На 9 юни Руската федерация и Китайската народна република (КНР) приеха Индия и Пакистан за пълноправни членове на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

Символът е силен: съюзът между Москва и Пекин изглежда толкова здрав, че е в състояние да обедини воюващи братя и да събере 40% от световното население в незападна международна организация.

Но доколко стабилен e този съюз? Няма ли риск да се разпръсне на парчета в Централна Азия, където китайският президент Си Цзинпин възнамерява да трасира "нов път на коприната", точно посред сферата на влияние на Русия? Няма ли да се препъне в икономическото и демографското неравенство на партньорите? Зад фасадата се появяват няколко пукнатини, пише в свой анализ френският вестник La Tribune.

Обща визия за международните отношения

След напрежението и сближаването на царисткия и комунистическия период китайско-руските отношения бързо се нормализираха. През 1996г. двете държави сключиха стратегическо партньорство, а през 2001г. подписаха договор за приятелство, който излага общата им визия за международните отношения : държавният суверенитет трябва да бъде старателно зачитан, решенията на Съвета за сигурност на ООН трябва да бъдат прилагани буквално, a всяка страна има право да развива свой собствен модел на развитие. И накрая, през 2004 г. двете държави разрешиха териториалните си спорове.

Политическата съгласуваност e оправдана, когато има за цел да се противопостави на американската хегемония. По този начин американските военни намеси в Косово (1999 г.) и Ирак (2003) бяха денонсирани от Пекин и Москва като атаки срещу държавния суверенитет.

За тези две сили това означава да се предотврати всяка намеса в Тайван, Северна Корея, Кавказ или Украйна. В Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации Русия редовно може да разчита на Китай: от 2007г. насам Пекин е използвал седем пъти правото си на вето в СС на ООН.

По същия начин двете държави подкрепиха близки линии по иранската ядрена програма, гражданската война в Сирия или дори международния ислямистки тероризъм. Неотдавна символичните жестове бяха силни: през май 2014 г., в разгара на украинската криза, президентът на Руската федерация отиде в Шанхай, a председателят на Китайската народна република (КНР) междувременно участва в честването на 70-годишнината от Победата над нацистка Германия във Втората световна война, в Москва на 8 май 2015 г. В рамките на международните форуми, алиансът изглежда стабилен.

Шанхайската организация за сътрудничество - солидарност в сигурността

Основаването на ШОС през 2001 г. задава рамката на алианса по отношение на сигурността. Русия и Китай обединяват около себе си бившите съветски републики в Централна Азия и днешните основни азиатски актьори.

Партньорите искат да се противопоставят на цветните революции в Централна Азия, да възпрат американското присъствие в региона, в Афганистан и Близкия изток и да постигнат затварянето на въздушните бази в Узбекистан и Киргизстан, след срещата на върха на ШОС в Астана през 2005 година.

Сътрудничеството е най-напреднало във военната област. През 2005г., 2007г., 2009г., 2010г. и това лято в Балтийско море, Китай и Русия, под егидата на ШОС, извършиха мащабни военноморски учения под името "Мисия за мир".

Сътрудничеството е особено интензивно и в областта на въоръжаването. След 1989г., вследствие на последователните западни санкции срещу репресиите на площад Тянанмън, Китай прибягна до износа на руски оръжия. Така през 90-те години Китай представляваше 50% от пазарите за износ на руски оръжия.

През 2005 г., след съвместните маневри "Мисия за мир ", Китай поръча много руски изтребители и транспортни самолети. В областта на ракетите Китай също редовно се е запасявал с руска промишленост, макар че Индия наскоро го детронира като първи вносител на руски оръжия.

Ново икономическо сътрудничество

От дълго време икономическият обмен e слабото място на отношенията между Русия и Китай. Но от началото на 2010 г. Китай се превърна във водещ икономически партньор на Русия, така че двете държави си поставиха за цел да увеличат търговията си от 90 милиарда долара годишно на 200 милиона.

Търговията не е много разнообразна за Русия: 80% от износа й за Китай се състои от въглеводороди. Въпреки това, поради постоянни ценови несъответствия и нежелание от страна на руската страна, изграждането на газопроводи и нефтопроводи е значително забавено.

Едва през 2010 г. Русия отвори първия си нефтопровод в Китай, а през 2014 г. проекта за газопровода "Силата на Сибир" придоби по-ясни очертания. Пекин и Москва след това подписаха споразумение за доставка на газ от 38 млн. кубически метра годишно от 2018 г., на обща прогнозна стойност от 400 млрд. долара за период от 30 години.

Във финансовата област Китай и Русия се опитват да развият чрез банката BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) алтернативна на западните финансови пазари банкова и финансова система . Икономическият съюз всъщност е слаб, защото икономическото неравенство между партньорите го възпрепятства.

Съюз, подкопаван от структурно напрежение

Може ли китайско-руският съюз да се противопостави на обединената сила на американци и европейци? Нищо не може да се каже със сигурност, защото партньорството е изправено пред няколко структурни препятствия.

Геополитическите визии на двамата партньори далеч не са съгласувани. Русия понастоящем води т.нар. "политика на свършения факт", насочена към преразглеждане на балансите в Европа и Близкия изток. Китай, междувременно, се явява по-консервативен и по-загрижен да пощади дори и агресивните Съединени щати на Доналд Тръмп.

По въпроса за присъединяването на Крим, Китай не подкрепи активно Русия, тъй като тя отвори пробив в общия фронт между двете държави за защита на принципа на ненамесата.

Нещо повече, в Централна Азия, Русия вижда в Китай съперник, така че перспективите за бъдещето на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ могат да се разминат значително. Разширяването на обхвата на икономическите компетенции на ШОС е желано от Пекин, най-вече за да увеличи влиянието си чрез предложения нов път на коприната. Това е, което плаши най-много Москва.

За да намали тежестта на Китай в организацията, Русия подкрепи кандидатурата на Индия и Пакистан. Зад видимото единство се крият доказани съперничества.

Във военната област Москва не се колебае да предостави оборудване на съперниците на Китай в региона (Индия, Виетнам и др.). И Москва все повече обръща внимание на прехвърлянето на напреднали технологии в Китай.

През 2004 г. руските власти блокираха износа на изтребители Су-35 и бомбардировачи Ту-22М за Китай, в знак на протест срещу нарушаване на лицензa за сглобяване на изтребители Су-27СК под местното наименование Шенян J- 11. С една дума, Русия се страхува от китайски копия.

В икономическо отношение Русия не желае да бъде част от смелата китайска "перестройка". Държавните власти власти се опитват да ограничат китайските инвестиции в Русия. Така през 2002 г. китайската компания China National Petroleum Corporation, която е придобила руската компания Slavneft, е била отхвърлена от руските власти.

Накратко, голяма доза несигурност тегне над бъдещето на този съюз. До каква степен солидарността между Китай и Русия ще може да се противопостави на администрацията на Тръмп? Докато руската икономика е толкова малко диверсифицирана, би ли могло икономическото сътрудничество, структурирано от проекта "Силата на Сибир", да бъде на висотата на военното сътрудничество и медийните символи?

Ако сградата на китайско-руския съюз изглежда солидна отвън, то тя е много крехка отвътре.

Превод Петя Михайлова