"Държавата абдикира от хората!", провикна се президентът Радев. "Държавата отговаря за сигурността на гражданите!", съгласи се главният прокурор Цацаров. И изпратиха злополучния Закон за частната охранителна дейност на конституционните магистрати. Всъщност мотивите на двамата са пресилено сериозни, ако се вземе предвид, че нескопосаният нормативен акт почти не променя досегашното положение. Но засега в българския правен мир няма прецедент закон да е обявен за противоконституционен поради глупост.

ЗЧОД не овластява допълнително частните охранителни фирми, освен че включва към зоните им на действие "урбанизираните територии", за които кметовете по места сметнат, че се нуждаят от повече физическо или техническо присъствие за справяне с битовата престъпност. МВР - въпреки всички предизборни обещания и на ГЕРБ, и на коалиционните им патриоти - така и не сколасаха да осигурят полицейско присъствие във всяко населено място. И ако Радев и Цацаров днес разбират, че държавата е абдикирала от опазването на конституционно гарантираните право на живот, здраве, собственост, то бабите и дядовците в откъснатите от света на жълтите павета отдавна го знаят. И вече не броят, колко пъти са обирани, бити, насилвани. Просто се радват, че са още живи.

МВР няма ресурс, затова промените в ЗЧОД са полезни. Защо няма ресурс най-добре финансираната и най-зле реформираната система? И освен за заплати, къде отиват милионите в бюджета за това ведомство. Но това е дългата тема.

Кой каза, че частните охранителни фирми имат капацитета, кадровия потенциал и готовността да изпълнят задачи по осигуряване на сигурността на "урбанизираните територии". Кой не е виждал частен охранител? Това е пенсионер на доизживяване на някоя бариера (пак добре, ако е от МВР или МО) или як младеж пред чалготека, чийто роден дом е фитнесът, а речниковият запас - почти като на павиан. Колко хора, непригодни за подобна работа, са назначени, никой не знае. Ясно е как се получава пакета документи, необходими за постъпване. И докато за автентичността на свидетелствата за съдимост може да се гарантира, то медицинските и психологическите прегледи са си откровено менте. Като изключим добре подготвените високоплатени професионалисти в този бизнес, които, разбира се, няма да се втурнат да пазят села и бостани, заплатата в бранша е в пределите на минималната. Охранителите в повечето фирми са доволни, когато поне се изплаща редовно. За застраховки малцина са чували. Специални умения за самозащита, юридическа грамотност и познаване на законите не притежава почти никой, освен ветераните от силовите структури. И очакваме от тази "армия" да се справи с битовата престъпност? Това не е противоконституционност, това е откровен идиотизъм.

Не може да се отрече, че в закона има зрънце практичност, затрито под тоновете безсмислия. Да погледнем нашият по-голям брат и светъл пример във всичко САЩ. Там структурите с полицейски правомощия са толкова много и разнообразни по права, юрисдикция, подчиненост, че за изброяването им ще на нужни няколко страници: федерални, щатски, окръжни, общински, шерифски и т.н. Съществува строго разделение на правомощията - пълноправни полицейски служби, такива с ограничени компетенции и само с охранителна дейност. В някои щати общинската полиция пък е натоварена единствено с охраната на съдебната власт. С една едничка задача - да служат и да пазят.

Без да изпадаме в подробности - в САЩ редица големи университети имат собствена полиция. Тя има реални полицейски правомощия, но само в учебното заведение, кампусите и прилежащите територии. Служителите им са често обект на завист от колегите, защото университетите не са бедни, имат богати спонсори и нерядко "академичните ченгета" са по-добре екипирани и платени от другите.

Ако обобщим тези два абзаца - децентрализация. По-голяма власт на регионалните дирекции на МВР, финансиране според нуждите на съответния район, но и според постигнатите резултати, възможност на общините да създават свои звена за охрана от полицейски служители, прецизиране на плановете за полицейско присъствие в селата и отдалечените райони, преоценка на ролята и мястото на жандармерията (по законов път) в охраната на обществения ред. За доказване на необходимостта от последното не трябва да ходим до Франция, а само до Кюстендил, където в сезона на черешите от години българските жандармеристи демонстрират своето КПД.

Безспорно частният охранителен бизнес има място в системата на сигурността. Но той не се нуждае от харизани за охрана и отбрана урбанизирани територии, а от много по-строги правила за дейност, кадрови подбор, подготвеност на личния състав, регламент за тясно взаимодействие с останалите субекти на правоохранителната машина.

За ЗЧОД ще се заговори още веднъж. Когато Конституционният съд произнесе своя вердикт. За сигурността на малките, а и не само населени места ще се говори още дълго. И по-добре да говорят професионалистите, а не това да става по повод поредната трагедия.

Сред всичко това се появи един нюанс, който не е за подценяване.

Досега държавността като че ли бе бранена само от един политик, от една институция. В рамките на правомощията - с президентско вето, в рамките на личния морал и съвест - с вербални послания. Сега притеснените за държавността станаха двама. Главният прокурор като че ли се събуди от зимен сън и разбра, че около него нещо не е наред. Досега или толкова можеше, или толкова му позволяваха. Но за седмица Цацаров на два пъти защити поомачканата си репутация на правник. И сезирането на КС за частните пъдари е по-малко симптоматичното.

Главният прокурор отказа да изпрати представители на държавното обвинение в т.нар. работна група на правосъдната Цачева за промени в НК за неизбежната отбрана. Така той от една страна демонстрира отношението си към творческите напъни на самодейния кръжок по законодателство, наречен парламент, към компетентността на министъра и неговите приближени. А от друга - нежеланието с присъствието на магистрати да се легитимира един вече приет на политическо ниво неумен и вреден текст.

Сигналът е добър. Дано не е само минутен порив. Защото освен положителното впечатление, някъде Цацаров остави и отрицателно такова - строши хатъра на Б.Б. Това не се случва често, а се прощава още по-рядко. Но в името на държавността си заслужава.