Дипломатическа игра с нулев резултат за Русия, предизвикана от самата Русия. Това е най-краткият и ясен отговор на въпроса какво се случи по време на разговорите между НАТО и Руската федерация (РФ), проведени в три различни формата на 10, 12 и 13 януари 2022 г.

Първоначално Русия пожела да води разговори със САЩ като представи пакет от искания, свързани с активността на НАТО в страните от Източна Европа. От руска гледна точка изтеглянето на съюзните сили в границите от 1997 г. е единствения начин да бъде осигурена сигурността на РФ. Най-настойчива руската страна е в желанието си да бъде премахната всякаква възможност за бъдещо евро-атлантическо членство на Украйна и Грузия. Кремълските претенции нямаше как да бъдат обект на преговори. Именно по тази причина както държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, така и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбелязаха, че диалог с РФ може и трябва да се поддържа, но комуникацията която протече в Женева, Брюксел и Виена не може да бъде определяна като преговори. Трудно е да се каже как руската страна е гледала на тази комуникация. Би следвало и за нея това да не са били преговори, защото от самото начало руският подход беше ултимативен, което само по себе си изключва преговорния стил. Точно това бе и едно от основните противоречия в начина, по който руските дипломатически представители пристъпиха към комуникация със САЩ и НАТО като цяло.

Друга също доста значима слабост в руските виждания бе опитът за водене на разговор директно със САЩ по въпроси, пряко засягащи европейската конструкция за сигурност. Американската позиция пък беше, че за сигурността в Европа никакви разговори не могат да бъдат водени без участието на европейците. Така след двустранната среща в Женева между САЩ и РФ, диалогът продължи в рамките на съвета НАТО - Русия, както и в ОССЕ. Двустранната среща в Женева приключи по най-очаквания начин. Дори руските дипломати едва ли са имали някакви различни очаквания от това, което се случи на практика. Що се отнася до следващите разговори в съвета НАТО - Русия и ОССЕ е възможно руската страна да е имала някакви очаквания, свързани с възможни разминавания в позициите на част от европейските държави. Това често се случва, включително и в ЕС, и е съвсем нормално явление, тъй като става дума за суверенни държави, чиито интереси не винаги напълно съвпадат. В случая обаче нито в Брюксел на 12.01, нито във Виена на 13.01 се появиха подобни разминавания.

Руската позиция обаче е странна и в още един аспект. Съветът НАТО - Русия представлява утвърден институционален формат за комуникация между двете страни. След окупацията на Крим през 2014 г. работата на този съвет фактически беше суспендирана и то точно от руската страна. От онзи момент насам проведените заседания на съвета могат да се преброят на пръстите на едната ръка, като инициативата за тяхното провеждане винаги е била на алианса. Това се отнася включително и за заседанието на 12.01, което се проведе по предложение на Йенс Столтенберг.

Оказва се, че и тук е налице противоречие в руската позиция. Кремъл хем настоява за гаранции за своята сигурност от страна на НАТО, хем суспендира работата на съвета НАТО - Русия, който е създаден и съществува точно с цел всички въпроси, касаещи сигурността, да бъдат поставяни и обсъждани в него и така да се избягва ескалацията и възможните опасности от военен конфликт. По същество стана така, че РФ разпиля огромен дипломатически ресурс, за да стигне до диалог в съвета НАТО - Русия, формат основан заради нея, за да може тя да получава информация по политиките за сигурност и отбрана на страните-членки на НАТО, както и да предоставя информация на алианса по теми, касаещи нейната сигурност и отбраната й. Независимо от ясната позиция на САЩ и НАТО, че руските искания са меко казано неприемливи, Антъни Блинкън все пак отбеляза, че може да се разговаря за обмен на информация относно някои видове въоръжение, както и за това военните учения да бъдат направени по-прозрачни.

За да бъде прозрачно едно военно учение, предварително трябва да е ясно кога започва то и кога точно ще приключи. Освен това трябва да е налице публична информация за броя и характера на единиците военна техника, които е предвидено да участват в учението, както и за броя на военнослужещите, с които то ще се провежда. Би било много добре, ако бъдат поканени и военни наблюдатели от ответната страна, които да бъдат свидетели на провеждането на самото учение и да се запознаят от близо с основните елементи от него. По време на големите учения, които НАТО проведе в Европа през 2015 и 2016 г., бяха поканени руски наблюдатели, като по този начин Алиансът показа ясно, че държи на доверието и го възприема като основен ресурс по отношение на инициативите, свързани с гарантирането на сигурността и отбраната. Нека отново подчертаем - става дума за 2015 и 2016 г., т.е. съвсем скоро след окупирането на Крим през 2014 г. Натовските учения отговарят на стандартите за прозрачност. Посланието на Антъни Блинкън към РФ е да направи и своите учения прозрачни. Всъщност Блинкън дава рецепта на РФ как може да подобри доверието към себе си в системата на международните отношения, което е много дефицитен ресурс за руската страна след 2014 г. Ако ти липсва доверие в полето на международната политика няма как да имаш принос към сигурността и отбраната както в континентален, така и в глобален мащаб.

След като седмицата на разговорите приключи, Руската федерация остана в изходно положение. В петък, 14.01, външният министър Сергей Лавров продължи да говори, че руските искания трябва да бъдат приети изцяло и че неговата страна няма време да чака дълго позицията на САЩ и НАТО. И това само ден след като руската дипломация получи ясната позиция и на Америка, и на европейските страни-членки на алианса и то в три различни формата.

Какви са възможните варианти за развитие на ситуацията оттук нататък? Много е вероятно високите нива на напрежение да се запазят за по-продължителен период от време. Ако се реализира тази вероятност, то това би означавало, че РФ ще продължи да прехвърля войски близо до украинската граница и да провежда военни учения, без да дава информация на никого за тях. С цел да демонстрира сила, може и да опита да разположи оръжейни системи в страни с благосклонни към Кремъл, режими - напр. Венецуела и Куба. Подобно решение би било изцяло извън контекста на осигуряването на руската сигурност, но то би дало възможност на Владимир Путин да изглежда силен в очите на своите привърженици сред руснаците и останалите народи, живеещи на територията на РФ. Ако високите нива на напрежение се запазят, това по всяка вероятност ще доведе до допълнително подсигуряване по източния фланг на НАТО. Прибалтийските страни вече заявиха, че желаят увеличаване на числеността на съюзните контингенти, разположени на техните територии.

В най-голяма степен РФ може да намери гаранции за сигурност , ако трайно се завърне към формата НАТО - Русия. Такова развитие обаче е малко вероятно и няма основание да бъде очаквано. Просто РФ можеше да направи това по всяко време, без да поставя ултимативни искания и ненужно да разходва дипломатически ресурс за тяхното налагане. За съжаление и вариантът за военен конфликт не може да бъде изключен. Ако се стигне до такъв, то това би било руски избор.

Трудността да бъде прогнозирано с по-голяма точност развитието на тази ситуация произтича от характера на РФ. Едноличното вземане на решения е непредсказуемо, защото не зависи от институционални формати и институционални механизми. Що се отнася до НАТО, то Алиансът отново потвърди обстоятелството, че желае да поддържа диалог и че именно диалогът и доверието са ключа към континенталната и към глобалната сигурност. Колкото до участието на страните в системата на международните отношения, следва да се отбележи, че всяка държава има суверенното право на пълноценно участие в нея и то не може да бъде ограничавано от друга държава, включително съседна, която и да е тя.