Четирите шева върху контузената по време на футболна схватка премиерска глава избутаха небрежно на заден план в медиите последните резултати от социологически проучвания. Които обаче ясно индикират, че обществото очаква най-подир злокачествените тумори на това управление да се лекуват не с аспирин, а със скалпел. Или управлението да си ходи...

Борисов пък, въпреки нетипичната за него изнервеност пред камерите, отново демострира, че и камъни да падат в оглавяваната от него държава, той не изневерява на спортните си страсти и преклонението към храма на Мелпомена. И на любовта към театралните жестове...

Но майсторски отиграната роля на премиера в стил „Аз съм пътя и истината..." вече не работи. Числата показват, че хората - сиреч електоратът - започват да прозряват, кой е главният виновник за случващото се.

Борисов бележи спад на доверието с 6 пункта. Докато човекът, който би трябвало да си го отнесе изцяло - Цветанов - със зъби и нокти е успял да минимизира пораженията върху имиджа със спад от 5. Нищо, че 35 на сто от запитаните смятат, че именно Министърът-на-Всичко-в-Републиката е в основата на незаконното подслушване, теча на информация. И че като се започне от спецоперациите, запомнени със звучни имена и съдебно фиаско, артикулираните бездоказателствени присъди „виновен" до доказване на противното , докторския скандал, имотите, полицейския произвол - все той...

Но пада рейтингът на премиера и партията. Това е логична развръзка на цялостната политика на Бойко Борисов. Той успя да внуши, че решава всичко, че прави всичко, че строи магистрали, спортни зали, лови бандити. Това се харесваше на хората, които живееха с илюзията, че хватката на лапата на организираната престъпност и корумпираното чиновничество може да се охлаби само от здравата полицейска ръка. И Борисов играеше на добрия шериф, дошъл на бял кон да спаси града.

Кадровия подбор на най-близкото премиерско обкръжение дойде, за да затвърди усещането, че той е над всички. Че без него няма партия спасител, няма правителство, няма парламент, няма държава. Но и че независимо от прегрешенията и гафовете на неговите хора, ще си отиде само онзи, от когото министър-председателят снеме височайшето си благоволение. И само когато той реши...

И сега скритата лимонка Цветанов може да се окаже бомбата със закъснител не само за Борисов. А за България. Защото едва ли проблемът е само в лекия, но показателен спад на доверие. Опасно е, че 40 на сто от запитаните днес се колебаят в преценката си. А именно те могат да се окажат решаващите на предстоящи избори - редовни или предстрочни. А доскоро премиерът се биеше в гърдите, че е готов за последните.

Сега обаче демоскопите показват, че едва ли ГЕРБ ще успее да повтори впечатляващата си победа. Нещо по-рисково - повечето от запитаните не виждат и алтернатива на това управление. Което сумарно може да води до три резултата: увеличаване на армията негласуващи, силно фрагментиран следващ парламент, неспособен да излъчи дори правителство на малцинството, и проникване на гърба на народното неудовлетворение на повече партии, рожби на генното инжинерство, от типа РЗС.

И трите са доста лош сигнал за европейските ни партньори. Самият факт, че има политически сили, които заговориха за предсрочни парламентарни избори, но повтарят грешката на Борисов - отправят обвинения, но не предлагат алтернативи, че премиерът на страната не отрича възможността да се стигне до такива, вече прави образът на България не толкова приемлив.

Докато в Европа слушаха говоренето на новоизбрания премиер и снисходително се усмихваха на недодялания му изказ, но преценяваха и перспективите от гръмките обещания, бе сравнително добре. Но днес резултатите от управлението са налице - нулева успеваемост в борбата с организираната престъпност и корупцията, несъстоятелност на страната като външна граница на Съюза, неимоверен ръст на контрабандата, непрестанни скандали с висши представители на властта, тотално господство на закона на силата над силата на закона, масово подслушване, прилично за Северна Корея от времето на Ким Ир Сен, нареждане на България на опашката на най-необразованите, най-болните и най-бедните. И каквото и да говори премиерът - в момента отвън очакват най-после дела...

Всъщност дела очакват и българските граждани. Ако на някой му пука. Може би също чакат обяснение за неспазените обещания, за осезаемия скок на цените, драстично понижаване качеството на живот, безразличието на управляващите към обедняването... Или по-скоро очакват бърза промяна на политиката за доходите и заетостта.

Всъщност, за последното все пак, за да бъдем честни, не е виновен Цветанов. И никой не твърди, че само той е виновен за всички злини в страната. „Брад Пит с очилата" отдавна показа, че е готов до посиняване да спори неаргументирано с всеки от колегите си, който дръзне да поиска стотинка повече: било за култура или образование, било за здравеопазване или повишаване на доходите.

Политиката в образованието и науката започва да намирисва на дейността на идеологическия отдел на ЦК на БКП. В земеделието и храните - низ от провали и красиви, но неизпълними инициативи. Често пъти ползвателите на здравни услуги стават неволни клиенти на погребалните агенти...

Но нещата толкова се задълбочиха, че вече никой не гледа куклите на конци. Гледа кукловода. И вероятно той ще трябва да плати цената за номерата на пътуващия си цирк.

Когато онези 40 процента, които днес не могат да определят, дали ГЕРБ (Б.Б., Ц.Ц. и компания) носят вина или не, най-най-после се наумуват. И тогава някои ще имат достатъчно свободно време да ходят на театър и да лекуват футболни контузии.