Ескалиращите граждански жертви на войната на Владимир Путин в Украйна подхрани призивите за преоценка на повече от десетилетие усилия на Франция и Германия да се ангажират с лидер, чиито сили са обвинени в извършване на ужасяващи военни престъпления в Украйна, пише France 24.

Президент на Украйна Володимир Зеленски се обърна към западните лидери във видеообръщение късно в неделя, само часове след като стана свидетел на смъртта и разрушенията, които руските сили оставиха след себе си, когато се оттеглиха от северното предградие на Киев, Буча.

Той имаше специално послание към бившите лидери на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози, които обвини, че отказаха на Украйна път към НАТО.

"Каня г-жа Меркел и г-н Саркози да посетят Буча и да видят до какво доведе политиката на отстъпки към Русия за 14 години", каза Зеленски, имайки предвид ужасяващите убийства на украински цивилни в градове на север от столицата - които световните сили виждат като възможни "военни престъпления".

"Вижте със собствените си очи измъчваните и убити украинци", добави той.

Зеленски говори на годишнината от срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ, където трансатлантическият алианс предложи на Грузия и Украйна обещание за бъдещо членство, но без график - компромис, който според Зеленски остави Украйна в "сива зона" и я остави на руската агресия.

"Те смятаха, че като отказват на Украйна, могат да успокоят Русия, да я убедят да уважава Украйна и да живее нормално до нас", каза той във видеообръщението си, обвинявайки членовете на НАТО, че действат "от страх" от Кремъл.

Срив на реда след Студената война

Още през 2008 г. и Франция, и Германия смятаха, че е твърде рано за Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО, с аргумента, че нито една от страните не е готова. Те също така предупредиха, че привличането на бившите съветски републики ще компрометира отношенията с Русия, повтаряйки предупрежденията, изразени от американски дипломати, които се опитваха да разубедят Белия дом да предложи конкретен път към членство.

В кратко изявление, публикувано от нейния говорител в понеделник, Меркел каза, че "застава зад решенията си във връзка със срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ". Тя също така предложи своята подкрепа за "всички усилия за прекратяване на варварството и войната на Русия срещу Украйна".

Погледнато назад във времето, "трудно е да се знае дали планът за членство за Украйна би бил достатъчен, за да разубеди Путин", каза Лор Делкур, експерт по отношенията между ЕС и Русия в университета Сорбона Нувел в Париж.

"Членството в НАТО е много дълъг процес и е напълно възможно Украйна все още да не бе станала член," каза тя. "Може да си представим също, че Путин би могъл да се задейства по-бързо, за да осуети приемането на Украйна".

"Бързо действие" е точно това, което Путин направи само четири месеца след срещата на върха в Букурещ, изпращайки танковете си в Грузия в подкрепа на проруските сепаратисти в отцепилите се провинции Абхазия и Южна Осетия. Той повтори своя трик шест години по-късно в украинския регион Донбас, като направи още една крачка напред с анексирането на Крим.

"Логично продължение": Неизбежна ли беше инвазията в Украйна след Грузия и Крим?

Всяко от нахлуванията на Путин среща амбивалентен отговор от страна на европейските лидери, редувайки в началото разгорещена реторика и санкции и опити за деескалация, скоро след това. Тъй като Украйна сега е в агонията на катастрофална война, тези лидери са обвинени, че са окуражили руския президент и са слепи за неговите империалистически амбиции.

"Европа не се обърка, Германия и Франция го направиха", каза Томас Клайн-Брокхоф, вицепрезидент на Германския фонд Маршал и ръководител на офиса в Берлин.

"Франция и Германия са склонни да говорят от името на останалата част от Европа. Но тези погрешни оценки бяха направени в Париж и Берлин, а не другаде. Източна Европа не се обърка, Северна Европа не се обърка", добави той.

Клайн-Боркхов каза, че войната в Украйна изисква спешна преоценка на германската и френската политика спрямо Русия. Той добави: "Не само редът след Студената война се руши пред очите ни, така се разпадат и стратегиите, разгърнати от Германия и Франция.

Съжаление за Северен поток

Преоценката е в ход в Германия, където нахлуването на Путин в Украйна хвърли пепел върху наследството, оставено от Меркел след 16 години управление.

"Това, което Германия и Европа преживяха през последните дни, не е нищо друго освен обръщане на политиката на Меркел за гарантиране на мир и свобода чрез договори с деспоти", пише миналия месец консервативният всекидневник Die Welt, описвайки базираната на търговията дипломация на бившия канцлер като грешка.

Критиките идват от някои от най-близките сътрудници на Меркел, включително нейния бивш министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, която осъди "историческия провал" на Германия да подсили армията си през годините. "След Грузия, Крим и Донбас не сме подготвили нищо, което наистина би възпирало Путин", туитира тя през март.

Под особено внимание е зависимостта на Германия от руската енергия, която представлява 36% от вноса на газ, когато Путин завзема Крим и достига до 55% по времето, когато танковете на Кремъл навлизаха в Украйна. Зависимостта от руската енергия накара Берлин да заяви, че не е в състояние да последва призива на САЩ и други съюзници за налагане на пълно енергийно ембарго на Москва.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който бе външен министър в два от кабинетите на Меркел, призна в понеделник, че е направил грешка, като е настоял за "Северен поток 2", спорния газопровод, построен за удвояване на вноса на газ от Русия за Германия.

"Държахме се за мостове, в които Русия вече не вярваше и за които нашите партньори ни предупреждаваха", каза той.

Съединените щати и членове на ЕС като Полша се противопоставиха на газопровода на стойност 10 милиарда евро, който заобикаля Украйна, лишавайки Киев от таксите за транзит на газ. След като упорито го защитаваше чрез изграждането му, Германия най-накрая постави проекта на пауза след нахлуването на Русия в Украйна.

Подобно на Меркел, Щайнмайер е подложен на критики заради проекта за газопровода. По-специално неговите социалдемократи през годините настояваха за по-тесни връзки с Русия - най-вече предшественикът на Меркел Герхард Шрьодер, който отказа да напусне ключови постове в руските енергийни гиганти "Роснефт" и "Газпром" въпреки войната в Украйна.

"Не успяхме да построим обща европейска къща", каза Щайнмайер. "Не вярвах, че Владимир Путин ще приеме пълната икономическа, политическа и морална разруха на страната си в името на имперската си лудост", добави той. "И аз се обърках като другите."

Гонене на вятъра

Войната в Украйна пронизва балона, в който Германия живее от 90-те години на миналия век, каза Клайн-Брокхоф, "постановка след Студената война, която й предлага най-изгодната международна организация след индустриализацията, с мир, богатство и идеята, че страната можеше да се разбира с всички и следователно нямаше нужда да гарантира собствената си защита".

Мисленето за "края на историята" накара държави като Германия "да вярват, че целият свят е на път към демокрация", добави Клайн-Брокхоф. "На Русия ще отнеме време, но в крайна сметка ще се включи, това беше идеята. Оказа се, че е химера."

"Германия вярваше, че търговията ще бъде миротворец, че взаимосвързаността ще ни попречи да воюваме помежду си. Имаше убеждението, че търговията с Русия, особено с това, което прави най-добре, а именно петрол и газ, е стратегия за мир. Но тази стратегия се провали."

Обръщайки се към Франция, Клайн-Брокхоф каза, че вкоренената френска "идеология за европейска стратегическа автономия" е водила президента Еманюел Макрон към "грешна оценка на Путин, кой е той и какво иска", както и неправилно разбиране на позицията на Европа спрямо САЩ и Русия.

"Видяхме, че отбраната на Европа не е Европа, това е НАТО", каза той. "Това е заключението от всичко, което виждаме в Украйна. Решението на нашия проблем със сигурността се крие в западното единство, а не във фантазиите за европейски армии, които никога няма да се сбъднат".

Обиколка на френските замъци

Заблудите относно естеството на руския лидер и способността на Европа да се разбира с него са накарали Макрон да се ангажира с Путин за по-дълго, отколкото е оправдано, според Клайн-Брокхоф.

"Опитът да се предотврати войната и да се ангажират руснаците не подлежи на критика - това, което трябва да бъде критикувано, са високите амбиции, вместо по-реалистична оценка на това, което е възможно", каза той и добави: "Колко дълго провеждате серийни телефонни разговори с масови убийци?

Проблемът не е толкова в диалога, колкото във времето и целта, каза Делкур от Сорбоната, отбелязвайки, че "е необходима някаква форма на диалог, доколкото Русия ще остане както съсед на Европа, така и на Украйна - но трябва да са ясни целите".

Докато последните разговори на Макрон с Путин бяха насочени към предотвратяване на войната и след това прекратяване на кръвопролитието, минали опити за сближаване с Москва изпратиха смесени послания, обясни тя.

За никой чуждестранен лидер Макрон не се е старал толкова за му да повлияе по някакавъв начин освен за руския президент, когото посрещна с грандиозен прием във Версайския дворец през май 2017 г., само две седмици след като встъпи в длъжност. Той отново бе домакин на Путин две години по-късно, този път във Форт дьо Брегансон, лятното убежище на френските президенти.

"Русия, която обръща гръб на Европа, не е в наш интерес", заяви Макрон по това време, година след като отпразнува победата на Франция на Световното първенство по футбол във ВИП ложата в Москва по покана на Путин - събитие, което други западни официални лица избягваха заради отравянията на Скрипал в Лондон.

"Срещата в Брегансон се проведе година след аферата Скрипал и пет години след анексирането на Крим и бе предшествана от много малко консултации със съюзниците в ЕС", отбеляза Делкур. "В този контекст може да се постави под съмнение мъдростта да се покани Путин за обновяване на отношения".

Докато Европа размишлява върху две десетилетия на неуспех да възпира силния човек в Кремъл, важно е да се разграничат факторите, които стоят зад безпокойството на Москва след Студената война, някои от които разбираеми и личното решение на Путин да води война срещу съседите на Русия, добави Делкур.

"Знаем, че разширяването на НАТО оказа голямо влияние върху възприятията на Москва, но истинският проблем е как Русия реагира на разширяването", каза тя. "Не трябва да бъркаме причина и следствие. В този случай проблемът е следствието."

В крайна сметка Макрон и неговите предшественици са виновни, че се придържат към убеждението, че Путин може да бъде настанен в архитектура за сигурност, която той многократно е отхвърлял и нарушавал, каза Клайн-Брокхоф.

"Искахме да вярваме, че Русия ще се включи, за да стане отговорен участник в настоящия европейски и глобален ред", каза той. "И ние избрахме да пренебрегнем индикациите за обратното."