Решението на американския президент Доналд Тръмп да оттегли САЩ от Ядрената сделка с Иран, която е подписана също от Европейския съюз, Русия и Китай, не бе изненадващо. Уви, това не го прави по-малко неприятно за Европа.

Междувременно, от самото сключване на Ядреното споразумение през 2015-та година досега, Международната агенция за атомна енергия е потвърдила десет пъти, че Иран не нарушава сделката. Последната верификация бе февруари този месец. Дори и новият държавен секретар на САЩ, Майк Помпео, който е един от най-върлите противници на Иран в обкръжението на американския президент, призна, че Техеран се придържа към разписаните ангажименти.

Въпреки това, през цялото време Доналд Тръмп изглеждаше повече от мотивиран да не подписва отлагането на санкции спрямо Иран (което де факто ще извади САЩ от Ядрената сделка). На какво се дължеше тази негова решителност?

Американският президент обича да повтаря, че изпълнява предизборните си обещания. Да прекрати Ядреното споразумение с Иран бе едно от най-знаковите му такива. Добавете към това, че самата сделка е част от наследството на Барак Обама, към който сега действащият държавен глава не крие неодобрението си.

В крайна сметка, управленският почерк на Обама може да се види именно в две основни направления - т.нар. "Obamacare" и Ядреното споразумение. Тръмп желае просто да е гумичката, която ще изтрие почерка (и всичко това е добре, докато не се превърне в европейски проблем).

Наред с тези по-скоро политически съображения за оттеглянето на САЩ от сделката с Иран, са налице и някои експертни такива. Например, че към 2025-та година Техеран ще може да възобнови ядрената си програма (т.нар. "sunset clause"). И че режимът на аятоласите инвестира "свежите" капитали, освободени от санкциите и идващи отвън, в експанзията си спрямо Близкия изток (включително финансирането на Хизбула в Ливан и Сирия, Хамас в Ивицата газа, Бадр в Ирак, хутите в Йемен и т.н). Развитието на ракетната програма на Иран също е част от изтъкваните съображения.

Това са легитимни възражения, които се споделят и от Европейския съюз. И тези действия на режима в Техеран вече срещат съпротива, при това най-важната и ефективната - протестите на хората в самия Иран. Гражданите на страната демонстрират организирано, че искат повече пари за тях и по-малко за Хизбула, Хамас, шиитите в Ирак или хутите.

Проблемът обаче е, че нито едно от тези съображения не фигурира в Ядрената сделка. Това е все едно да развалиш договор по клауза, която не е налична в него. Ситуацията е в коловоза на онова "А вие защо биете негрите".

Но тук германският канцлер Ангела Меркел бе права, когато каза, че за да се случи ефективното противодействие на външно-политическата дейност на Иран, трябва да се гради върху Ядрената сделка, а не тя да се унищожава. Това споразумение е механизъм, който може да ограничава и да "разчупва" статуквото в Иран, смята европейската германската държава, чието мнение се споделя и от Франция, и от Великобритания. Оттук и общото европейско разочарование от решението на американския президент.

Именно европейците си давахме сметка за неща, които бяха пренебрегнати от Доналд Тръмп. Да дадем няколко нюанса в тази посока.

От края на миналата година насам в Иран има регулярни протести срещу режима. "Счупването" на Ядрената сделка в този момент е лош знак и предателство спрямо опозицията на аятоласите: позициите и легитимността на критиците на режима ще се усложнят допълнително. Сътрудничество със Запада, САЩ и/или ЕС, би било още по-трудно защитимо, ако американците развалят сделка, за която иранците знаят, че изпълняват.

Затова сега не се чудете, ако чуете тандема Рухани-Зариф, които винаги са били апологети на Ядреното споразумение и за сътрудничество с ЕС и САЩ, да критикуват Запада.

След оттеглянето на американската страна от Ядрената сделка, режимът в Техеран ще се капсулира допълнително, което означава още по-голямо политическо дълголетие за религиозния естаблишмънт и "задушаване" на критичните настроения срещу него. А аятоласите разполагат и с хляба, и с ножа в страната. Интровертен Иран е шиитски Иран, с още по-малко интернет и Тelegram. Без значение дали го осъзнава, Доналд Тръмп просто направи услуга на аятолах Хаменей и Революционната гвардия. И направи така, че реформаторите в страната да не посмеят да вдигнат поглед от върха на обувките си.

Заедно с това, ако посредством шистовия газ САЩ преодоляват енергийната си зависимост от Близкия Изток, то това не е случаят на Европа. Иран остава един от ключовите "терени" за енергийната диверсификация на Стария континент. Възобновяването на санкциите обаче ще е прът в колелото на подобна перспектива. Неслучайно руският енергиен сектор няма нищо против развалянето на Ядрената сделка и възобновяването на санкциите срещу Техеран: енергийно Европа ще си остане зависима от Русия. Китай, който е основната експортна дестинация на петролопродуктите на Иран, също ще бъде неофициално щастлив: за какво им е конкуренция при формирането на цената като потребител.

А ако Техеран бъде мотивиран да се върне по пътя на ядрената си програма в нейния обхват и цели преди сключването на споразумението, за което вече загатна президентът Хасан Рухани, то тогава едва ли САЩ биха проявили желанието и волята да спрат Саудитска Арабия да се сдобие с ядрено оръжие на свой ред. Тъй като Рияд вече изяви намерение в тази насока, в контекста на амбицията им да се сдобият с ядрени реактори. Тогава перспективата за ядрена надпревара в Близкия изток няма да изглежда толкова далечна.

Имайки предвид това, къде е логиката да искаш да сключиш сделка с диктатора Ким Чен-ун, а междувременно да унищожиш тази с аятолаха в Техеран?

Да, организираното насилие на Ким Чен-ун не се "експортира" навън (ако ще правим аналогия с Иран). Но това е поради изолацията и практическия фалит на Пхенян, сравнителната регионална стабилност около Северна Корея и строгата дисциплина на съседните на Пхенян държави.

В същото време обаче, северно-корейският диктатор е направил терора официална политика на държавата си, насочена най-вече срещу собственото му население. Ким Чен-ун няма и опозиция, в която да се инвестира.

Но най-важното е, че за разлика от Северна Корея, Иран няма ядрено оръжие и интерконтинентални балистични ракети. А ако ще говорим за изнасяне на тероризъм, този разговор далеч не се изчерпва с Техеран.

На този фон да се развали сделката с аятолах Хаменей, но да се сключи такава с Ким Чен-ун, ще изглежда все едно да се санкционира джебчия, но да си стиснеш ръцете с масов убиец.

Не че Ядрената сделка е добра. Тя бе като цедка, поради чиито дупки да се чудиш дали изобщо е налично дъно. Но ако обърнем британската формула на Тереза Мей, то бе "по-добре с лоша сделка, отколкото без".

А какво споразумение очаква да сключи Тръмп със северно-корейския диктатор, с оглед на това, че Ким Чен-ун ще има едно наум как САЩ се оттеглят от подписаните си споразумения?

Но след като Доналд не отчита европейските интереси, защо Европа да отчита тези на Доналд?

В крайна сметка Европа не е Дейзи, господин президент.