Бай Рибан, животновъдът от района на Велинград, се превърна в силна обединителна фигура, символ на борбата на отрудения човечец срещу държавата. А дългогодишният му конфликт с държавните институции относно неговото стадо овце стана удобна дъвка за политическа употреба. Но пък Бай Рибан събра съмишленици, подкрепа не само морална и неговото стадо е живо и до днес, макар и изолирано.

Сагата започна през 2024, когато Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обяви огнище на чума в неговото стопанство и разпореди евтаназия на животните. Бай Рибан и неговите поддръжници организираха гражданско неподчинение, като не допуснаха ветеринарите до кошарите, оспорвайки резултатите от пробите.

Чумата по дребните преживни животни е остро заразно заболяване с висока смъртност (20-90%). Симптомите включват висока температура, депресия, секреция от очите и носа, афти в устата, диария и затруднено дишане. При съмнения трябва незабавно да се уведоми ветеринарен лекар, тъй като заболяването е икономически опустошително, но не е опасно за хората.

Бременните животни често абортират. Овцете му родиха здраве агънца и отказаха да погинат. Тази инстинктивна борба за живота вкара искрено съмнение във вените на сподвижниците на Бай Рибан. Към днешна дата стопанството остава вписано в информационната система на ветеринарните служби като "огнище на зараза", което налага сериозни ограничения върху движението на животните и продажбата на продукция. Миналия месец бяха обсъждани различни варианти за решаване на проблема, включително финансово обезщетение или преместване, но към момента казусът остава без окончателно решение.

А Бай Рибан опроверга слуховете за собственото си влошено здраве като на Великден дръпна кръшно българско хоро заедно със събралите се около фермата му хора. Но ми е интересно колко от политиците, които уж го подкрепят си купиха агне от него. А в предизборната кампания не чухме от нито един кандидат какво е решението по случая на Бай Рибан.

Случаят Баба Дора

Темата за "чумата по козите" в България е свързана с епизоотията от лятото на 2018 в районите на Ямбол и Бургас, която предизвика сериозен политически и обществен скандал. Най-яркият случай бе стадото на Баба Дора, а нейната снимка прегърнала една от козите си в сбръчканите си от труд ръце и очи пълни с отчаяние и сълзи оставиха горчив привкус и още свиват сърцето.

И стадото на Баба Дора влезе в дневния ред на политиците. Тогава в защита се включи Корнелия Нинова като лидер на БСП. Социалистите категорично заявиха, че "чума няма" и обвиниха правителството на Бойко Борисов в излишно избиване на животни. Нинова поиска оставките на земеделския министър Румен Порожанов, на вътрешния министър Валентин Радев и на премиера Борисов, определяйки действията им като "незаконосъобразни". И тогава козите на Баба Дора се превърнаха в символ на съпротивата срещу мерките на БАБХ.

През 2021 Върховният административен съд потвърди, че заповедите за умъртвяване са били незаконни поради липса на достатъчно доказателства за наличието на болестта в определени обекти. Според Нинова акцията при Баба Дора е била опит за "източване на европейски средства" чрез обявяване на фалшива епидемия. Баба Дора също като Бай Рибан обедини хората срещу държавата, която убива стопанствата.

Както и при Бай Рибан, така и при Баба Дора бяха организирани живи вериги в защита на животните. Но стадото й бе евтанизирано принудително. Но и до днес случаят със стадото на Баба Дора остана в обществената памет като пример за сблъсък между строгите европейски санитарни изисквания и личната човешка трагедия на малките земеделски стопани в България.

Животновъдство на прицел

На теория животновъдството е ключов отрасъл на българското селско стопанство. Секторът е изправен пред значителни предизвикателства, свързани с демографски проблеми, конкуренция от вносни продукти и променящи се регулации на ЕС. В сравнение с периода преди 1990 г., броят на животните е значително по-нисък, като статистиката отчита сериозен спад в броя на регистрираните животни през последните десетилетия.

Секторът разчита силно на подпомагане чрез Министерството на земеделието и храните и директните плащания от ЕС. Българските производители често изпитват трудности поради по-ниските цени на вносното месо и млечни продукти, което прави родното производство по-малко конкурентоспособно. Наблюдава се значителен спад и в броя на животните в малките стопанства. За период от 5 години овцете са намалели с около 46%, а козите - с 42%, което води и до намаляване на производството на мляко.

За сметка на това България внася значителни количества месо, основно агнешко от Нова Зеландия. Внасяме и от Южна Америка, Ирландия, Северна Америка и Австралия. И докато потребителят милее за родното агнешко, според данните само за Великден тази година да внесени около 800 тона, предимно от Нова Зеландия, на цени под 10 евро за кг, докато българското е по-скъпо. Внасяме и свинско-30% от свинското за преработка е вносно. И да искаме българско на трапезата, няма май къде да го намерим.

Интересно е защо не се стимулира родното, защо ние не сме износител на месо или най-малкото защо се налага внос и защо не успяваме да задоволим потребностите на вътрешния ни пазар? Държавата ли пречи на развитието на животновъдството? Защо едни държави успяват да се справят с регулациите на ЕС, а на нас ни пречат. Грешката май е в нашия телевизор. И все пак, истории като тези на баба Дора и Бай Рибан периодично ще ни напомнят, че нещо не е както трябва. И че зад всяко стадо стои човешка съдба.

Чумата по животните - 14 огнища и над 2000 умъртвени

Чумата по животните - 14 огнища и над 2000 умъртвени

Карантинирани зони има в 8 области