Американската икономика продължава с чувство на безсилие бавно да се възстановява от тежката икономическа криза, която настъпи именно в САЩ през 2007 година, започвайки като ипотечен удар. Нехарактерната за страната висока безработица от около 8% и липсата на търпение за връщане към стабилен икономически растеж подтикват гражданите на САЩ да си зададат въпроса каква е ролята на правителството да върне страната отново в правилната посока и на кого да се доверят.

Повече от 230 милиона американци ще могат да направят своя избор на 6 ноември 2012 година, когато ще се проведат важните и за света президентски избори за новия домакин на Белия дом през следващите 4 години.

Платформите за вътрешната политика на Барак Обама и Мит Ромни ще бъдат ключовият фактор за избора на американския гласоподавател. Естествено не трябва да се изключват и подценяват вижданията на Обама и Ромни за външната политика и лицето на PR кампаниите - изкусно настроени машини, които сериозно могат да повлияват върху обществените нагласи.

Основните въпроси от вътрешната политика на Обама и Ромни заемаха централно място в първите два президентски дебата ( проведоха се на 3 и 16 октомври), третият бе изцяло за външната политика, а и в цялата президентска кампания в САЩ през тази година на фона на икономическата стагнация по света.

В платформите им преобладават теми като: икономика (бюджет, данъци, енергетика, трудов пазар и бизнес), здравеопазване и социално осигуряване, образование, национална отбрана и външна политика (засягат теми като Афганистан, Китай, Иран, Израел, Северна Корея, Сирия, Русия и други).

Вероятно на Обама му е било по-трудно по време на президентската кампания, тъй като мандата му съвпадна с бурно икономическо време, което може да се оприличи с Депресията от 1929-1933 година.

Към Ромни има сериозни опасения за неговата политическа роля. Неговите критици твърдят, че най-голямата ми сила е способността да изгражда консенсус сред различните групи, но в същото време и най-голямата му слабост.

По време на първите два дебата Ромни заяви, че ще се бори за независима енергетика, която ще доведе до нови 4 милиона работни места, по-засилена търговия с Латинска Америка за сметка на Китай, балансиран бюджет, квалификации за американския народ и подобряване на образователната система, и поощряване на малкия бизнес за създаване на нови работни места. Основната цел на плана му е "връщане на САЩ по пътя на засилен икономически растеж, необходим за създаването на работни места".

Що се отнася до настоящия американски президент изборът на 6 ноември ще бъде референдум за икономическите политики на администрацията му. Ипотечното фиаско през 2007-2008 и депресията играят важна роля за загубата на сенатор Маккейн на изборите през 2008 година. Но сега ефектите от икономическите проблеми заплашват да "изгонят" Обама от Белия дом.

Обама смята, че инвестирането в образованието, развитието на енергетиката в страната, промяната в данъчния кодекс, за да се подпомага малкия бизнес и компаниите, които инвестират в САЩ, също редуциранетo на дефицита ще помогнат за възход на американската икономика.

Неговата икономическа платформа съдържа увеличаване на данъците на богатите хора, затваряне на "данъчните вратички", както и при Ромни, скромни бюджетни съкращения на разходите, докато републиканецът иска орязване на най-големите правителствени програми.

Бюджет
През последните 42 години федералното правителство се е подписало, с одобрението на Сената и Камарата на представителите, под 40 федерални бюджетни дефицита. Дефицит в страната за този период не е имало само през 2000-2001 година (+1.9 милиарда и +86.4 милиарда долара излишък), а най-големите в историята на САЩ са при управлението на Обама - три поредни години с над трилион дефицит ( 2010 - 1.549.7 трилиона; 2011 - 1.367 трилиона и 2012 - 1.100 трилиона долара).

Тази година държавният дълг е 16.158 трилиона долара (24 октомври 2012), което е повече от БВП, който е 15.776 трилиона долара (септември 2012). Нужно е да се отбележи и че при мандата на Обама държавният дълг за първи път в историята надвишава 10 трилиона долара.

Като цяло администрацията на Обама смята, че с отмяна намаляването на данъците на бившия президент Буш и привеждане на федералните данъчни ставки до границата от 40%, ниво от ерата на Клинтън, то допълнителните данъчни приходи и измененията в помощните програми ще възстановят фискалната жизнеспособност.

Той възнамерява САЩ да съкратят дефицита през следващото десетилетие с 4 трилиона долара, което Ромни приема като добра идея, но и не реална.

Ромни смята, че единствената рецепта за "фискално здраве" и просперираща частна икономика е правителство, което харчи средствата с разум. Ако спечели изборите, той веднага ще приеме мерки за съкращаване на разходите в размер на 20% от БВП, като същевременно разходите ще бъдат под постоянен контрол, за да се гарантира бъдещата фискална стабилност. Ще намали бюрокрацията на Обама и ще децентрализира федералната власт. Накрая той ще предложи Поправка за бюджетен баланс, която ще гарантира да не се повтаря извънконтролното харчене и вземане на заеми, както е било при администрацията на Обама.

Данъци
Президентът Обама е застъпник на прогресивната данъчна система, която осигурява равноправно ниво на облагане на всички доходи. Той смята, че днешният данъчен кодекс облагодетелства богатите на гърба на средния американец. По време на мандата си Обама се опита да прокара "Правилото на Бъфет", предвиждащо минимална данъчна ставка от 30% за семействата с най-високи доходи (над 250 хиляди долара), които представляват 0.3% от данъкоплатците в страната.

Планът на Обама е да се увеличат две данъчни ставки за доходите, намалени при Буш, до нивата им от преди 2001 година - 36% и 39.6%. Той ще увеличи данъкът върху капиталовите печалби от 15% до 20% за домакинствата с високи доходи, както и ще увеличи индивидуалния данък върху общия доход до 39,6% за тези, които правят повече от 390,050 долара (в момента е до 35%). А от 33% на 36% ще бъде увеличен данъкът върху общия доход за съпрузи, които правят повече от 250 хиляди долара.

Данъкът върху имота при наследство ще бъде увеличен до 45%. Обама възнамерява да намали корпоративния данък от 35% до 28% и а за производителите - до 25%.

Данъчният план на Ромни включва фундаментална промяна в американската данъчна система. Също така смята, че е нужно намаляване на лихвите и да се разшири данъчната база, така че данъчното облагане да се превърне в инструмент за насърчаване на икономическия растеж. За най-богатите съответно намаляване на данъчната тежест от 35% на 28%. Ако спечели изборите, Ромни ще предприеме стъпки доходите от лихви, капиталови печалби и дивиденти на всички домакинства в САЩ с доходи до 200 хиляди долара да не бъдат облагани (за най-богатите капиталовите печалби ще се облагат с 15%). Ще премахне данъка върху имотите. Смята да реформира корпoративната данъчна система. Веднага ще намали този данък.

Енергетика
Сериозна полемика се разрази между Обама и Ромни по време на двата дебата за енергетиката.

Според Обама най-важното е страната да е сигурна, че контролира енергийните си потенциали. Обама смята да продължи инвестирането в алтернативни източници като зелена енергия, тъй като околната среда също е приоритет на неговия кабинет. Възнамерява да намали наполовина разрешителните и лицензите за сондиране на федерална територия.

Мит Ромни счита пък, че е необходимо да се премахнат инвестициите в алтернативната енергия като част от данъчните облекчения за богатите. Ромни значително ще разшири областите за развитие на енергетиката, включително в Мексиканския залив, външният континентален шелф, Западните земи и Аляска. Ще търси укрепване на партньорствата с Канада и Мексико, за да разшири възможностите за американски компании в развитието на ресурсите на тези държави. Също така ще насърчава за по-нататъшното развитие на неконвенционалните запаси, като шистов газ и шистово масло, които притежават огромен потенциал за разширяване на базата от резерви на САЩ.

Трудов пазар и Бизнес
Обама смята да увеличи минималната работна заплата до нивото на инфлацията. Той обеща да се отворят нови позиции, като се поощрява фабричното производство в страната. Неговата администрация поощрява приемането на данъчни мерки за облекчаване на малкия бизнес в страната.

Като президент, първа стъпка в подобряване на трудовата политика на Ромни ще бъде да се гарантира, че в трудовото законодателство има стабилност и равнопоставеност, за да може да позволява на бизнеса да действа. Републиканецът иска хората, които получават помощи веднага да започнат да работят. Той смята, че не политиците, а бизнесмените трябва да водят търговските преговори с чужденците, за да могат адекватно да се защитават патентите, дизайните и технологиите.

Здравеопазване и социално осигуряване
"Законът за защита на пациента и достъпно здравеопазване", известен като "Обамакеър", подписан на 23 март 2010 година, е опитът на президента да увеличи броят на здравноосигурените лица (евентуално с още 32 милиона души неосигурени), като същевременно цялостно намали разходите на правителството и публичния сектор. Не може да не се признае заслугата на Обама за тази му инициатива, тъй като заедно със "Съвместния закон за здравеопазването и образованието 2010" (30 март 2010), който е като съобразна поправка на по-горния, представляват най-значимите регулаторни промени в здравната система на САЩ от приемането на "Медикеър"(грижа за възрастни и хора с увреждания) и "Медикейд" (програма за подпомагане на социални слабите) през далечната 1965 година.

Въпреки че това е най-голямото законово постижение на Обама по време на мандата му, остава под въпрос стойността му като част от платформата му за президентската кампния.

Президентът Обама е твърдо против намаляване на настоящи и бъдещи социални помощи. Той също е и против приватизиране на социалните агенции.

Платформата на републиканеца се определя от опозицията му към "Обамакеър", като лозунгът е "Отмени и замени". Ромни е в трудна позиция, тъй като неговата здравна реформа - "Ромникеър" по време на управлението му на Масачузетс, е много близка до тази на Обама. Той смята, че социалното осигуряване трябва да бъде реформирано с цел да се запази фискалната платежоспособност за дългосрочен период.

Образование
Ромни вярва, че образованието е централен аспект на Американската мечта. Той се застъпва за провеждането на многомащабни реформи в образователната система и ще предприеме безпрецедентната стъпка за обвързване на възнаграждението на учителите с постигнатите от тях резултати.

Обама успешно се бори да предотврати удвояването на федералните студентски лихвени проценти върху заемите за повече от 7 милиона студенти и таван от 10% от дохода да се плаща за федералния студентски заем. Това означава, че студентите и техните семейства ще могат да вземат решения за бъдещата кариера, без това да повлиява цената на обучението.
Възнамерява да даде на щатите гъвкавост сами да създават амбициозни планове за реформи.

Национална отбрана
Обама е по-склонен да ореже разходите за отбрана само, за да успее да балансира бюджета си. Президентът вече въведе 487 милиона долара съкращаване на разходите за Департамента на отбраната за следващите 10 години.

В контраст на Обама за насочване към Азия, Ромни подчертава важността на американските традиционни съюзници, особено Великобритания и Израел. Въпреки агресивните си атаки за размера на дефицита, той възнамерява да увеличи разходите за отбрана.

Външна политика
Може би САЩ са страната, чиято външна политика е най-важна и най-следена от света. Затова и кандидат-президентският дуел по тази тема приковава вниманието на световните политици и общност.

След изтеглянето и на последните американски войски в Ирак през декември 2011 година, на 2 май 2012 година, точно една година след убийството на Осама бин Ладен, Обама направи изненадваща визита в Афганистан. Там той официално обяви, че американските войски ще намалят бойните операции до края на тази година и до 2014-та ще предадат сигурността на страната на афганистанските си колеги. САЩ ще насочат усилията си към асистентска роля, подпомагайки Афганистан с обучение и съвети.

Ромни счита, че американското военно командване трябва да реши дали е нужно присъствие на американски войници в Афганистан. Републиканецът вярва, че по-голямата част от задълженията за сигурността трябва да се поемат от самите афганистанци. Според него страната не трябва да поема подобни ангажименти за в бъдеще.

Докато Ромни подкрепя изтеглянето на войските от Афганистан през 2014, то той бе против ударното изтегляне на 33 хиляди американски войници през септември. Въпреки това, той признава, че позицията му може да се промени в зависимост от съвета на военното командване, като оставя отворена възможността за водене на бойни части в Афганистан след 2014 г., ако условията се променят.

По отношение на Иран обаче Ромни много пъти напада администрацията на Обама, тъй като според републиканеца САЩ не налага твърда позиция по въпроса и в четиригодишния мандат на демократите проблемът се е влошил. Републиканецът вярва, че Израел е основен съюзник на САЩ и ако бъде нападнат от Иран, Вашингтон ще отговори незабавно. Той е на мнение, че санкциите е трябвало да бъдат наложени още преди няколко години и че последните четири години са изгубени по този казус. Иска дипломатическа изолация на Иран (САЩ нямат посолство в страната от 1979 година) и САЩ да водят международната общност в предотвратяване на ядрен Иран. Според него това е най-важният международен политически казус за разрешаване. Не изключва превантивен удар.

По време на дебата и в кампанията си Обама твърдо обяви, че САЩ няма да допуснат Иран да създаде ядрено оръжие, тъй като застрашава сигурността на Израел, на американския народ и света и защото не само може да използва такъв тип оръжие, но и да попадне в ръцете на терористични групировки като шиитската "Хизбула" (нейната крайната фракция). Той е за дипломатическо разрешаване на проблема, но същевременно ясно заявява, че прозорецът за дипломация няма да остане вечно отворен и военният удар остава като опция. Според него за момента наложените безпрецедентни икономически санкции дават резултат. Основната разлика във вижданията му за Ислямската република с Ромни е, че републиканецът иска превантивен удар, докато Обама е против.

Освен Иран друг наболял международен въпрос, който все още не може да бъде решен, е Сирия. Вече повече от година и половина сирийският народ се самоизтребва, а САЩ като главен играч на световната сцена не може да повлияе за прекратяване на гражданския конфликт в близкоизточната страна.

Това, което свързва Обама и Ромни за Сирия е, че и двамата искат президентът Башар Асад да напусне властта и да се сформира преходно правителство по модела на другите страни, засегнати от "Арабската пролет", както и че не искат пряко участие на САЩ в конфликта.

Американската политика по отношение на Сирия според Обама е да се обедини международната общност за натиск срещу Асад да напусне властта, като това става чрез санкции и изолация. Белият дом вярва, че сирийците сами трябва да си решат бъдещето, въпреки че редица публикации на американски и други таблоиди загатваха, че САЩ индиректно се намесват като въоръжават опозицията.

Ако погледнем от финансова гледна точка, Сирия не е лош пазар за продажбата на американски оръжия. Според позицията на Вашингтон въоръжаването на опозицията щяло да доведе и до въоръжаване на терористите, които реално не са малко в редиците на сирийските бунтовници.

За републиканеца основен приоритет за Сирия е премахването на Асад, тъй като страната е стратегически важна поради съюзническите си отношения с Иран и връзката с "Хизбула" в Ливан, които заплашват Израел. Също така изграждане на ново правителство, което да бъде приятелско настроено към САЩ.

Относно единствения дългогодишен съюзник на САЩ в Близкия Изток - Израел, Обама и Ромни са с еднаква позиция, заявявайки, че всяка атака срещу еврейската държава е удар срещу САЩ. И двамата са на мнение, че сигурността на Израел е жизненоважна за САЩ не само защото имат общи стратегически интереси, но защото споделят общи ценности. Въпреки това Ромни критикува яловата съюзническа подкрепа на Обама към Израел.

За Близкия Изток администрацията на Обама се ангажира да поддържа сътрудничеството със Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства) и другите съюзници за спиране на агресията в района. Също така се ангажира да не се възпрепятства търговския поток, който е съществен за световната икономика, като същевременно се изгради регионална структура, която да се бори срещу тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, пиратството и други общи заплахи.

Радикалните елементи като "Хамас" и "Хизбула" според Ромни трябва да бъдат изолирани, защото те не посрещат стандартите на международната общност за мир и дипломация. Републиканецът ще обърне особено внимание на усилията за запазване и защита на етническите и религиозни различия сред държавите от Близкия Изток.

Битката между Обама и Ромни се провежда на фона на потвърденото от мнозина експерти и известни политици, че американското влияние в Близкия Изток за първи път е стигнало до най-ниските си нива за последните десетилетия.

Азиатско-Тихоокеанският район също е много важна част от платформите на двамата кандидати за президентския пост.

Преди няколко месеца Държавният секретар на отбраната на САЩ Леон Панета обяви, че до 2020 година американските ВМС ще изместят съотношението на силите си от 50/50 между Атлантическия и Тихия океан към 40/60. Към Тихия океан ще се насочат 6 самолетоносача, повечето американски кръстосвачи, разрушители, малки бойни кораби и подводници. За всеки е ясно, че тези мерки са по повод все по нарастващата мощ на Китай, въпреки че администрацията на Обама смята този ход като опит за изместване фокуса на американската външна политика, целящ разширяване на отношенията със съюзниците (Австралия, Япония, Нова Зеландия, Филипините, Южна Корея и Тайланд) и партньорствата в региона.

Обама се ангажира да продължи усилията за сътрудничество с Китай. Американският президент е на мнение, че светът има голям интерес от проспериращ Китай, но Пекин трябва да спазва международните стандарти. За САЩ Китай може да бъде важен партньор за редуциране на напрежението на Корейския полуостров, спиране на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, за борба с климатичните промени, за увеличаване на търговския обмен и разрешаване на други световни предизвикателства. В същото време администрацията на Обама призовава Китай да спазва човешките права на китайския народ, да защити тибетския народ и тяхната култура.

За разлика от Обама Ромни е доста неблагоприятно настроен към Китай. Републиканецът ясно заявяваше по време на кампанията, че Китай хитрува на търговския пазар и трябва да се наложат санкции на Пекин, също така американските компании трябва да изтеглят инвестициите си от азиатската страна и да се върнат на домашната сцена.

По-конкретно, Мит Ромни счита, че Китай се е провалил в спазването на международните стандарти за защита на интелектуалната собственост. Също така той не одобрява китайците да манипулират валутата си. Като цяло на републиканеца не му се нравят китайските стремежи за военно превъзходство в региона, тъй като не са необходими; потъпкването на човешките права в Тибет и други райони; релеигиозното преследване; варварската политика, налагаща едно дете в семейство и принуждаване да се извършва аборт; ерозията на демокрацията в Хонг Конг и дестабилизиране на обстановката в Южнокитайско море. Ромни подкрепя американското военностратегическо разгръщане в региона - засилване на позициите в Азия и Тихия окен.

Макар и в бъдеще Китай ще е най-големият съперник на САЩ в региона, в момента Северна Корея остава най-голямата заплаха за стратегическите интереси на Вашингтон. За разлика от Ромни Обама е по-умерен във вижданията си. Южна Корея е важен съюзник - смята Обама - и е против актовете на агресия на Пхенян срещу Сеул. Категорично против ядрената програма на Северна Корея е, но предпочита консултативния подход със съюзниците за разрешаване на проблема.

За страни като Северна Корея, които се опитват да изграждат оръжия за масово поразяване администрацията на Обама е на принципа: страната-заплаха за международната сигурност да спре военните ядрени програми или ще срещне изолация, санкции от САЩ и международната общност. САЩ ще държат отговорни Северна Корея, ако посмее да предостави ядрени материали или ядрено оръжие на друга страна или група.

Ромни не смята, че Пхенян е искрен на масата за преговори и затова предпочита твърд и обширен подход. Той причислява Северна Корея към страните, които лъжат, а в това число включва също Куба, Иран и Венецуела. Критикува Обама за подхода му към Северна Корея, смятайки, че е твърде наивен. Ключова грешка в политиката на президента Обама към Северна Корея, смята Ромни, е това, че САЩ предоставиха чували с моркови в замяна само на илюзорно сътрудничество (американска хуманитарна помощ заради глада в страната в замяна на разоръжаване от страна на Пхенян).

Републиканецът ще работи с най-големият съюзник на Пхенян Китай, тъй като Пекин се страхува от дестабилизиране на съседа си, което може да прерасне в сериозно напрежение в региона.

Що се отнася до Европа, исторически погледнато САЩ винаги са били най-тясно свързани с държавите от този континент и най-вече западноевропейските страни, тъй като има общи исторически корени, ценности и политически системи. Според Обама именно държавите от Европа са крайъгълният камък на Алианса и основата на глобалната сигурност лежи върху връзките между Вашингтон и нейните традиционни съюзници от Европа.

Американският президент възнамерява да въздейства върху увеличаване силата и жизнената способност на НАТО, защото играе изключително важна роля за сигурността на континента. Администрацията на Обама гарантира защитата на съюзниците в Европа.

Кандидатът на републиканската партия не веднъж повтори, че САЩ трябва да възвърнат специалните си съюзнически отношения с Великобритания. Той вярва, че за да се поддържа политическият съюз с Европа чрез НАТО, ще трябват усилия и разбирателство от двете страни на Атлантика.

Най-важните международни отношения на САЩ са с Русия, тъй като двете държави, макар и с различни възгледи и стратегически виждания, могат да запазят световния мир, ако има съгласуваност между тях по фундаментални въпроси от глобално естество. Неслучайно в платформата на демократите за 2012, които издигнаха кандидатурата на Обама за втори мандат, се посочва, че разрешаването на основните международни казуси може да се постигне чрез разширяване на сътрудничеството с Москва.

По време на кампанията Обама много остро нападаше Ромни, след като преди няколко месеца републиканецът използва риторика от Студената война, илюстрирайки Русия като "враг номер едно" на САЩ. Американският президент е на мнение, че Ромни жестоко греши с вижданията си за Русия, защото Вашингтон и Москва имат общи интереси, които споделят - редуциране на ядрените запаси, предотвратяване страни като Иран и Северна Корея да разпространяват ядрени материали, както и предотвратяване попадането на оръжия за масово унищожение в ръцете на терористите.

Според демократа "рестартираната" политика към Русия е довела до значителни резултати в сътрудничеството в тези области, също и по отношение доставките за американските войници в Афганистан. Обама обещава и подкрепя постоянни, нормални търговски отношения с Русия, макар че това може да се осъществи само когато Вашингтон се наканят да премахнат поправката "Джаксън-Ваник" от 70-те години, която пречи на свободната търговия между тях. Платформата на демократите и Обама показва също, че САЩ ще бъдат прями спрямо Русия и когато имат различия ясно ще ги отстояват, имайки предвид различията между двете държави за Сирия и Асад.

Във връзка с противоракетния щит в Европа Обама вярва, че Вашингтон и Москва могат да си сътрудничат по този въпрос, дори по време на срещата си с Медведев през март в Сеул президентът на САЩ обеща след изборите да бъде "по-гъвкав" по отношение постигането на едно трайно споразумение с Русия за ПРО. Но това не попречи на демократа да подчертае, че дори и Русия да не одобрява инициативата за отбрана на Европа срещу заплахи от Северна Корея и Иран САЩ и съюзниците ще продължат с фазите за разполагане на елементи от противоракетната отбрана в Европа (за момента са поставени елементи в Турция, Румъния, Полша, Испания и Италия).

За разлика от Обама, Ромни е доста по-твърд в позициите си към Русия. Републиканецът подкрепя отношенията между САЩ и Русия за обща борба срещу тероризма, срещу разпространението на оръжия за масово поразяване, но иска от Москва някои промени, за да търгуват двете страни.

Той е против водената от Кремъл политика на потискане на опозиционните партии, потискане на свободата на словото и гражданските организации, също така политическа подкрепа за тираните в Близкия Изток, както и политика на тормоз срещу съседните държави, докато защитава последният сталинистки режим в Беларус.

Ако бъде избран за президент, Ромни обещава да поддържа твърда американска позиция по плановете за изграждане на щита в Европа, дори и пред лицето на руска заплаха. В началото на миналият месец той обеща да бъде изграден ефективен отбранителен щит и ясно обяви в противовес на позицията на Обама, че няма да има никаква гъвкавост към президента на Русия Владимир Путин. Във връзка с това е интересно да се припомнятт думите на Ромни по време на третия дебат с Обама: "Имам ясно виждане по този въпрос. Няма да нося розови очила, когато става въпрос за Русия или Путин, а и със сигурност няма да отида да му кажа: "Ще ви предоставим по-голяма гъвкавост след изборите". След изборите той ще получи повече отпор".

Несъмнено костеливият орех в отношенията между САЩ и Русия по време на втория мандат на Обама или първия на Ромни ще бъде противоракетният щит. Разполагането на ПРО по инициатива на САЩ, в Европа и Азия (Япония и Южна Корея), запланувано е също и в Персийския залив, ясно показва, че Вашингтон се стреми окончателно да създаде огромни буферни зони, в които да бъде неутрализирана евентуална военна атака срещу територията на САЩ.

А тази политика е над платформите на който и да е било кандидат президент на Съединените американски щати.