Два неологизма станаха кодови думи, предизвикващи изблици на гняв, безизходица и критика в някои среди по време на подготовката за изборите за национален парламент в България. Тези две думи са „Доганизация" и „Галевизация", пише електронното издание на New York Times.

Първият, Ахмед Доган, е лидер на Движението за права и свободи (ДПС) - партия, ръководена и подкрепяна предимно от български турци.
Доган се превърна в символ на това, което националистите наричат прекалено влияние на турците върху българската политика и сделките, в които политиката и бизнесът намират общо поле.

През 2005 г. Ахмед Доган, чиято партия е част от управляващата тройна коалиция, предизвика недоволство с омаловажаването на проблема с корупцията в България като заяви, че няма нищо нередно във влиянието на „обръчите от фирми" върху политиката.

През юни 2009 г. Доган предизвика гняв с очевидното подкопаване на авторитета на българския парламент в думите: „Властта е концентрирана в мен, не в премиера, който не може да разреши проблеми, а само приема закони...Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Премиерът няма власт".

Не беше трудно за ултранационалистите да опишат Доган като образ на всичко от корупцията до потисничеството, а от тук и концепцията за неологизма „Доганизация", пише още американското издание.

„Доганизацията" може да резонира само в някои определени кръгове в България, но другият неологизъм гарантира изблиците на ярост както в България, така и в чужбина - „Галевизация".

Терминът идва от името на братя Галеви - двамата бизнесмени, на които бяха повдигнати обвинения и които се възползваха от вратичката в закона, която позволява чрез кандидатстване за депутатски места да получат временен имунитет от съдебно преследване. „Галевизацията" предизвика както вълна от недоволство в България, така и негативни коментари в чуждестранните медии.

Въпреки че имунитетът е само временен, феноменът се възприема като символ на ролята на хора в обществения живот, за които се смята, че участват в сивата икономика.

Не само братята Галеви обаче опитаха да се възползват от вратичката в закона. Сред кандидатите за депутати има 6 обвинени в сериозни криминални престъпления, включително злоупотреби и незаконно присвояване, трафик на жени и разпространение на наркотици.
Според българския закон кандидатите за депутати имат същата защита и имунитет като вече избраните депутати. По този начин съдът пусна криминално проявените лица, за да могат да водят предизборната си кампания.

В статия, озаглавена „7 скандала от България" агенция Ройтерс коментира, че „Прозрачност без граници" класира България на челна позиция сред най-корумпираните страни в ЕС.

Въпреки многото обещания България не осъди нито един високопоставен служител за корупция и изпрати в затвора само един криминален бос от падането на комунизма през 1989 г. до днес.