Децата не отговарят за грешките на бащите си. Затова сигурно кодексът на честта на старата мафия не поощрява посегателства върху семействата на враговете.

Корените и традициите на тукашната организирана престъпност очевидно се проследяват до други структури и служби, от времената на друг режим, за които през десетилетията неограничена власт нормална практика бе децата да отговарят за прегрешенията не само на бащите, но и на дядовците си.

Дали обаче отвличането на дъщерята на Евелин Банев е симптом единствено за моралната деградация на т.нар. българска мафия (без значение коя от версиите за мотива ще се потвърди)? Или говорим за много тревожен сигнал - след трусовете сред политическата каста предстоят сътресения и в подземния свят. Заложени далеч във времето, недоказано от кого.

Първият неразчетен правилно знак, че държавата отива на зле, бе стрелбата на 29 януари срещу Златомир Иванов. Освен че куршумите поразиха емблематично лице от криминалния преход, знаково бе и мястото на покушението. Изстрелите на прага на Съдебната палата бяха откровено хвърляне на ръкавица от ъндърграунда към властта, поругаване на символа на върховенството на закона. Това е трудно за преглъщане, особено за власт, която три и половина години се би в гърдите, че е пречупила гръбнака на организираната престъпност.

Но (днес си го обясняваме логично с последвалите събития) иначе арогантно приказливата власт понесе обидата философски мълчаливо.

Отново с гробовното мълчание на властта е обвито и показното отвличане на дъщерята на набедения за „кокаинов крал" Банев. Похищение, станало на по-малко от половин километър от не толкова символно като храма на Темида, но все пак знаково място: спалнята на властта - резиденция „Бояна".

Мълчи (може би по лекарско предписание) Борисов, мълчат Цветанов и комисарското му войнство. Дори прокурор Роман Василев - и той. И иначе петимните да коментират кривиците на властта опозиционери не са особено активни. Защото, ако все пак разбират какво става, то не са много на ясно - защо. И най-вече - защо сега.

Ако любимият на Б.Б. вътрешен в оставка министър бе прав за нещо (случваше се, но рядко), то това бе, че по време на управлението на ГЕРБ организираната престъпност се сниши. Отвличанията и магистралните грабежи бяха овладени, показните разстрели и взривове паднаха до санитарен минимум (битовата и уличната престъпност не я броят) - МВР спокойно се отдаде на любимото си занимание: РR кампании. За да не изневери на себе си, Цветанов без излишна скромност приписваше заслугите за този „мир" на себе си, на усърдната работа и професионализма на подчинените си. Но истината има коварен характер и понякога със звънка плесница ни троши розовите очила.

По-малко от две седмици след като Б.Б. хвърли оставката на кабинета, бандитизмът отново лошо показа рогата си. И то с престъпление, за което Министърът-на-Всичко-в-Републиката се кълнеше, че окончателно е изтребено със залавянето на „Наглите". Или Цветанов отново е казал „хоп", преди да скочи, и не всички от бандата за отвличания са получили възмездие на първа инстанция, или днешните нагли са други нагли. Излиза, че криминалният сериал, който с прекъсвания гледаме като новини от последния час вече двайсет и три години, не е свършил - просто след кратка ваканция стартира новият му сезон.

И тук възниква въпросът, който трябва да тревожи съня ни. Падането на кабинета ли предизвика раздвижване сред контингента на принципа - когато котката е в оставка, мишките палуват? Или през всичките тези три и половина години е съществувало джентълменско споразумение между подземните босове и надземните управляващи: първите няма да мътят водата, вторите няма да ги притискат особено болезнено?

Масло в огъня на подобни реакционни помисли доливат редовете от онуй (затрупано в хорската памет от залялото ги революционно настроение) предложение за вербовка на информатор „Буда" за „лицето Бойко Методиев Борисов", което „работи в среди и контактува с лица, представляващи оперативен интерес". И всички онези обосновани предположения, които от София през Брюксел до „Конгрешънъл Куотърли" ту със затихваща, ту с избуяваща през годините енергия топло свързваха генерала в оставка с мафиотски среди.

Дали мирният договор между мафията, която си има държава, и властта е суспендиран? И предстоящото преразпределение на политическата власт, което в демократичния свят става с избори, ще бъде предварено от пренареждане на позициите сред криминалните авторитети, което в който и да е свят става с куршуми.

Изстрелите срещу Златомир Иванов трябваше да запалят сигнална лампичка, че на нестабилния мир „престъпност - управляващи" му се вижда краят. Нито Борисов, нито Цветанов обаче си дадоха труда да предприемат адекватни ответни действия. И двамата в началото на миналия месец, след поредно МВР показно из Казанлък, с половин уста неубедително обещаха скорошни арести по „Баретата". Но си останаха с приказките. Дали защото толкова могат, или пък сценарият за развитието на политическата ситуация в страната вече е бил написан и отрепетиран? И двамата управленски титани са били наясно, че каквото и да се случва, попарата ще я сърба друг.

До вчера бе видно само, че министър-председателят Борисов оставя страната на много малка крачка от гражданска война. Тоталното отрицание от народа на всякоя власт, ескалацията на напрежението, очевидните провокации, пролятата кръв, тежко въоръжената жандармерия, бронираните бойни машини по улиците на София на 19 февруари бяха само изпит доколко обществото е склонно да се прости с остатъците от граждански разсъдък. За щастие протестиращите показаха, че този път здравият разум все пак надделява над здравите сили. И макар че опасността за гражданския мир още не е отминала, рисковете протестната говорилня да се превърне в кървава баня стават все по-малко.

Сега се заражда подозрението, че не е изключено, волно или не, министър-председателят Борисов (в съучастие с Цв.Цв.) да оставя страната и на прага на гангстерска война. Посегателството срещу детето на обявен (засега не от присъда) за наркобос от световен мащаб не може да остане без ответна реакция. А както сочи практиката, след такива неща обикновено остават трупове.

Мълчанието на отиващите си от властта управляващи, мълчанието на прохождащата във властта главна прокуратура не са добър знак за готовността им да овладеят ситуацията.

Но перспективата - в държава без парламент, със служебно правителство почти без правомощия, без - според възгледите на Плевнелиев - силов вицепремиер, с полиция, която по-лесно се разправя с политически опоненти и разгонва демонстранти, отколкото разкрива престъпления, с изнервен до крайност народ по площадите - мафиотски групировки да си разчистват сметки по улиците, както те си могат, не е особено обнадеждаваща. Подобен развой няма да е само тест за новия кабинет, а сериозна заплаха за съществуването на демократичната държавност въобще.

Точно в такива моменти хората по интернет форуми и на улични масовки започват да мечтаят на висок глас за стадиони, бодлива тел и генерал. Но не Борисов, а Пиночет.

В страна, където легитимните власти безвъзвратно са загубили всякаква възможност да теглят пореден кредит доверие, това може да завърши много страшно. Но кой все пак даде сигнала?