Вече пет месеца руската война в Украйна е централна тема за системата на международните отношения. Тя не само е най-значимият въпрос след края на Студената война, сама по себе си, но играе и ролята на призма, през която се пречупват и други проблеми в различни краища по света, търсещи своето решение чрез асоцииране с конфликта в Украйна или поне с отделни негови аспекти.

Различни опити за артикулация върху войната има и от страна на някои политически лидери, които се опитват да си осигурят политически дивиденти за себе си и режимите си. Най-ярък пример в това отношение е турският президент Реджеп Ердоган, който още от началото на руското нападение се опитва да се позиционира като посредник между Русия и Украйна. Другият забележим, но все пак по-малко значим пример е унгарският премиер Виктор Орбан. От гледна точка на международните отношения поведението на Ердоган заслужава повече внимание, защото чрез опитите си да се позиционира като посредник, той де факто опитва да засили своя международен авторитет, посредством който да даде на турските избиратели усещане за величие по време на изборите, които трябва да бъдат проведени в страната точно след една година.

Колкото до Орбан, неговите избори бяха през април. Той спечели и веднага побърза да се обърне към Брюксел, акцентирайки върху своите "изключителни" лидерски качества. Сега Орбан се опитва по-скоро да минимизира недостатъците за Унгария, произтичащи от променените отношения между ЕС и Русия след 24/02/2022. Такива недостатъци има, в различна степен, за всяка една страна членка. За Орбан обаче всички проблеми имат един източник и това е Брюксел.

Орбан говори за разграждане на Европейския парламент, за необходимостта от нов подход на ЕС към Русия, базиран на дипломация и определя президента Володимир Зеленски като свой опонент, без да е ясно какви точно са "прегрешенията" на украинския лидер към унгареца с "изключителни" лидерски качества. Крайно разнопосочното и на практика несвързано говорене на Виктор Орбан означава, че той постепенно изпада в ситуация без полезен ход. Единственото положително обстоятелство за него е, че унгарските избори скоро преминаха, така че няма да му се налага да обяснява на унгарците защо трябва да имат доверие в него или поне няма да му се налага да прави това в предизборна обстановка.

Всяко едно публично управление обаче, което разчита повече на персонални лидерски качества, отколкото на институции и институционални механизми, лесно може да загуби гъвкавост и адекватност и да изпадне в криза без възможности за изход от нея. Именно залагането на лидерски претенции за сметка на институционалния процес е общото между ситуацията в Унгария и Турция. Опасността от криза в този случай може да бъде борена или поне отлагана чрез непрекъсната активност на лидера във всички ниши, в които той открива възможност за такава. В момента Орбан не може да открие такава ниша. Ердоган обаче е открил и се опитва максимално да я използва. Турция е в сериозна икономическа криза, но режимът на Ердоган все още не е в криза и турският президент вероятно си представя, че може да го спаси чрез подобряване на позицията си в системата на международните отношения.

Споразумението за износ на украинско зърно през Черно море от края на миналата седмица, постигнато с посредничеството на Турция и гаранциите на ООН, трябваше да постави началото на подобряване на международния имидж на Ердоган. В Истанбул нямаше пряк контакт между официалните представители на Украйна и Русия. Двете страни подписаха поотделно документи с Турция и ООН, според които украинските кораби безопасно ще превозват зърно през Черно море. Плавателните съдове, както и зърнените складове са защитени от бомбардировки, според истанбулските споразумения. В Анкара вероятно вече са си представяли формирането и постепенното развитие на истанбулски процес за установяване на траен дипломатически формат между Украйна и Русия, чрез който да се търси изход от сложната военна ситуация на фронта в Източна и Югоизточна Украйна. Ситуация, която е сложна за нападнатата страна, но от ден на ден става все по-сложна и за агресора.

Какво обаче се случи в рамките на първите 24 часа след подписването на истанбулските споразумения? Не беше изминало и едно денонощие и четири руски ракети "Калибър" (две от тях свалени от украинската ПВО) поразиха част от пристанищната инфраструктура в Одеса, включително зърнени складове. Психиката на Путин и неговото сърце, което бие в ритъма на "Руския свят", не издържаха и отново станахме свидетели на същото, което виждаме поне от началото на годината - даване на обещания и поемане на ангажименти от руска страна и веднага след това действия, които нямат нищо общо и са в тотален разрез с тях. Или казано с други думи - дипломация по руски стандарт. Първо Русия само си провеждаше учения близо до източната граница на Украйна и "категорично" нямаше намерение да напада. След това ученията се разгърнаха и в Беларус. След това започна "специална операция" в Донбас в защита на признатите от Кремъл псевдорепублики - ДНР и ЛНР. И така до пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна, при която нито един областен украински град не беше пощаден от бомбардиране.

И сега руската страна само за броени часове смени три версии във връзка с бомбардировките срещу пристанището в Одеса. Най-напред тя нямаше нищо общо с тях. След това бомбардировките бяха срещу военно оборудване (ракети "Харпун") на пристанището, а малко по-късно дойде и информацията от говорителя на руското МВнР Мария Захарова, според която руските "Калибри" са поразили украински военен катер. Тази неустойчивост в руските позиции (дипломация по руски стандарт) би трябвало да е ясен знак към лидери като Орбан и Ердоган, особено към Ердоган. Колкото повече се опитва той да обвърже Русия в някакъв, макар и първоначално хлабав, процес, толкова повече неговият авторитет ще страда, вместо да трупа позитиви. Чрез подобно поведение Ердоган дори няма да може да си осигури някакви отделни постижения. Например закупуването от САЩ на 40 самолета F-16 Block 70 - нещо, към което турският президент се стреми през последните месеци. Администрацията в Белия дом отдавна е наясно със смисъла, т.е. с несъстоятелността на дипломацията по руски стандарт и си дава сметка, че усилия като тези на Ердоган имат много повече имиджова, отколкото съдържателна цел.

Може да се каже, че вече се оформиха два типа разбиране по отношение на конфликта в Украйна - реалистичен, който се споделя от САЩ и Великобритания, и умерен, на който залагат Германия и Франция. Реалистичното разбиране отчита нежеланието на Кремъл да се ангажира и обвърже отговорно в траен дипломатически процес, което означава, че военното решение остава единствен вариант за изход от конфликта. Това разбиране предполага повече и по-бързи военни доставки за Украйна. Умереното разбиране също разглежда военното решение като основен вариант, но държи поне една врата да остане отворена към Русия, така че ако все пак в един момент Кремъл реши да се ориентира към истинска дипломация, да има възможността да го направи.

На настоящия етап в практиката все още виждаме по-скоро прилагане на умереното разбиране. Руската агресия в Украйна чертае нови реалности най-вече за Европа. В САЩ си дават сметка за това и се отнасят с разбиране към позицията на водещите европейски фактори. Именно затова САЩ предоставят модерно въоръжение на Украйна, но го правят постепенно. Първо четири системи HIMARS, след това още четири и още четири и т.н. Това де факто е шанс за Кремъл. Ако прецени, че войната става прекалено неизгодна за него, да седне на масата за преговори, без да обвързва дипломацията с ултиматуми и без да се опитва да налага собствени стандарти по отношение на принципите на международната сигурност.

Най-вероятно обаче прилагането на умереното разбиране няма да продължи още дълго. Дори вече има белези, които говорят за скорошно преминаване към реалистичното разбиране. Тук е важно да се отбележи, че дори Аналена Бербок, външен министър на Германия, по-скоро споделя именно реалистичното разбиране. Британският външен министър Лиз Тръс и много вероятен следващ премиер на Великобритания, пък заяви, че ако бъде избрана, ще осигури победата на Украйна. Много е вероятно в близките месеци да наблюдаваме един последователен и траен преход към реалистичното разбиране, а това най-вече означава по-бързи и по-обемни доставки на модерно въоръжение за Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Нарастването на броя украински военнослужещи за боравене с тях също е предпоставка да се върви в тази посока. Наскоро САЩ заговориха и за евентуално предоставяне на модерна бойна авиация на ВВС на Украйна - един много ясен знак към прилагането на реалистичното разбиране в практиката.

Със сигурност лятото ще е с висока температура на фронта в Украйна (в прекия и преносния смисъл). По-интересно обаче е каква ще е есента? Олексий Резников, военен министър на Украйна, вече загатна нещо в този смисъл. И най-вероятно министърът ще става все по-ясен и уверен в свето говорене, особено ако (когато) реалистичното разбиране окончателно вземе връх.