Днес нека празнуваме гибелта на Хаменеи, защото утре ще скърбим

В своята книга от 2009 г. - "Персите: Древен, средновековен и съвременен Иран" - оксфордският учен Хома Катузиян пише, че сред устойчивите черти на иранския народ е неговото постоянно недоволство от ситуацията, в която се намира, както и почти сигурната радост от смъртта на неговите лидери. Последвана скоро след това от още по-силно недоволство спрямо промяната, която настъпва вследствие на това.

Гибелта на аятолах Али Хаменеи бе посрещната от широка радост не само сред многомилионната иранска диаспора, но и сред мнозинството от над 92 милиона перси (без най-консервативните части на обществото, наброяващи може би около 20-30%). От 1979 г. насам ислямският режим е пряко отговорен за смъртта на около 100 000 души (най-щедрите изчисления говорят за до 200 000, но по-скоро не). За сравнение при население от около 9 милиона в своя апогей комунистическият режим в България отнема живота на между 20 000 и 40 000 българи.

В иранската бройка се включва и кървавото потушаване на протестите от януари 2026 г., където най-достоверните данни към момента са за над 7000 убити. Финансираните от Израел и Щатите медии (като "Иран Интернешънъл", откъдето тръгнаха тези и много други съмнителни новини) първоначално говориха за 30 000, след това за над 90 000 убити. Към момента от по-достоверните медии единствено "Гардиън" докладват за 30 000+ жертви след самостоятелно разследване, което обаче е направено от разстояние по интервюта и предположения. Мълчанието на световните им колеги поставя материала под въпрос.

Това е важно да се уточни, защото пропагандната война и от двете страни на барикадата не е спирала от десетилетия, като ние виждаме предимно американо-израелската гледна точка, която често пъти е не по-малко изкривена от тази на противниците им. Мнозина "експерти" и "инфлуенсъри" започнаха да лансират твърдения за стотици хиляди и милиони жертви на иранския режим, за прекрасния живот по време на династията Пахлави (която самият ирански народ гони с истинска революция през 1979 г.) и всякакви други полуистини, преувеличения и откровени лъжи.

Кой е Али Лариджани, спасителят на иранския режим?

Той въплъщава специфичен архетип в Ислямската република

Протестите и тяхното напоително и тенденциозно отразяване (без съмнение с основен принос на неадекватната, кървава и престъпна реакция на самото правителство в Техеран) от началото на годината бяха повратна точка в убеждаването на западната общественост да приеме напълно нелегитимната война на Щатите и Израел за морален дълг, след като изфабрикуваната история за ядрени бомби, които от близо 40 г. насам са на едва 3 месеца време от това да бъдат създадени, не успя да свърши самостоятелно тази работа.

Без да отделяме повече време на греховете на аятолах Али Хаменеи - или да го оневиняваме - може да заключим, че от чисто морална и дълбоко лична гледна точка смъртта му прави света една идея по-добър. Вероятността утрешният ден да донесе нещо по-лошо обаче е твърде голяма. Основните причини за това са 3.

На първо място, властта на 86-годишния върховен водач и висшето духовенство от години наред е ерозирана от крайно консервативните, агресивни и корумпирани генерали от Иранския революционен гвардейски корпус (ИРГК), чийто пипала към момента се смята, че контролират над 50% от иранската икономика. Макар корупцията да не е нечуван порок сред шиитския клир, моралните скрупули и теологични разбирания все пак ги отличават от тотално опортюнистичните и жестоки военни.

С настоящата ситуация шансът ИРГК да поеме напълно контрола на страната е изключително вероятен. Този развой няма да разреши конфликта с Вашингтон и Тел Авив. В най-добрия случай ще ги отложи с няколко години. Освен ако цялата система не бъде изкоренена из основи, за което със сигурност ще е необходима и сухопътна военна операция. Нещо, което далеч не е изключено в обозримо бъдеще. Предупреждение, което експерти и военни, които не са заслепени от емоции и желания за бързо кариерно израстване, изразяват още от войната в Ирак през 2001 г.

Голям принос в това има и самият Вашингтон, чийто действия от десетилетия насам подкопават обществената опозиция и умереното политическо крило в Иран. Най-виден пример за това е изненадващото, безпочвено и международно заклеймено прекратяване на Съвместния всеобхватен план за действие през 2018 г. от Доналд Тръмп, което на практика беше решило ядрения спор с Техеран, по мнение на Брюксел, ООН и Международната агенция за атомна енергия. Но не и на Мосад и ЦРУ, които до ден-днешен не са представили доказателства за твърденията си.

Между 70 и над 100 хиляди: Колко палестинци са убити в Газа?

Броят им е значително по-голям от този, посочен от палестинските здравни власти

Това е втората причина. Дълбоко съмнителни са мотивите на САЩ и Израел, че искат единствено и само доброто на потиснатия ирански народ. И да не бъдат обстрелвани с ядрени ракети, но вече стана ясно, че войната нямаше да проработи само с един от двата мотива. Няма да стигнат и 10 страници с примери от Ирак, Сирия, Либия, Ливан, Афганистан, Судан, Сомалия, Египет и т.н., които да доказват, че в огромното си мнозинство международните действия на САЩ (или шеговито наричани СИЩ - Съединени израелски щати) по света носят целенасочена разруха и хаос, които облагодетелстват шепа международни компании и правителства.

Най-пресният пример е отвличането на президента на Венецуела, Николас Мадуро, и неговата съпруга, които да бъдат съдени по обвинения в нарко-тероризъм. Оставяйки настрана пълната липса на правна обосновка за това, моралната обосновка (която бе използвана заедно със стратегическата за национална заплаха) отново бе в името на добруването на братския венецуелски народ. Народ, който наистина страда много от едно корумпирано, некадърно и престъпно правителство. Власт, избрана чрез фалшифицирани и следователно нелегитимни избори във Венецуела, както самият Тръмп заяви многократно.

След това Белият дом инсталира на поста Делси Родригес, вицето на Мадуро, която сякаш не е избрана чрез същата изборна машинация и има по-голяма легитимност от - да речем - Мария Корина Мачадо, опозиционната лидерка и носителка на Нобелова награда за мир (която тя подари на Тръмп в един безпрецедентно самоунизителен акт). Или Хуан Гуайдо, който е считан за истинския президент на страната след изборите 2019 г. Единствените последствия към момента са, че САЩ започнаха да разпродават венецуелския петролен резерв, а кубинското влияние в страната бе силно орязано. Орязани бяха и жизненоважните за Хавана енергийни и други доставки. Все още за доброто на венецуелския народ нищо не е сторено.

Ако не виждате определен модел на действие и връзка със случващото се в Иран, значи проблемът е във вашия телевизор. Водещата цел на Вашингтон и Тел Авив не е добруването на персите, не е дори смяната на режима. Целта е създаване на тотален и продължителен хаос, разпад на държавността и нескончаеми граждански войни / въоръжени конфлитки не само в Иран, а в целия Близък изток. Твърдение, изразено многократно от редица бивши американски и израелски военни, политици и агенти от тайните служби. Сред които - за да не сме голословни - Даниел Леви, бивш израелски преговарящ, бившият агент на ЦРУ Джон Кириаку, американският генерал Уесли Кларк, титулуваният учен и икономист, отговорен за прехода на Източна Европа към пазарна икономика след краха на СССР, Джефри Сакс и мнозина други.

В мир и на война: какво е Рамазан и как се отбелязва?

България е страната с най-голяма местно живееща мюсюлманска общност в ЕС

Третата причина е погазването на световната правна рамка и дори преструвката за морал, която действаше като смокиново листо в десетилетията след краха на Желязната завеса. Твърде много бе изписано по въпроса от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент във втория си мандат, за да го повтаряме и тук. Единствено може да се добави, че ако Венецуела можеше да бъде извинена като еднократна авантюра, то двукратните атаки срещу Иран и убийството на държавен лидери (след отвличането на друг) вече не изглеждат като прецеденти, а като норма. Норма, която заменя международното право със закона на джунглата, в който силните изяждат слабите.

Величието на САЩ се коренеше не в тяхната изключителна военна и икономическа мощ, а в това, че въпреки тях - Вашингтон се стремеше в голяма част от случаите (ще разискаме изключенията друг път) да влияе не чрез насилие и принуда, а чрез убеждение и изгода. Чрез дипломация на споделените ценности и развитие. Да бъдат за пример, не защото трябва, а защото го искат доброволно. Днес действията на Белия дом приличат повече на тези на Кремъл.

И като сме на темата: защо руснаците да не убият Володимир Зеленски? Защо Путин да не превземе Грузия? Защо Китай да не прилапа Тайван? Защо Турция да не окупира Югоизточна България?

Законите и правото, макар и несъвършени, са в полза на слабите. Силните нямат нужда от тях. Хубаво е да не го забравяме.