Министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл на скорошно заседание на Комисията по външна политика беше помолен да отговори на въпрос с ключово значение: Кой е дългогодишният доставчик на химически оръжия на Сирия? "Руснаците ги снабдяват", отговори Хейгъл и допълни: "Други ги също ги снабдяват с химически оръжия, а и те произвеждат също".

Неточността на отговора на Хейгъл разкрива огромен пропуск в разбирането на САЩ за това как тези оръжия се разпространяват, кой помага за доставянето им и накъде ще бъдат насочени следващият път.

Смъртоносните химически оръжия на Сирия, които са били използвани при убийството на най-малко 1400 души миналия месец, както потвърждава доклада на ООН и които все още може да предизвикат американска военна атака, ако Сирия откаже да ги предаде, са направени частично от два химикала. Някои от тези химични вещества са компоненти на полезни продукти в животоспасяващи лекарства, козметика и торове.

Въпреки, че Сирия притежава технологии за производство на химическо оръжие в продължение на десетилетия, тя не произвежда всички химикали, необходими за производството на оръжия като нервнопаралитичния агент зарин, който бе използван наскоро извън Дамаск. Това означава, че друг източник продава на Сирия химически вещества, необходими за производството на оръжия.

Въпреки че мнозина посочват Русия и Северна Корея като потенциални доставчици, ние вече знаем, че източниците на доставките са разнообразни, сред които има различни участници, включително частни производители в САЩ и по целия свят. Например Обединеното кралство разреши износа на химически вещества прекурсори за известна сирийска фирма, което повдига въпроси за готовността на упълномощените за това фирми да продават опасни химически вещества с двойна употреба на страна с програма за химически оръжия в състояние на гражданска война.

Докладите показват, че една британска компания се опитала да продаде прекурсори (натриев флуорид и калиев флуорид) на сирийска фирма още през януари 2012 година. От 2004 до 2010 г., две британски фирми изнасят натриев флуорид на козметична компания в Сирия, която вероятно е доставчик на програмата за химически оръжия на сирийския президент Башар ал Асад.

Тези продажби и други като нея позволиха на Асад да натрупа запас от химически оръжия, който се счита от някои за трети по големина в света след Русия и Съединените щати. Сирия натрупва технологията за производство през 1980 г. от Съветския съюз, а също и от брокерски химически компании в цяла Европа. Въпреки изграждането на местен капацитет за производство на химикали, Сирия все още се нуждае от постоянни доставки на много продукти с двойна употреба.

Съществуващите международни контроли следят продажбата на тези прекурсори, особено тези, които попадат в обхвата на Конвенцията за химически оръжия (CWC). Това глобално споразумение очертава три класа химични вещества и определя какво количество от тях може да бъде продадено за търговски цели. На теория конвенцията трябва да ограничи износа на тези продукти за Сирия, която не е сред държавите, които са я подписали. Въпреки това, желанието на Сирия да натрупва тези химикали, както и пазарните стимули, създадени от повишеното търсене, допринесоха за появата на множество черни търговци, желаещи да осъществяват доставки за Дамаск.

Подобно на разпространението на други оръжия за масово унищожение, подставените компании могат да транспортират химикали в Сирия, като укриват произхода и давайки неточна информация за предназначението им. Експертите дават информация за наличието на незаконни компании в целия Близък изток, особено в Ирак и Иран, които участват в незаконната сирийската верига за доставки.

Въпреки строгите системи на Запада за контрол на износа, декларациите с невярно съдържание, мъглявата информация за крайните потребители и сложните вериги за доставки създават големи пречки за ефективността на усилията на правителствата. Дори и най-стриктни компании в Съединените щати са били измамени. През последното десетилетие американското разузнаване е получило информация за една американска компания и една холандска фирма, които са продали химически продукти на Сирия.

В крайна сметка химическите оръжия, които Сирия използва на 21 август, вероятно идват от различни източници с незаконни мрежи и дружества под прикритие. Незаконните мрежи се подхранват от конкуренцията на пазара и често са насочени срещу малки компании, които отчаяно се нуждаят от изгодни договори. Готови да пожертват потенциалните рискове за репутацията, тези компании по-често не действат с лоши намерения и в действителност не знаят истината за крайните потребители. Резултатът е въоръжаването на режими като този в Сирия.

Борбата с тези мрежи може да бъде изключително трудна. Въпреки това законите за химическата промишленост могат да дадат своя принос.

Първо, компаниите могат да гарантират надежден контрол върху правилното крайно потребление, особено при износ за високорискови страни, с който да се гарантира, че техният краен потребител няма след това да изнесе тези продукти за Сирия.

Второ, правителствата трябва да намерят начини за по-добър обмен на информация с индустрията във връзка с подозрителните мрежи, участващи в незаконен трафик.

На трето място, в един свят на необуздана глобална конкуренция правителствата трябва да работят за управление на пазарните сили в посока на добрите компании, желаещи да станат партньори в предотвратяването на незаконния износ на оръжейните технологии.

По-голямата част от компаниите са добронамерени и представляват неизползван ресурс за правителствата и могат да помогнат за прекратяването на доставките на опасни продукти.

Въпреки че това няма да ограничи способността на Асад да използва химически оръжия в близко бъдеще, чрез борбата с незаконната търговия правителствата ще могат да поощряват промишлеността да изпълняват своята роля за спиране на бъдещи доставки на опасни химикали в световен мащаб.