Протестът срещу правителството и главния прокурор продължи седмици и месеци наред. Към момента недоволството е със затихващи функции или може да се каже, че изцяло е приключило като форма на публични прояви. Дори според собствени изявления самото "Отровно трио" не намира смисъл от влагането на по-нататъшни усилия за провеждане на ежедневни протести или организиране на кратки блокади на едно - две кръстовища в центъра на София. Най-вероятно като резултат от все още съществуваща инерция, още известно време може да продължим да наблюдаваме спорадични, малобройни протести, които биха могли да се определят като "безпризорни". Просто с тях вече никой няма да иска да се идентифицира, защото разговорът между новите претенденти за власт ще се разгръща върху силните седмици на недоволството, когато всички медии бяха въвлечени в почти непрекъснатото му отразяване, всички публични институции бяха ангажирани с търсенето на варианти и предложения за омекотяване на протестната вълна. Гражданите пък, независимо подкрепящи или отхвърлящи исканията на протестърите, бяха принудени да съобразяват ежедневието си и да променят трайно създадени навици, защото ключови пътни артерии в София и страната бяха блокирани, а това беше проблем за личните и служебни комуникации на десетки и стотици хиляди хора за продължително време.

Всеки един субект или личност, която ще се стреми оттук нататък към капитализиране на резултатите от протеста в своя полза, ще претендира, че има най-голям или поне достатъчно съществен принос към тези резултати. Така най-значимият въпрос към днешна дата е кой е най-съществения резултат, произтичащ от продължително изразяваното недоволство към правителството и главния прокурор. Независимо, че протестът не постигна целите си, така както те бяха заявени от неговите представители - безусловни и незабавни оставки, той все пак показа съществуването на определени явления в нашето общество, които може и да са съществували преди това, но не бяха в активно състояние.

Най-същественото сред тези явления е наличието на съществено недоволство и недоверие, което не може да бъде абсорбирано от настоящата политическа система. Ето защо колкото по-далече от настоящата политическа система се намира един политически субект или личност с участие или подкрепа към протеста, толкова по-голям процент подкрепа получава за себе си като израз на надежди и очаквания за обществени, политически, а може би и институционални промени.

"Има такъв народ" на Слави Трифонов получава най-голям дял от подкрепата, защото тази партия е най-далече от политическата система в сравнение с която и да е друга. "Демократична България", която макар и в по-различна форма, бе част от кабинета "Борисов 2" на този етап също успява да си осигури протестърска поддръжка, въпреки че тя е по-скромна. Това е валидно и за движението на Мая Манолова, като при нея процентът е още по-малък, предвид нейното продължително и разнообразно, като публични позиции и длъжности, участие до този момент в политиката.

Така темата за доверието се превръща в ключова за претендиращите за власт субекти, които са свързани с протеста. Особено важно тук е да се има предвид, че те на практика черпят доверие от недоверието на големи групи от хора към основните играчи в политическата система. Или казано с други думи, за да задържат и евентуално развият доверието към себе си, те трябва да търсят начини за засилване на недоверието към основните играчи и най-вече към управляващите.

С оглед на наближаващите парламентарни избори (март, 2021 г.), най-отговорната задача пред управляващите е именно тяхното провеждане и то по достатъчно убедителен начин, за да е възможно въз основа на изборния резултат да се сформира легитимно правителство, което да поеме управлението на страната. За да може обаче да се случи това, то мнозинството от българските граждани трябва да приемат с доверие изборния резултат, какъвто и да е той. Ако се появи по-сериозен проблем по тази тема, то настояването за нови избори много скоро след редовните би било силно и много трудно предотвратимо.

Именно това обстоятелство превръща доверието в изборния процес в център на вниманието на всички политически субекти, свързани с протеста. На практика това е единствената тема, чрез която недоволството като психологическа нагласа може да бъде запазено сред по-големи групи от хора, без да има реално провеждане на протести, т.е. протестът се запазва като ментална категория, макар и загубил своя материален израз. А и партиите и движенията, обвързани с недоволството, дават ясен сигнал, че ако тяхното разбиране за честни и почтени избори не бъде удовлетворено, то те са готови отново да се върнат на площадите, кръстовищата и булевардите и да продължат своята битка, докато я доведат докрай. Макар и всички те да заявяват едно и също - желание за координирани действия за гарантиране на честността на изборите - такива между тях все още не се наблюдават, а и най-вероятно това няма да се промени през следващите седмици и месеци. Напълно е възможно да споделят различни разбирания по отношение на начините за гарантиране на честни избори. Дори може да се предположи, че има такива, които биха разчитали изцяло на тази тема в предизборната кампания, поради липса на други идеи и невъзможности за разработване на целостна предизборна платформа. Но пък защо да няма и такива, които действително биха искали да дадат своя принос към честността на изборите и към тяхната легитимност?!

Предварителното ангажиране по идентичен начин с темата за доверието в изборния процес най-вероятно би обвързало съответните политически субекти с общи действия и след изборите. Ако формациите на Слави Трифонов и Мая Манолова, например, продължат да задълбочават сътрудничеството си, обвържат се с общи наблюдатели и общи критерии за честни избори, то практически няма как след изборите да имат различни позиции по отношение на изборния резултат. Няма и как по отделно да влязат в коалиция с която и да е от основните политически сили, защото не може преди изборите да си споделял еднакви критерии, а след тях да предложиш различни интерпретации на резултата.

В този смисъл въпросът за честността на изборите може да ни ориентира поне частично и относно нагласите за коалиране и синхронизирани действия в новия парламент. Това което е почти сигурно ще се случи след изборите през март 2021 г. е, че следващата управляваща коалиция ще се формира около едната от двете големи партии - ГЕРБ или БСП. Чисто аритметично по всяка вероятност ще има и друга възможност, но политическата целесъобразност едва ли ще позволи тя да се случи. Така ако определен субект разгърне цялостно предизборната си кампания върху темата за честността на изборите, ако излъчва непрекъснато сигнали и внушения, че изборите ще бъдат опорочени или дори откраднати, то той по същество се самоизключва от потенциална възможност за участие в коалиция или осигуряване на парламентарна подкрепа, тъй като би се превърнал в аргумент на опозицията (както и да изглежда тя) за непрекъснато делегитимиране на управлението (както и да изглежда то). Подобен субект би искал да попадне в парламента или за да бъде твърда опозиция, или пък за да настоява за разпускане на новия парламент и насрочване на предсрочни избори. Подобно поведение не би било лишено от логика, тъй като през есента на 2021 г. ще има президентски избори, а един предсрочен парламентарен вот може да даде допълнителен шанс на президента за преизбиране.

Всъщност въпросът за доверието в изборния процес не е нещо ново за българската политическа реалност. Той е толкова традиционен и втъкан в политическата реторика у нас, колкото това е валидно и за темата за промени в конституцията, или за създаването на нов основен закон. Тези два проблема винаги уплътняват политическото говорене тогава, когато липсват реални управленски идеи, реални намерения за реформи и въобще разработена предизборна или управленска програма.

Не че у нас не е имало изборни нарушения, злоупотреби или други опити за изкривяване на изборни резултати, но на парламентарни избори подобен подход много трудно може да сработи до степен, че да промени из основи реалния изборен резултат. Колкото до най-ефективния подход за борба с всички изборни измами, лекарството е ясно, изпитано и работи със сигурност. Това е високото ниво на избирателна активност. Един субект, който искрено желае да се бори с възможните изборни злоупотреби, преди всичко би работил за повишаване на избирателната активност и би организирал кампании, насочени към постигането й. И начинът на гласуване тук не може да е оправдание за никого като причина за недостатъчна активност, защото дори при традиционния тип гласоподаване у нас (хартиено с посещение на избирателна секция), в страната има огромен електорален потенциал, който може да бъде привлечен да участва в изборите и да допринася към доверието в изборния процес и легитимността на политическата система.

Прекомерното заиграване с проблема за доверието в изборите, особено когато то е недобросъвестно, може да представлява сериозна заплаха за обществото и държавата. Засилването на усещанията за компрометирани избори може да доведе до влизане в спиралата на непрекъснати избори и поредица от слаби и нетрайни правителства, което гарантирано би означавало ниско качество на политическия процес и лошо управление.

Нещо повече - подобна ситуация, особено ако се окаже продължителна, може да постави под въпрос парламентарния характер на държавата. Честите политически кризи и редовното прибягване до назначаване на служебни правителства, трудно могат да бъдат разбирани като нормално функционираща парламентарна република. Разбира се, служебното правителство е конституционно предвидена възможност, но тя е приложима само при кризисна ситуация с цел да се осигури изход от нея и така да бъде съхранен парламентарния принцип на страната.

На този фон беше важно как биха реагирали управляващите на опитите темата за честността на изборите да бъде превърната в основен предизборен въпрос. Реакцията беше институционална. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изрази готовност да бъдат поканени чуждестранни наблюдатели по време на предстоящите избори. Засега никой, било то партия или отделен политик, не се е отнесъл критично към това намерение. Най-добре би било, ако тази идея стане основа за конструктивен дебат между всички заинтересовани от темата за доверието в изборния процес. Би било разумно и ако се постигне съгласие между чуждестранните наблюдатели и наблюдателите на Слави Трифонов и Мая Манолова (те вече са заявили намерение да имат такива) за полагане на общи усилия за гарантиране на честността на изборите. Подобна възможност би трябвало да бъде отворена и за останалите заинтересовани субекти.

Гарантирането на честността на изборите е нещо изключително важно, не по-малко важно е обаче да не се допускат злоупотреби с доверието в изборния процес. И ако тези два момента бъдат поставени в обща логика и превърнати в единна и обща цел, то това би бил най-голям израз на уважение към българския избирател.