Само един ден от родната действителност залепи като с „капчица” дистанционните на любителите на криминалния жанр върху емисиите BG новини.

Започнал с нагъл въоръжен грабеж на инкасо посред бял ден, денят завърши със заплаха за убийство в ретро мафиотски стил, адресирана от неизвестен душманин към стабилността до самия премиер. Като междувременно се разбра, че поради сериозна опасност за неприкосновеността на Делян Пеевски, към полуротата лични негови телопазители се присъединяват и държавни гардове.

И това само в понеделник. Как ли ще завърши седмицата?

Цялата тази новинарско-криминална поредица събуди някои въпроси. На които дори главсекът на МВР Георги Костов – който се опита да надмине в драматургични похвати еднофамилеца си Ст. Л. Костов - едва ли ще е в състояние да отговори. Без необходимите инструкции свише.

Ще оставим настрана обира в столичния търговски център. Въпреки че само у нас - когато организирана престъпна група подготвя удар на такова ниво, вероятно търси пробив в охранителната схема, събира данни, може би осъществява контакти с „вътрешни хора”, снабдява се с автоматично оръжие, автомобил - службите, осигуряващи услугата „сигурност”, не разполагат с капацитет да засекат подобна активност. Въпреки че – очевидно – заградителните мероприятия след грабежа са били или закъснели, или неефективни. Нека оставим полицията да работи – като не могат с превенция, да се мъчат с разкриване.

Другите две събития са по-интересни.

Обикновено комисията, която одобрява назначаването на държавна охрана на застрашени лица извън кръга по закон, е мълчалива като никулденски шаран. Този път обаче вътрешният главсек бе странно словоохотлив. Той не издаде, откъде идва информацията за готвено покушение срещу Пеевски, но убедително изложи наличните факти. Фактите са оскъдни и недостатъчни, изсмукани от пръст. Но пък с детайлите Костов се престара. Той уточни, че хипотетичното убийство щяло да бъде аналогично с покушението срещу Златомир Иванов - Баретата и екзекуцията на Димитрй Минев – Димата Руснака.

Е, да напомним на професионалния ръководител на МВР (за да не се излага като политическият такъв), че между двата случая общото е само, че едното стана в средата на бул. „Витоша”, а другото – в самото ù начало.

На 24 октомври 2004 година Минев е разстрелян с 1 куршум в сърцето от горните етажи на сградата, намиращата се срещу кафенето Up stairs, от което излиза. За лекарите остава само да констатират смъртта. Вероятностите са две – или много добър професионалист, или използване на дългоцевно оръжие с оптика. Или комбинация от двете. Следи от килъра не са открити, убийството е в графа „неразкрити”.

На 29 януари 2013 Златомир Иванов е прострелян с 4 куршума на влизане в Съдебната палата. Всички рани са в долната част на тялото. Смъртоносни няма. По време на инцидента негов гард успя да изстреля 7-8 куршума в предполагаемата посока на огъня, но бе ранен – също в крака. Въпреки твърденията за използвана оптика и малокалибрена пушка, интензивността на стрелбата говори за автоматично оръжие. Позицията на стрелеца е изгодна, но явно той не успява да се приспособи правилно към ъгъла на стрелба и открива огън безразборно. Подпалването на местопрестъплението също говори за нехарактерна за профи паника.

Та тук е мястото да се попита – по кой от двата модела ще отстрелват Д.П.: с един смъртоносен или с град от куршуми. А може би с гранатомет? Който не причинява смърт (ако са верни предположенията, откъде тръгва „следата”).

И още едно несъответствие – двата примера са с лица от ъндърграунда, от криминалния преход. Или Костов прокарва знак на равенство между двама мафиоти и един… депутат. Но това под черта.

За да приключим - компетентните органи вече веднъж се хванаха на партенката „ще гърмят Пеевски” през лятото на 2014. Така че, едва ли трябва много да се превъзбуждаме от поредната постановка. Или може би трябва – защото тогава вместо медийния бос „гръмнаха” КТБ.

Още по-странна е историята със заплахата, получена от премиера.

Няма да се спираме на героичната поза „ала Раймонда Диен”, която Борисов зае, благодарение на „куршуменото писмо”: "Ни най-малко не съм притеснен, защото като събереш близо 3 милиарда повече от контрабандистите, това са нарушени интереси в захарта, месата, цигарите... Като спреш поръчки и всеки ден някого уволняваш… Всеки трябва да си поеме кръста…” Горките PR-и на премиера – сега трябва да мислят и за подходяща Голгота за кръста Му.

Но интересно, как анонимно писмо – без адрес и подател, с метален предмет в него, се е просулило в Министерски съвет. Та нали кореспонденцията се проверява с детектор. А неподписаните обемисти послания – два пъти по-внимателно. Или НСО, заето с новите си грижи по Пеевски, гледа през пръсти задачите около защитата на третия в държавата.

Куршумът е интересен символ, но ще го пропуснем - като държавен охранител анонимно писмо. Не по-малко интересна е снимката. Дали пък не е напомняне, какво точно трябва да вижда премиерът в огледалото. Ако случайно е свикнал да вижда друго.

Който иска да се заяжда, ще каже: каквото му управлението, такъв му ù PR-ът.

Нещата са прости. Борисов се опитва по всякакъв начин да реанимира завяхналия си имидж на борец. Няма значение срещу какво. Срещу мафията, контрабандата, корупцията, Станишев, Доган-Местан, статуквото, пожарите, наводненията, обществените поръчки, маларийните комари, лошите съдии, лошия мат’риал, лошото време…

Но новините все по-често имат поводи да го представят в не толкова героична роля. Унизен и просещ мир на килимчето в Брюксел, угоднически усмихнат, вперил поглед в мустаците на Ердоган, уволняващ дистанционно бездарен просветен министър, наблюдаващ издалеко избора на негов спорен наследник, спасяващ се в странство от живо присъствие на вота на недоверие, безпомощно изпускащ си нервите пред неудобни въпроси в Лондон, безсилен пред кризата на българо-гръцката граница.

И за да излезе от нелицеприятната ситуация, Борисов се хваща за сламка. Или за куршум. Само да не се окаже, че е куршумът, който истинските мъже оставят последно. Защото дори и пристрастените фенове на кримките им писва, когато три пъти подред изгледат един и същ епизод, дори от любим сериал.

И превключват канала.