Изборите за Будестаг в Германия отминаха, резултатите са ясни и по-скоро очаквани. Управляващата коалиция ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел спечели, но отстъплението в сравнение с преди 4 години е видимо. Социалдемократите, които досега бяха партньор в голямата коалиция, също губят позиции. В парламента влизат още 4 политически сили ("Алтернатива за Германия", Свободната демократическа партия, Левицата и Зелените), като най-сериозен е пробивът на "Алтернативата".

Социалдемократическата партия обяви, че няма да има повторение на коалицията с Меркел, затова като единствена опция за управление се очертава коалицията "Ямайка" (християндемократи-либерали-зелени). "Алтернативата" и "Левицата" вече бяха обявили, че ще бъдат опозиция, а и не са желани от християндемократите за коалиционни партньори.

Как се стигна дотук?

Относителният изборен неуспех на Ангела Меркел (да, тя печели за 4-ти път, но с по-малък резултат) се дължи основно на един фактор с две проявления, а именно: отстъпление от десните позиции. ХДС днес изглежда доста по-различно в сравнение с това, което е била при Конрад Аденауер и Хелмут Кол. В икономически аспект ХДС зави наляво към социалдемокрацията (не е чудно, че по време на дебата между Меркел и Шулц двамата често бяха на сходни мнения) и това доведе до отлив на избиратели в посока "Свободни демократи" (тази партия в момента е доста по-дясна икономически от ХДС). В ценностен план ХДС зави наляво към либерализма (даже чак до културния марксизъм), което пък й отне гласоподаватели в посока "Алтернатива за Германия".

Да, ХДС като голяма партия се стреми да привлича хора с различни убеждения, и немалко от тях стоят на наистина десни позиции. Не бива да забравяме също, че коалиционният партньор в Бавария ХСС не бе изкушен от олевяването на по-голямата сестра. Но в крайна сметка, публичният образ на християндемократите в последните 4 години (и особено през последните 2) беше на нещо, което е престанало да бъде себе си и е отишло в друга част на спектъра.

Що се отнася до "Алтернативата", тя представлява доста колоритен сбор от няколко фракции - либертарианци, напуснали Свободната демократична партия и обявили се против еврото; християндемократи, разочаровани от политиката на Ангела Меркел; десни избиратели от източните провинции, където ХДС е слаба, а основна сила вляво е "Левицата"; има и (прикрити) неонацисти, които обаче са доста маргинализирани вътре в партията и определено не формират нейния облик. Възходът на "Алтернативата" се дължи основно на олевяването на традиционната десница. Ако този процес продължи, нищо чудно в близко бъдеще "АзГ" вече да не е трета, а втора или дори първа политическа сила.

Какво да очакваме оттук насетне?

Коалицията ХДС/ХСС - СДП - Зелените изглежда единствената реалистична опция. Нека да видим с какво тя би била по-различна в сравнение с досегашната между християндемократи и социалдемократи:

Санкциите срещу Русия. Досегашните партньори на Меркел - социалдемократите - бяха доста колебливи по тази тема. За сравнение, Зелените са твърди поддръжници на санкциите, а либералите, макар в миналото да са се обявявали за свалянето им, сега са на позиция за поддържане. Така че явно Германия няма да подеме инициатива за падане на санкциите (освен ако Меркел не поддаде на натиска на някои икономически среди). Което е добре за Европа, защото, макар санкциите да не постигат желания ефект (Крим все още е окупиран от Русия), то евентуалното им сваляне би нарушило авторитета на ЕС пред останалите играчи на международната сцена.

Миграцията. В момента основният въпрос за Германия не е още колко мигранти да бъдат приети (макар никой да не е споменал за горна граница), а какво да се прави с вече приетите. Досега и трите партии стояха на повече или по-малко мултикуртуралистки позиции, но това не е гаранция, че и бъдещата политика ще бъде такава (особено като се има пред вид, че "Алтернативата" доста силно ще им диша във врата).

Общата европейска политика. В Германия съществува консенсус, че страната трябва да лидира процесите в ЕС, така че тук въпросът е не дали, а как да се влияе върху общата европейска политика. Ако има някаква надежда за промяна, тя би дошла по-скоро от участието на либералите в коалицията, като тази промяна би могла да бъде в посока намаляване на регулациите и занижаване на ролята на брюкселската бюрокрация. .

Разбира се, бъдещето ще покаже дали тези предположения ще се сбъднат или не. Налага се обаче изводът, че традиционните партии и вляво, и вдясно се спихват за сметка на по-крайни "дубльори" в двете страни на спектъра. Интересно е обаче защо спрямо тези набиращи сила формации медиите и обществеността прилагат двоен стандарт.

Защо, докато "Алтернативата" бива демонизирана ударно, за "Левицата" (комбинация между комунистите от бившата ГДР и крайнолевия културен марксизъм на западните провинции) всички се правят, че не представлява никаква заплаха?
И дали това лицемерие няма скоро да преобърне обществените нагласи в съвсем друга посока?