Докато държеше изкъсо юздите на всички власти, разделени по Конституция, но оплетени от зависимости като разнокалибрени кабели над малка софийска уличка, Борисов се самоизтъкваше като пръв радетел на илюзорната стабилност в държавата. Но след като неговият кандидат за "Дондуков" 2 загуби катастрофално изборите, се оказа, че и тази мантра на лидера на ГЕРБ и първи министър на България е от серията "не слушай какво ти приказвам, гледай какво правя". И той насочи държавния кораб към най-близкия възможен айсберг. С надеждата, че по пътя може да се натъкне и на подходящ коралов риф или в краен случай коварни плитчини.

За първи път спазвайки обещание, Борисов хвърли оставка. Макар че политическата логика (логиката всякога му е била чужда) не предполагаше подобни резки движения. Обвързването на провала на един вот с абдикацията на правителството е толкова логично, колкото и оставка на треньора на "Локомотив" - Монтана, след загуба на националния отбор. Само защото негов играч е участвал в състава на представителния тим.

Борисов е наясно в какъв политически хаос ще изпадне държавата след ритуалното му оттегляне. Кабинет в оставка, президент, ограничен в правомощията си да разпусне НС, служебно правителство, което ще бъде ръкоположено от един, но ще продължи или не да функционира при друг държавен глава, парламентарни политически сили - до една петимни иначе за власт, бягащи сега от овластяващия ги мандат със скоростта на Юсеин Болт, висящ бюджет 2017, изборно законодателство, което има нужда от спешен ремонт до предсрочните избори за НС.

Премиерът обаче е спокоен. Независимо от сериозния удар от 13 ноември ГЕРБ отново може да претендира за първа политическа сила. Наистина, в погледите на повечето от фигурантите, събрани от Борисов за фон на изявлението му в изборната нощ (включително и на кандидат-президента до преди броени часове), се четеше обреченото "Bye bye love. Bye bye happiness...". Те с пълно основание могат да смятат, че прощаването им с властта е завинаги. Не и Той. Затова изобщо не му пука в какъв водовъртеж от нелицеприятни събития хвърля държавата. Мътната вода винаги е вършила работа на Б.Б. И като човек с фрагментарно мислене, но вродена убеденост в собствената си непогрешимост, той явно смята, че може да повтори номера от преди две години и яхнал гребена на вълната, да се върне във властта за трети път.

Затова не се притеснява да постави на изпитание стабилността. Не му пречи и да метне поредното популистко произведение в целофан във вентилатора и да поиска 0 (нула) лева държавни субсидии за партиите. От което парламентаристите му да се отметнат по-подир. Да ратува за мажоритарен избор. Без да уточнява, че подкрепилите въпрос № 1 от референдума нямат предвид, че просто посочените от Него магарета вместо едно (на президентски избори) ще са 240. Да призовава за Велико народно събрание. Без да е много наясно що е то, как работи и за какво служи. Простено му е - по време на предишното такова той бе в доста различна роля. Да иска нова Конституция - нищо по-лесно, щом така и не е прочел старата.

И най-опасното - да заплаши с оттегляне на бюджета за идната година. Което - за разлика от политическите сътресения, които са буря в чаша вода - би довело до криза с дългосрочни последици. Засега тази заплаха е оттеглена, което не означава, че ГЕРБ ще бъдат конструктивен и диалогичен партньор в работата на 17-те комисии, през които бюджетът (добър или лош е друга тема) трябва да мине. Че ще са адекватни на сложната ситуация при двете четения на финансовата рамка за 2017 в пленарна зала.

А Борисов можеше да не допуска поредната грешка след изобилието от такива в цялата кампания. Да се опита поне за малко да поиграе, дори и лицемерно, на истински пазител на стабилността. Да потърси общ език с новия президент, да се помъчи, въпреки егото си, да прокара мостове, а не да изкопава окопи пълен профил между двата тротоара на "Дондуков". Да минимизира щетите от загубата си, като не прехвърля герберското партийно завяхване на полуздравата глава на изпълнителната и законодателната власт.

Така 11-кратният победител на избори за каквото има да се избира, футболистът, който бие дузпа до гол, политикът, който никога не греши, допусна може би най-тежкия си гаф. Пред него номинацията на дамата от село Драгана е просто невинно намигване. Борисов предаде инициативата на своите опоненти.

Новоизбраният президент Радев вече е показал, че възприема китайския йероглиф за "криза" във второто му значение - "възможност". Сега той има възможността в реална кризисна ситуация да се прояви за първи път като държавник и да потвърди правилността на избора на близо 60 на сто от гласоподавателите. Очевидно ще има подкрепата на своя предшественик Плевнелиев, който пък има всички основания да е силно обиден на боса, който преди пет години му дърпаше ушèто.

Още в изборната нощ Корнелия Нинова със самочувствието (малко в повече, но при този резултат - разбираемо) на победител протегна ръка за диалог към останалите политически сили за овладяване на надвисналото положение. А който поведе хорото - той ще налага ритъма докрай. И в този танц ГЕРБ очевидно ще е в позицията на догонващ, който дори не знае стъпките.

Когато кораб се намира в средата на щормово море и капитанът зареже руля - катастрофата е неизбежна. Ако няма уверена ръка, която да го поеме, и правилен курс, който да следва. Ако има - не говорим за криза, а за възможност.

От краха на президентските избори Борисов не си направи най-важния извод - вече няма монопол над властта. Поне не над цялата. Проспиването на подобни заключения никога не остава безнаказано. Кризите минават и отминават, българският народ остава. Но кризите се пишат в историята с имената на онези, които са ги предизвикали. И не се споменават с добро.