВСС спорни промени в процедурата. Той получи и политическа подкрепа от тогавашния премиер Бойко Борисов и вътрешния министър в кабинета му Цветан Цветанов. Самият Цацаров близо две седмици по-късно депозира искане за ново изменение в правилата за избор на главен прокурор.
Прокуратурата е упреквана за липсата на присъди по високите етажи на властта под неговото ръководство. Цацаров се свързва и с корупционни скандали като "Яневагейт" и "ЦУМ-гейт", във връзка с които той е обвиняван за търговия с влияние.
С встъпването си в длъжност Цацаров предприема кадрови промени. Той назначава четирима, а не трима зам. главни прокурори. Сред тях е окръжният прокурор на Шумен Ася Петрова, което беше определяно като жест към Цветан Цветанов. През март 2013 г. пък Цацаров предложи за дисциплинарно наказание градския прокурор на София Николай Кокинов заради нарушение на случайния принцип за разпределение на делата в прокуратурата за производство срещу длъжностни лица от Националната електрическа компания (НЕК) за продажба на ток на чуждо дружество на занижени цени.
След края на мандата мандата си на главен прокурор, в периода 2019 - 2022 година Сотир Цацаров оглавява Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), а след това става прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Източник: БГНЕС
В началото на прехода начело на прокуратурата от 14 декември 1989 г. до 6 ноември 1990 г. е Евтим Стоименов, починал през 2020 г. Негови са подписите под постановлението за задържането Живков през януари 1990 г. и за старта на разследването срещу него. По думи на Стоименов обвиненията са скалъпени за няколко дни. След изготвянето на обвинителния акт, в началното на ноември 1990 г. той подава оставка.
Негов наследник е Мартин Гунев (1 ноември 1990 с.- 19 февруари 1992 г.). Реално той е първия главен прокурор в постсоциалистическа България. Гунев започва делото за убийствата в последните комунистически лагери, а също така настоява за отпадане давността за престъпления срещу човечеството със задна дата. Впоследствие и той подава оставка.
Иван Татарчев е обвинител №1 от 17 февруари 1992 до 21 февруари 1999 г. Той е известен с опитите си да върне като обвиняеми в България шефката на основната банка на кръга "Орион" - Българска земеделска и промишлена банка, Веска Меджидиева от ЮАР и бившия член на Политбюро на БКП Огнян Дойнов от Австрия. Татарчев стана особено популярен със заканата си да върне "в чувал" Дойнов, след като австрийските власти отказаха екстрадицията му. Помни се и фразата на бившия главен прокурор: "Над мен е само Господ".
Никола Филчев заема поста главен прокурор в периода 16 февруари 1999 - 22 февруари 2006 г. Впоследствие той бе част и от експертен съвет към главния прокурор , когато поста се заемаше от Иван Гешев. Филчев бе близък с бившият шеф Специализирания отряд за борба с тероризма Филко Славов, който се самоуби през 2018 г. Двамата бяха съседи, а в близост живееше и Алексей Петров.
Никола Филчев беше и разпитван във връзка по делото "Октопод" с основен подсъдим Алексей Петров, който бе обвинен като ръководител на организирана престъпна група за изнудване, но беше оправдан. През 2010 година тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че Петров е влязъл в службите по настояване на Никола Филчев. Бившата барета и бивш съветник в ДАНС Алексей Петров беше убит 2023 г., в района на Витоша.
През 2009 г. Филчев беше обвинен във възпрепятстване на разследването за убийството на военния прокурор Николай Колев, извършено през декември 2002 г. Имаше и съмнения, че може той да е поръчал убийството му, както и това на адвокат Надежда Георгиева.
През 2025 г. Никола Филчев беше осъден да плати 50 000 лева обезщетение на наследниците на дисидента Николай Колев - Босия за клевета, заради това, че го нарече в национален ефир през 2010 г. "разпространител на наркотици за Стара Загора".
Източник: БГНЕС
Следващият главен прокурор Борис Велчев (23 февруари 2006 г. - 2 ноември 2012 г.) бе сред първите юристи, настояващи за отпадането на имунитета на магистрати и депутати. След напускането на поста той обяви, че е получавал множество сигнали от политически лидери, като 99% от тях били за разследване на опозицията.
Впоследствие то бе конституционен съдия, председател на Конституционния съд и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Бил е член на Съвета по законодателството при Народното събрание, член и председател на Правния съвет на президента.
Източник: БГНЕС
Бойко Найденов е главен прокурор от 6 ноември 2012 г. до 10 януари 2013 година. До този момент, от 2007 г. той е директор на Националната следствена служба (НСлС). В периода 26 юли 2005 - 26 април 2006 г. ръководи Софийската градска прокуратура (СГП). След е говорител на Върховната касационна прокуратура, а от 26 юни 2006 г. - на специализирания отдел срещу организираната престъпност и корупцията към ВКП.
През 2017 г. Алексей Петров обвини Бойко Найденов, че бил "шапка на отвличанията в България". "Той не търси похитителите, а търси на кого да припише престъплението", каза тогава бившият съветник в ДАНС. Найденов също искал от Петров съдействие, за да бъде назначен от предшественика си начело на прокуратурата Борис Велчев за негов заместник.
Източник: БГНЕС
USD
CHF
EUR
GBP
