Предстоящите избори за Европейски парламент може да се превърнат в повратна точка или казано с други думи - в момент, когато Европа ще трябва да бъде спасена от ЕС. Но за да се случи това, европейците трябва да осъзнаят както последствията от сегашната система, така и рисковете, свързани с подценяване на възможностите на Брюксел.

Интересувам се от политика от дете. Спомням си референдума за Европейската икономическа общност (ЕИО) в Дания през 1972 г., въпреки че бях само на девет. Избирателната активност беше над 90 % и почти двама от трима датчани гласуваха за влизането на Дания в ЕИО. Обаче както и в други страни, тази подкрепа се е изпарила.

Защо ЕС стигна дотук? Има много причини, като например идеологията на привържениците на централизираното управление, които поеха контрола в Брюксел, презрението към демокрацията, недоверието към капитализма и страха от неконтролираните пазари, които могат да дисциплинират политиците и да окажат влияние върху техните разходи. Не трябва да пропуснем и пожертването на милиони работни места, животът и спестяванията на гражданите в името на една неуспешна визия.

Еврото погреба Южна Европа. В няколко страни то доведе до безработица от повече от 50 % сред младите хора. Някои държави се намират по-далеч от тази крива на спад, но с течение на времето всичко ще свърши по същия неконкурентоспособен начин.

Има едно нещо, което може да спаси еврото, но това не е Европа. По- всеобхватна интеграция, която да включва обща финансова политика. Съвместното издаване на финансови облигации и желанието да се плащат големи трансфери от богатите към бедните страни са една от опциите. Това е един от възможните маршрути, но не е единственият. Той ще изисква страните членки да се откажат от национална независимост до неприемлива степен и поради това ще може да се осъществи само по недемократичен начин.

Лично аз имах достатъчно опит от ЕС, поради тази причина се преместих в Швейцария преди три години. Швейцарците зачитат демокрацията и гласуват за повечето неща чрез референдуми. Преди две седмици сериозният въпрос за повече машини за сняг в Сен Мориц бе одобрен по същият начин. Още по-скандален е фактът, че аз лично бях доволен да видя швейцарците да заемат позиция срещу ЕС. Докато гласуването за ограничаване нивата на имиграция е популистко, то е протест срещу опитите за натиск от страна на ЕС върху новата ми родина. Това е едно от първите предупреждения за това какво може да се очаква от недоволните държави. Ако има масивен протестен вот на изборите през май, много вероятно е евроскептиците скоро да бъдат най-голямата група в Европейския парламент.

ЕС вече агресивно коментира последиците от швейцарския търговски достъп, тъй като, сякаш е необходимо да има някаква връзка между свободната търговия и желанието за контрол върху това кой има достъп да твоята страна. 23% от населението на Швейцария е родено в чужбина. Имигрантите ползват социални услуги, но също така имат принос към БВП.

ЕС използва изнудването като способ да подчини останалите на своите интереси.Поради тази причина съм обезпокоен как Европа ще се развие, ако Баросовците и Ван Ромпоевците спечелят властта, за която мечтаят. Ако трябва да си представим каква ще бъде ситуацията след десет години, картината ще бъде следната: има по-равномерни и по-високи данъчни нива. Премахване на данъчната конкуренция е един от основните приоритети на ЕС. Преките данъци в ЕС ще отиват директно в Комисията. Ще има огромни данъци при излизане от ЕС, глоби и други пречки за тези, които искат да напуснат съюза. Правата на вето със сигурност ще изчезнат и по-малките страни ще имат малко влияние. Финансовият сектор ще се премести в САЩ, Китай , Хонг Конг и Сингапур. Младите и талантливите ще напускат страните си на тълпи.

Но може да бъдете спокойни. ЕС ще продължи да бъде лидер в ирационални дейности като ниски емисии на парникови газове, зелени компании и други скъпи предложения. В международен план ЕС все повече ще трябва да се подчинява на изискванията на държавите - кредиторки.

Можем ли наистина да позволим това да се случи?

През май европейците ще могат да избират между два пътя: този на китайците и този на европейците. До известна степен ЕС се опитва да направи същото като Китай и да създаде централно управлявана икономика, която поставя лимити за иновации и творчески сили и има слаба вяра в местна автономия. Ние обаче ще загубим тази битка, отчасти защото Китай по-добре стимулира капиталистическите иновации, отколкото нас и отчасти защото китайците са по-ограничени по отношение на демократичните съображения и процеси, отколкото сме ние в ЕС.

Но съществува като опция и европейският път, който се фокусира върху големите сили, които все още имаме. Не всичко е унищожено. Ние притежаваме огромен брой наети лица и потребители и добре развита зона за свободна търговия . Имаме разнообразни и конкуриращи се данъчни системи. Имаме сектори с капацитет в областта на обслужването, промишлеността и производството. Също така и сектори, които развиват умения за иновации и креативност. Ние имаме гордостта, че сме част от Европа и че сме граждани на нашите държави. Това са двата пътя. По тази причина изборите през май ще са може би едни от най- важните от много години насам. Ако обичате страната си, ако обичате Европа, не губете тази възможността да поправите това, което политиците са разрушили.