На прага на гласуването по третия вот срещу кабинета „Борисов" опозицията поне е единодушна - правителството се е провалило в политиката си в сектора сигурност и вътрешен ред. И тук мнението на БСП, ДПС и Синята коалиция напълно съвпада с изводите и препоръките на Европейската комисия.

Единствено самовлюбените гербери, сервилните атакисти и продажните (не)зависими заравят главата си в пясъка и като комунисти на разпит отричат очевидното. И аплодират Цветанов и неговата политическа воля за справяне с престъпността и корупция. От която файда, колкото от куче на нива...

Експертите от Брюксел не са хората, които написаха мотивите за вота на недоверие, персонално насочен към премиерския любимец. Но ако докладът бе излязъл малко по-рано, българската опозиция нямаше нужда да аргументира необходимостта бившият учител по физическо да остави просторния кабинет на „6-и септември" 26 и да се отдаде на грижи за личните си имоти. Защото видно е от въпросния документ, че в Европа забелязват бруталната на моменти полицейска активност, но също така не са слепи за нулевите резултати от нея, щом се стигне до съдебна зала.

И - за съжаление на Цветанов и Борисов - критиките към съдебната система и прокуратурата са вторичният момент в подробния анализ. Без оглед на опитите на първите двама в изпълнителната власт в пороя телевизионни самореклами да мушкат с пръст именно пасажите, визиращи съдии и прокурори.

Без да отбележат доста ироничната констатация в доклада, че именно правителството прави усилия да реформира съдебната система. Която уж е независима. Вероятно и в Брюксел са мернали, че вместо Красьо с ланците из Съдебната палата броди новият кадровик с имотите.

ЕК за пореден път използва ефемизма, че съществува политическа воля за справяне с престъпността и корупцията. Но явно нито за наблюдателите на запад от Калотина, нито за незаслепените тук в страната едната воля не стига... Нивата иска мотика.

Двата взрива от преди седмица пък най-после дадоха реалната насока на предизборната кампания в България '2011. Всъщност, като се замислим - те са три. Първият - преди около половин година - пред редакцията на откровено нетърпим към управляващите вестник, следващите - пред централния офис на една от партиите с най-радикална критика към настоящата власт и пред клуб на партията, в чието лице малцинството на кормилото на държавата очакваше да вижда мълчалива задружна подкрепа. В тази ситуация липсата на кандидат на ГЕРБ за президент на републиката отстъпва на втори план. Случва се нещо по-интересно. И - за съжаление - опасно.

Когато бомби избухват пред партийни централи и редакции в цивилизованите държави компетентните органи го определят по един единствен начин: тероризъм. Но Министърът-на-Всичко-в-Републиката си позволи разкоша да омаловажи тези престъпления с висока степен на обществена опасност - бомбички, взривчета, шашки. Сигурно гордият собственик на шест апартамента смята, че щом тротиловият еквивалент на самоделните взривни устройства не е в състояние да срути сграда и е поставен достатъчно професионално, за да не предизвика смърт, това е основание да бъдем спокойни. А той да продължава вместо да се интересува от съдбата на оперативно интересните лица, да напада неаргументирано политическите противници, набелязани от неговия патрон.

И когато в една полицейска държава някой е решил, че разчистването на политически сметки може да става с милиционерски методи, се стига до абсурдни изявления от типа те сами се взривяват, да се реанимират в политиката. И най-странното е, че вътрешният министър, без да се позове на нито едно доказателство, прехвърли вината за последните бомбени атентати върху кандидат-президента Алексей Петров.

Миналата седмица пред микрофона на един придворен журналист вицепремиерът с лекота отправи нови обвинения към Октопод №1, за чиито предишни съдът все още не се е произнесъл. Вероятно кандидатурата на бившия командос, партньорството му с първия магистрат, изправил се срещу кадруването на Цветанов в съдебната система и тяхната визия за радикална (да не се бърка с генерална, това сме го яли веднъж) промяна на политическия модел, здраво притеснява вторият след Б.Б. Затова и толкова лесно упреците за всеки инцидент в държавата може ей така да се метнат върху необремененото с присъда име на Петров.

И когато политическите аргументи не са силната страна на един политик, той прибягва до откровени инсинуации, до подмяна на реалната истина с желаната такава, до гротескно преиначаване на фактите и използваните им единствено и само в подкрепа на собствените тези. Това ни чака до края на кампанията. Единствената надежда остава бомбите в нея да бъдат само медийни. Защото и професионалистите с детонаторите бъркат. А това води до гибел на хора. Предимно невинни...

Вотът няма да мине. И този път. Темата, по която опозицията поиска Цветанов да си ходи е важна както за постоянно потърпевшия български гражданин (за който на никой не му пука), така и за европейските партньори (за които прекалено много ни пука), които така и не пожелаха да отворят за нас вратите на Шенген, въпреки боядисаните тоалетни по границите.

Останалите теми, заради които хора от отбора на Борисов отдавна би трябвало да са си тръгнали, засягат само оредяващото народонаселение на тази страна: провала в социалната политика и здравеопазването, в икономиката, енергетиката и земеделието, непрестанното циклене в образованието, безсмисленото лутане в културата.

Но ако един политик няма честта, морала и достойнството да признае, че управлението му е некомпетентно, некадърно и вредно за държавата и народа, и сто вота няма да му ги имплантира. За съжаление на народа.